Защо МОН не огласява оценяването на вузовете

През миналата седмица от БАН съобщиха, че 21 научни звена на академията са получили най-висока оценка и попадат в категорията на елитните научни организации в страната, а почти всички други звена на БАН са оценени като ефективни, т.е. във втората от пет категории. Това са показали резултатите от оценяването на научната дейност на научните организации и висшите училища за 2016 г., които са били представени в МОН в присъствието на министър Красимир Вълчев, зам.-министър проф. Иван Димов, представители на научни организации и вузове.
Може само да приветстваме този първи опит да бъдат подредени по качество научните институти и факултетите на висшите училища в областта на научните изследвания. Според стратегията за развитието на науката оценката трябва да е международна, но макар и българска, тя е полезна, за да се разбере кой кой е в науката. Комисия от независими експерти била анализирала организациите, в които се извършва научна дейност, по три основни критерия, включени в правилника за оценяването, публикуван в ДВ през септември 2015 г. Критериите са: научни резултати, научен капацитет и национална и международна разпознаваемост. Звената са подредени по научни области и във всяка

има 5 групи по качество

- елит; ефективни организации; задоволително ефективни организации; организации с незадоволителна ефективност; организации със слаба ефективност, имащи нужда от методична помощ за повишаване на ефективността.
Според съобщението на БАН резултатите от оценяването се очакват на интернет страницата на министерството. Никакви резултати довчера МОН не бе огласило, дори не е съобщило за съществуването им. Може да се предположи, че тече "доуточняване" във факултетното класиране...  
Според Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., средствата, които научните организации ще получават от държавния бюджет, трябва да бъдат определяни на базата на техните научни резултати. Очакванията са научните организации и вузовете с най-високи оценки да получават допълнително финансиране. Проблемът е, че бюджетът за 2018 г. на практика е готов и след дни ще се появи в НС, а оценките на МОН за това кои вузове действително правят наука и кои - не, ги няма. Рейтингова система за тази година също няма. Дано не съм лош пророк, но това навежда на мисълта, че финансирането пак няма да зависи от резултатите и пак ще сме свидетели на традиционния вече нисък ръст на парите за водещи в изследванията университети като СУ и ХТМУ например.
Перспективата за научните институти пък много откровено бе поднесена от финансовия министър Владислав Горанов преди няколко дни - според него най-добрият резултат от вдигането на учителските заплати е, че учени напускат институтите и отиват в училище за повече пари. Тази година БАН получи само едни 4-5 милиона в повече, за

да покрие с тях увеличената минимална работна заплата

Нищо чудно за 2018 г. да стане същото, понеже  минималната заплата ще се вдигне до 510 лв. Политиката на ГЕРБ спрямо науката е добре известна - на минимална заплата и толкоз! Нищо, че половината институти на академията са елитни, а другата половина са ефективни. И нищо, че България процъфтява и БВП щял да се вдигне до 100 млрд. лв. Не да цъфти, а да връзва, науката си остава на дъното във финансирането. И понеже учителските заплати щели да се вдигнат с още 15% от есента на 2018 г., Горанов ще бъде много щастлив, понеже младите учени след защитени дисертации и висша квалификация ще са много под начинаещ учител. Те всичките ще напуснат институтите и ще се втурнат към класните стаи...
Та, макар, че вече има резултат от оценяването, МОН се бави да го съобщи, вероятно заради напъпилия вече бюджет. Пък и калпавите вузове винаги са недоволни да им цъфне резилът. От девет гори реки карат да убеждават колко са велики. В цял свят висшите училища се делят на водещи, средни като равнище и изоставащи. Отношението на държавата към всяка от групите е различно. У нас всичките 51 вуза по закон имат  равни права, на всичките им е разрешено всичко и няма значение кой държи на качеството и кой съществува чрез "куфарно" преподаване на пътуващи от други вузове преподаватели. Акредитационната агенция одобрява наред всички въжделения на всички вузове и отдавна не я интересува кой колко преподаватели на щат има и дали цели изнесени факултети съществуват "на колела". А навсякъде по игнатовския закон за степените и длъжностите куцо и сакато се натитулува професор и доцент. Според данните на НСИ обаче, през учебната 2016/2017 г. от 22 223 преподаватели във вузовете на основен трудов договор са 13 862, от което следва, че 8361 са приходящи. Колко вузовски звена се легитимират чрез тези хиляди хора на втори, трети, пети договор, един господ знае. МОН не гъква по въпроса и това изпразва от съдържание всичките обилни приказки как парите щели да вървят след качеството.
Нещо повече, министерството преди дни обяви критерии, по които догодина ще подбира проекти за още една дейност от Оперативната програма за наука и образование (ОПНОИР) в частта за наука. Тези критерии ще бъдат обсъдени на 19 октомври т.г. и по тях ще се правят конкурси за 20 регионални научни центъра извън София. Забавянето в другата част - за създаването на нови научни центрове за върхови постижения и за компетентност (общо 350 млн. лв.), е огромно заради добре известните скандали от 2015 г. насам. Завърши ли оценяването на 30 кандидатстващи проекта не е ясно, а тепърва през ноември дирекцията в МОН, която управляваше ОПНОИР досега, ще се трансформира в агенция. А сега се готвят критерии за похарчването на още 100 млн. лв., с които ще се правят пак нови научни центрове - из страната. Те ще бъдат създадени от научни институти, вузове, НПО-та и фирми. И 74% от парите ще отидат за строителство и евентуално - за компютри. Всичките пет групи, класирани за качество по описаната методика, имат правото да участват в тези научни центрове, пък дори да са в групата на най-слабо ефективните. При това, според т.нар. критерии за центровете извън София,

не е задължително участниците да посочват научните си резултати

и компетентности, нито дали резултатите от изследванията ще се използват в практиката. Чудно е с какви научни капацитети от кои вузове е предвидено да се градят центрове например във Враца или в Монтана, да не говорим за Перник, където единственото висше училище е злополучният Европейски политехнически университет, който едва не бе закрит и през юли 2016 г. скърпи акредитация за 3 години с оценка само 4,65.
Единственият резултат от заниманието с центровете без разграничаване на качествени от некачествени вузове ще е, че калпавите ще се скрият зад гърба на читавите и ще се бетонират. А в резултат на похарчените 100 милиона се иска участващите като партньори предприятия след края на проектите да влагат 2,3% от парите за изследвания в България. Смях. За 100 милиона.
Накрая - помни ли някой, че със заповед на ексминистър Меглена Кунева през май 2016 г. бе създаден Експертен консултативен съвет специално по раздел 1 за наука в ОПНОИР? Къде е този съвет?