Модернизацията на ВВС е върхът на айсберга "национална сигурност"

ИВАН ИВАНОВ е завършил Висшето военно артилерийско училище в Шумен. Има квалификация инженер по електронни изчислителни системи. Завършил е ВА "Г.С. Раковски" с отличие. Той е първият български офицер, завършил висшия курс за ръководни кадри в Колежа по отбрана на НАТО в Рим. Заемал е ръководни длъжности в реални бойни мисии. От 2009 до 2012 г. е директор на дирекция "Човешки ресурси" в МО. През 2012 г. подава оставка заради несъгласие с провежданата политика от тогавашното ръководство на МО. В периода 2013-2014 г. е зам.-министър на отбраната. Сега е председател на Управителния съвет на Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО).

"Наличната бойна техника трябва постоянно да се поддържа и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата"
  
- Днес е празникът на българската авиация и ВВС. Какъв е поводът 16 октомври да бъде обявен за такъв?
- На тази дата през 1912 г. в хода на Балканската война за пръв път се използва самолет като бойно средство. По време на разузнавателна мисия военните ни летци Продан Таракчиев и Радул Милков показват ударна мощ над Одрин. Оттогава досега военната ни авиация е преживяла различни трудности и изпитания. България винаги се е гордеела с въздушните си асове. За съжаление, макар че страната ни е член на ЕС и НАТО, в момента Военновъздушните ни сили са в незавидно положение. Ресурсът на наличните МиГ-29 изтича, а закупуването на нови изтребители се бави.
- До какви констатации стигнаха експертите в КООСО в анализа си за състоянието на ВВС?
- Приоритетната задача, възложена на ВВС по мисия "Отбрана", е наблюдение, контрол и защита на въздушнокосмическото пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО за гарантиране суверенитета на единното европейско небе. Тази задача се изпълнява от ВВС, от една страна, с цената на множество нарушения на нормалните практики за поддръжка на радиолокационната и авиационната техника, а от друга - за сметка на свръхнатоварването на летателния и инженерно-техническия състав (говорим конкретно за авиобаза Граф Игнатиево). Тези свръхнатоварвания обаче имат предел и родната ни авиация в най-близко бъдеще може да се окаже в невъзможност да изпълнява основната си задача за мирно и военно време. Поправката в ЗОВС, предвиждаща охраната на въздушното пространство на страната да се осъществява от ВВС самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави, няма да реши проблема. Напротив - ще го задълбочи и може да доведе ВВС до невъзможност да изпълняват мисиите си.
Друг фактор, който снижава възможностите на ВВС, е осигуряването на планираните учения по програмата на Съвместното командване на силите (СКС). Съществува драстичен дисбаланс в бюджета на МО при неговото разпределяне между видовете въоръжени сили и другите структури на подчинение на МО. Ощетени от този начин на "балансиране" на бюджета са ВВС, поради това, че са най-ресурсоемки. В резултат на това рамката на ресурсите, отпуснати на Военновъздушните сили, се оказва значително стеснена и поради хроничното недофинансиране те започват да губят вече изградени способности.
Съществен фактор за поддържане боеспособността на авиацията е нальотът. Съгласно стандартите на НАТО летецът трябва да налита не по-малко от 180 ч. годишно. Целта е придобиване и поддържане на необходимите способности при гарантирано ниво на безопасност на полетите. С широкото навлизане на съвременните високотехнологични симулатори в редица държави се прие стандарт за подготовка на летец от 140 ч. годишно плюс 40 ч. на симулатор. В световната практика като санитарен минимум е приет нальотът от 80 летателни часа на летец на година. Намаляването му под това време е свързано със сериозни рискове за безопасността на полетите. Много често нашите летци са с нальот на този минимум или под него, а достигането до стандарта на НАТО засега е непостижима мечта.
- В какви условия служи личният състав и какво е нивото на битовото и материално- техническото осигуряване на ВВС?
- Повечето казармени сгради са построени през 50-те и 60-те години на миналия век и са значително амортизирани от дългогодишна експлоатация. Отпусканите финансови средства са недостатъчни за тяхното поддържане, още по-малко - за изграждане на нова инфраструктура. Това с всяка година увеличава риска за живота и здравето на личния състав. Значително се влошават и условията за съхраняване на специалната бойна техника, дълготрайните материални активи и запаси.
Следващият проблем е зенитно-ракетната техника. Тя се експлоатира в условията на недостиг от резервни части. Складовите наличности на някои видове специални прибори и консумативи са под критичния минимум, което снижава бойните й способности. По същите причини е проблемна и радиолокационната техника. Обслужванeто и поддръжката на радиолокационните станции от основния компонент се извършва със собствени сили и средства, като резервни части и възли се осигуряват предимно от разкомплектоването на останалата радиолокационна техника.
Посочените проблеми са само малка част от тези, които съществуват във ВВС, но те ясно показват критичното състояние и необходимостта от мерки, и то в спешен порядък, за тяхното решаване.
- Бихте ли посочили тези мерки?
- Според военната експертиза на КООСО за решаването на проблемите в сектор "Отбрана", в т.ч. и за ВВС, е необходимо радикално нарастване на разходите за отбрана в продължение най-малко на три последователни години, докато се преодолее изоставането, като през този период средствата за това най-вероятно ще надхвърлят исканите от НАТО 2% от БВП. Нарастването на общия бюджет за отбрана ще позволи да се премахнат дисбалансите при неговото разпределение, като средствата, отпуснати за ВВС, ще се увеличат, без да се намаляват средствата за останалите видове въоръжени сили. С увеличените средства ВВС ще могат да нормализират системата за поддръжка на наличната техника и да стартират инвестиционни проекти, изискващи значителни финансови ресурси. Така ще се създадат условия за постепенно възстановяване на способностите на ВВС за изпълнение на основните им задачи. Чрез този подход постепенно ще бъдат нормализирани и условията за подготовка на летателния състав, като се гарантира приемственост между поколенията.
Освен тези общи мерки, по отношение на ВВС са  необходими и конкретни действия, които условно могат да бъдат включени в първия етап от реанимация на военната авиация. Незабавно трябва се организира планово снемане на двигатели, възли и агрегати с изтичащ ресурс, подаването им за ремонт, обратното им получаване и монтиране, както и създаване на минимален наличен резерв от критични агрегати за осигуряване на постоянна изправност на авиационната техника. Това изисква поддръжка на летателната годност на изтребителите МиГ-29. Тези изтребители са необходими за изпълнението на единствената бойна задача в мирно време за ВВС, която се изпълнява непрекъснато. МиГ-29 трябва да продължат изпълнението на тази задача до придобиването на нови изтребители. Другият проект, важен за ВВС, е за ремонт и поддръжка на боен самолет Су-25. Тези самолети са нужни за осигуряване на способности за щурмови действия за поддръжка на Сухопътните войски до придобиване на многоцелеви изтребители, които да ги заместят. Не трябва да подминаваме проекта за ремонт и поддръжка на военнотранспортните самолети L-410. Те са предназначени за осигуряване на широк спектър от задачи по транспортиране на войски по въздуха, когато не се налага използването на по-тежки и по-скъпи военнотранспортни самолети. На дневен ред е и проектът за поддръжка на вертолетите Ми-17. Тяхната роля е за осигуряване на способности за пренасяне на войски по въздуха, гасене на пожари и ликвидиране на последствията от природни бедствия и от други аварийни ситуации.
Нашето виждане е, че модернизацията на БА трябва да се осъществява синхронизирано, като се реализира поетапно, съгласно конкретните приоритети за всеки вид въоръжени сили. Това може да се случи само след задълбочен и реалистичен стратегически преглед. Той трябва да даде отговор с какво въоръжение и техника разполагаме, какво е нейното състояние и какви са потребностите ни. На основата на този преглед следва да се изготви план за модернизация и съответните инвестиционни проекти. При изготвяне на плана задължително трябва да се търси политически консенсус. Наличната бойна техника трябва постоянно да се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата. В този смисъл модернизацията на ВВС е само върхът на айсберга "национална сигурност и отбрана".
- Какво включва вторият етап?
- Включва модернизацията на ВВС. На първо място е проектът за придобиване на определен брой многоцелеви изтребители. Новите бойни самолети ще повишат способностите за изпълнение на мисиите на ВВС. Придобиването на нови трикоординатни радиолокационни станции (РЛС) е вторият проект. Той е свързан със замяната на досега използваните РЛС, което ще облекчи включването ни в единната система за ПВО на НАТО. Третият е усъвършенстване на системата за обучение на пилоти чрез витлова авиация. Целта е да се закупят тренажори и компютърен клас за обучение, с което рязко да поевтинее първоначалното обучение на летателния състав.