Виртуалност

Теглилките на родните медии за важност на новините явно са извън строя. Няма как иначе да си обясним почти вманиаченото впиване в темата за Александър, който всъщност бил Спас и мамел хората в социалните мрежи. В същото време журналистите някак срамежливо споменават с по 2-3 изречения, че полицейски началник е замесен в мащабна схема за телефонни измами.
Благодарение на виртуалното си "аз" Спас-Александър прибрал 20 хил. лв. от лековерни души. Зам.-началникът на Трето районно управление Стоян Павлов обаче е прибирал левчета от "ало-измамници", които най-вероятно са ужилили стотици пенсионери за много повече. Човек, който трябва да бори престъпността, се оказва от страната на бандитите. За медиите обаче по-пикантен е казусът с личност, сдобила се с виртуалното приятелство на знайни и незнайни "звезди". Които сега обясняват колко изкусни били лъжите Александрови. Медиите превърнаха в звезда дребна риба от света на измамите. Иначе ден трети след началото на скандала въпросният нито е задържан от органите на реда, нито му е повдигнато обвинение.
Изглежда виртуалната реалност е погълнала реалното съзнание на обществото, че и на уж сериозните медии. Някой ще каже, че пикантните заглавия продават по-добре. Че не е ли пикантно "Полицейски шеф замесен в "ало-измами"?
През това време модерните "звезди" на България ни заливат с гениалност, слушаме за екстеншъни, силикон, наргилета и куп други залъгалки за материалното его. Лишените от въображение и вдъхновение медии мултиплицират тази повърхностност в новинарските си емисии. А после се чудим защо поредната силиконка се е превърнала в модел за подражание. Чалга културата превзе медиите. Лошото е, че е на път да превземе съзнанието ни. И ще го направи, ако й се опълчваме само виртуално.