Откъс от романа на Георги Ганев "Ангелът и Яков"

Цацата не бил чел "Въвeдение в психоанализата". За него Фройд бил чисто и просто доктор, който се занимавал с луди, но бил подочул, че поглеждал и към проблемите на секса. Като си помислил за секс, веднага се сетил за Креатура, сякаш едрите червени букви над главата му се превърнали в червени фенери. Връзката Фройд - Рени не била предизвикана от либидна реакция, казано простонародно "ударил го хормона", ами била резултат от говора на лигавия телефонен секретар и пропуснатата вечеря с уиски, виенски шницел и офшорни лъкардии. Вместо това му се налагало да потърси хотел, да събере всички знания по немски език, загубени поради предоверяването на Игликата и неговото Геносе. Не е известно дали Фройд се е занимавал с този въпрос, но е стара истина, че при прецакания човек се събуждат всички инстинкти и нагони,
за да може да оцелее в определена трудна обстановка. Внезапно, но съвсем навреме, и още повече съвсем на място той се сетил, че на изпроводяк Съществото му дало телефонния номер на свой братовчед, студент във Виена, и настоятелно помолила да му се обади. Първоначално Цацата нямал подобно намерение, изпитвал известно недоверие към всички братовчеди на по-хубавите жени, но за всеки случай го записал в телефона си под неангажиращото име "братовчеда". Прекаран почти на ръба, от който можеш да цопнеш от виртуалния апартамент направо в Дунава, той се сетил какво бил казал навремето един бивш министър-председател. Недвусмислено в прав текст Иван Костов казал, че ние всички сме братовчеди. Би могло малко да се конкретизира това забележително изказване, като се добави, че едни са по-малко, а други - повече братовчеди. Цацата извадил телефона си, всъщност мислел да го извади, но не се наложило, защото все още го държал в ръка и плахо, но с надежда натиснал "братовчеда". След кратко позвъняване от другата страна била проявена неочаквана отзивчивост и търпеливо мълчание, съпроводено със сумтене и някакви близки силни викове. Цацата се сетил, че вместо да мълчи, тъй като нe знае името на братовчеда, по-културно е да се представи. Казал името си и веднага братовчедът се оказал повече братовчед, отколкото предполагал.
- Калеко Цецо, калеко Цецо - викал братовчедът и чак се задъхвал от възторг и заглушавал не по-малко силните викове, които се чували около него. Ако бил малко по-лековерен, Цацата можел да си помисли, че това било някакво сборище от братовчеди. Напрегнал слуха си, защото му се сторило, че нещо не е наред. Според речника на Найден Геров, който Цацата притежавал, но никога не бил чел, а използвал за прикритие на секретното копче за отваряне на вратата към тайната му лаборатория за производство на злато,  калеко - "така казват на мъжа на майчина сестра, на мъжа на леля по майка". Той не знаел какво значи думата, поради вече известни причини, но тя му навявала известни роднински съмнения.
- Калеко Цецо, щом вече си във Виена - продължавал да вика братовчедът - вземай едно такси и идвай на Швингасе осем, Швингасе осем... 
Швингасе осем му звучало твърде необнадеждаващо и известно време той се колебаел. Това не било мигновението, което някои взаимстват от стиха: "О, миг поспри...", в който Фауст се кани да се самоубие. Мигновението у Цацата траяло още две пресечки на Берггасе. След като не му провървяло с телефонните кабини, Цацата извадил голям късмет с такситата и само след минута вече пътувал към Швингасе 8. Когато таксито спряло на посочения на сносен немски език адрес, Цацата видял първо навлъгналото българско знаме над висока сводеста врата. Под него стояли голяма група хора и твърде прилично, с някакво особено, може би виенско придихание, викали: "Ох'ставка"...
Всичко това би било доста изискано, ако, извисявайки се две глави над общото ниво не дерял гърло млад човек, с много актуалната напоследък прическа "петльов гребен". От време на време гръмогласният младеж оставял на земята плаката с надпис "Търпението свърши" и приглаждал нагоре с две ръце като с гребени кукуригото си. Като видял спрялото такси, той енергично подритнал "търпението", разблъскал  хората и се хвърлил към вратата на таксито, която вече била полуотворена. Цацата направо бил измъкнат от таксито и докато се сети да се изтръгне от прегръдката на дългуча, вече бил в окото на протеста. Младите хора, които го заобиколили, го гледали с нескрит интерес.
- Калеко Цецо, калеко Цецо - викал братовчедът и заглушил виковете с придихание, с което предизвикал известен смут сред хората от протеста. Били пропуснати десетина "ох'ставки" и когато протестиращите отново си поели дъх, за беда дъждът се усилил и редиците започнали да оредяват. "Редиците оредяват" е военен шаблон и в този случай на мирен и кротък протест по-уместно би било да се каже. че хората започнали да се разотиват за обед  с виенски шницели или подобни виенски ястия...   
_______
                                           
* Заглавието на откъса от романа  "Ангелът и Яков" е на редакцията
 



Георги ГАНЕВ е роден на 2 юни 1949 г. в Габрово. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на сборника с разкази "Страх от врабчета", романите "Анатомия на плашилото" и "Хорът на ушите", на книгата с политическа сатира "Петдесет тояги на голо". Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Повече от двадесет години живее и работи в гр. Финикс, щата Аризона на САЩ.