Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

18 Декември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Булевард: Срещи

Драгомир Симеонов:

Присъствието в медиите не е спринт, а маратон

Едно е да говориш просто пред микрофона и да се появяваш в сигурна среда и друго е да заложиш всичко, откровен е известният журналист и водещ

Альона Нейкова

13. Октомври 2017 , брой: 201   966   0
Снимка


Драгомир Симеонов е роден на 15 септември 1976 г. Благодарение на вродената си харизма, завидната начетеност, доброто възпитание и топлия тембър се превърна в един от най-разпознаваемите гласове на Дарик радио. Има опит и на телевизионния екран ("Полет над нощта" по БНТ, "Преди обед" по bTV, "Всяка неделя" по Нова ТВ и т.н.). По покана на National Geographic стана водещ в четвъртия сезон на популярната поредица "Explore Bulgaria", която се излъчва всяка сряда в 21,30 ч. и разкрива любопитни и малко известни факти за София, като го прави по доста необичаен начин, отвеждайки зрителите по-далеч, отвъд познатото.

"Ако знаех какво ме очаква, щях да съм двойно по-смел"

"Когато изглеждаш нелеп, е допълнителна провокация"

"Изненадах се, че трябваше да правя и каскади"


"Не искам да бъда популярен за всички"

- Изненадахте ли се, Драго, когато ви поканиха да сте водещ в четвъртия сезон на популярната поредица "Explore Bulgaria"?
- Изненадах се. Но не толкова, че се обръщат към мен като журналист и водещ. Аз това работя и не би трябвало да е странно, че някой би искал да ме ползва в това ми качество. По-скоро се изненадах лично от себе си, от възможността да изляза точно от тази рамка. Защото това, което се вижда в тази поредица, не е класическият образ, с който хората са свикнали. Да си журналист и водещ често пъти е далеч по-уютно, отколкото изглежда в проекта на "Нешънъл джиографик". Мислех си, че за тази роля имат нужда от някой по-добре физически подготвен, по-млад, по-неексплоатиран образ. И се изненадах, че всъщност разчитат на мен, за да правя включително и каскади в епизодите, екстремно спускане в пещера, летене и други подобни неща. Изненадах се, че така изглеждам в очите на екипа, да си го кажа директно.
- Колко време имахте, за да помислите?
- А не, аз не съм мислил, веднага приех. Когато дойде предложение от "Нешънъл джиографик", човек не мисли.
- Ако знаехте какво ви очаква, щяхте ли да сте толкова смел и толкова бърз в отговора си?
- Щях да съм двойно по-смел! Защото когато ми предложиха, мислех, че ще бъде много по-леко и лесно. А всъщност не беше така. Снимахме в най-горещите месеци на лятото, от 9 сутринта до 10 вечерта, за максимално използване на деня. Това е и силно физическо натоварване. Аз в такава форма не съм бил в последните 20 години. Така че това за мен беше много важно. И ако знаех, че ще се случи, щях още по-бързо да кажа "да". Беше предизвикателство за мен. Едно е да говориш просто пред микрофона и да се появяваш в сигурна среда и друго е да заложиш всичко. Защото, когато изглеждаш смешен или нелеп, снимайки някои от кадрите в поредицата (не че аз съм голямата работа, доста смешен изглеждам даже), все пак е допълнителна провокация.
- Какво ви затрудни или ви смути най-много от всичките предизвикателства, на които бяхте подложен?
- Все пак идеята на предаването не беше да бъде тормозен водещият (усмихва се). Така че до голяма степен сме обсъждали с екипа какво бих направил и какво - не. Изненада ме комбинацията между тези предизвикателства и историите. Защото да разкажеш за пещера или пък за София - град на киното, или за Битпазара дори, в началото на снимачния ден изглежда по един начин, а после е друго. Но понеже документалистиката се съобразява с това, което се случва реално, изненадите идваха непрекъснато. Не съм очаквал, но враждебността на Битака към външни елементи не може да бъде отречена, обаче няма как да попадне на екрана. Или пък трудността на пещерата, в която снимахме. Тя ме впечатли в момента, в който влязох вътре. Преди това бях готов на всичко, но в процеса на работа разбрах, че с конкретни обстоятелства трябва да се съобразявам. Такива неща ме изненадаха, но не за дълго... (усмихва се)
- А като кореняк софиянец какво ново открихте за себе си в столицата?
- Много добре знам, че София не започва с моето раждане в нея, тя е достатъчно древен град, така че има какво да се открива за няколко живота напред. Опитах се обаче да видя онази София, през която лично аз съм минавал, пък не съм успял да попия достатъчно от нея. Така бе с повечето от местата, които снимахме, дори тези в първия епизод. Никога не съм се разхождал по коритото на Владайска река, за да разгледам графитите. И дори софиянци, които живеят наблизо, не са го правили. Ето тези неща са любопитни. Когато минаваш през нещо мимоходом, регистрираш го, че е там, но не му обръщаш повече внимание, така всъщност не обръщаш достатъчно внимание на самата София.
- В първия епизод зрителите видяха как се пробвате във фрийръна. След като заснехте тези кадри, опитахте ли отново триковете на паркура с важните съвети как правилно трябва да се пада?
- Не, нека бъдем искрени: фрийрънът за мен започна по време на снимките на поредицата и завърши с края на епизода. Човек трябва да знае докога се практикува този спорт. И когато тези момчета станат на 41 години, едва ли фрийрънът ще е нещо, с което те се занимават. Освен ако не са в поредния сезон на "Explore Bulgaria" и трябва да го правят (усмихва се).
- Изявявате се в поредицата и като графити художник. Къде може да се види рисунката с името ви, която вече явно ще е сред атракциите на София?
- "Драго" се намира на единственото легално място за правене на графити - до Южния парк, в един от подлезите, които водят към него. Разбира се, тази рисунка с името ми всъщност е намигване към истинските графитаджии, които не биха направили точно такова изображение. Нито с фрийръна, нито с графитите, нито с влизането в пещера желая да се покажа като професионалист. А, напротив, искам да запазя леко ироничното усещане, че съм лаик в тези области.
- Какво ви липсва най-много от вашите телевизионни изяви: "Големите надежди", "Дом за всеки" или екстремното приключение с поредицата за София?
- Истината е, че сезонът за българската столица на "Нешънъл джиографик" ми липсва най-много. Когато го снимахме, бяхме по цял ден заедно и се създава едно усещане за общност, буквално за семейство. Когато приключи, е много по-емоционално, отколкото ако отидеш, работиш нещо за 2-3 часа седмично и след това се прибираш вкъщи. Моят живот в продължение на почти един месец беше снимане. Затова сега, като се срещна с хората от екипа, а не съм ги виждал през последния месец, месец и половина, искрено им се радвам. Много ми се ще да имаме възможност да представим и неразказаните сюжети, но това е вече въпрос на бъдещи решения.
- Защо според вас е добре хората да гледат тези епизоди: заради факта, че Драго Симеонов е водещ, заради историите, които ще видят, или заради нещо друго?
- Най-вече заради себе си. Добре е да гледат поредицата, ако желаят да им бъде забавно, сравнително нова информация да им донесе, да не ги натовари и да не бъде глуповато забавление, което също има своята публика. Няма да е лошо да погледнат как се е получило нещо, което носи класата на марката "Нешънъл джиографик". Все пак това е и изцяло българска продукция, направена на съвсем различно ниво от екипа на "Агитпроп", който според мен е може би най-добрият в България, защото е кинаджийски, с истински документалисти. Ако преценят, нека погледнат. Ще се радвам и на обратна връзка, да ми кажат кое им е харесало, кое - не. Нищо задължително няма, нека направят сравнение с други продукции.
- Вие сте от малкото хора, които с всяка следваща поява на екрана не разочароват, а напротив, надграждат, усъвършенстват се...
- Надявам се да е така.
- Как успявате да запазите чувството си за хумор, ведрото излъчване и да заразите с тях и другите?
- Нищо от тези неща не е задължително, нито е самоцел. Това са проекти, които се случват във времето и според мен присъствието в медиите не е спринт, а маратон. И бих искал колкото се може по-дълго да бъда тук, но да създавам съдържание и някакво настроение. Когато образът вече се изхаби и се превърне в спомен за един човек, който беше нещо навремето, предпочитам да не съм на екран и да бъда забравен, приятно забравен.
- Доста сте активен в социалните мрежи. Това вътрешна потребност ли е или като публична личност го смятате за необходимост?
- И да, и не. Защото социалната мрежа всъщност е една от медиите. И не разбирам хора, които са в медиите, но не използват този напълно свободен канал. Опитвам се през социалните мрежи да показвам, че аз съм този човек, когото виждате и на екран, не съм плод на сценаристи, на режисьори. Това си е моето чувство за хумор, аз съм. Ако не го харесвате, напълно ви разбирам. Ако го харесвате, много се радвам да бъдете част от този мъничък свят, който се опитвам да създам около себе си.
- Как приемате вашата популярност? Свикнахте ли с нея?
- Не, тя е много спорна, моята популярност, защото съм далеч от мисълта, че някой чак толкова много ме разпознава. Не искам да бъда популярен за всички, а за хора, които харесват нещата, които и аз харесвам. Тоест, по-добре е да имаш приятелски кръг, да си заобиколен от хора, които са ти симпатични и ти на тях, отколкото да трупаш някаква огромна маса от фенове, които в следващ момент ще си намерят някой по-интересен от теб.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"