Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Неделник

ХОБИ

Всичко започна от сабята на дядо...

Как колекционерът полк.о.р. инж. Станчо Джумалиев, воден от любовта си към историята, събра голяма колекция от стари оръжия, стари военни униформи, ордени и медали

Ирен Танева

13. Октомври 2017 , брой: 201   102   0
Снимка

Полк.инж. Станчо Джумалиев

Полковник инженер Станчо Джумалиев е роден в София. Има три висши образования - във военното училище в Шумен, Военната академия в Минск и Висшето военно училище в Санкт Петербург. Той е трето поколение офицер - осми поред в рода си. Цивилната му специалност е инженер по радиоелектроника, а военната - инженер от Зенитно-ракетните войски към ВВС. Понастоящем е пенсионер, но работи в 11 неправителствени организации. На три от тях е председател. Вицепрезидент е на Съюза на европейските военноисторически групи - трети мандат. Председател е на националното дружество "Традиция". Почетен член и учредител е на Съюза на колекционерите в България. В щаба на ВВС е преминал през всички длъжности от старши техник до заместник на главния инженер на Зенитно-ракетните войски. Има повече от осемдесет публикации, свързани с професията му в специализирания печат, както и в много вестници и списания (наши и чуждестранни - в Румъния, Австрия, Германия), свързани с дейността на дружество "Традиция". Преподавал е във Военната академия "Г.С. Раковски" в София. Носител е на много награди, свързани с дейността на дружество "Традиция", както и на Голяма златна звезда от Съюза на военноисторическите групи - по случай 25-годишния юбилей на дружеството "Традиция". Полк. инж. Джумалиев организира и участва в исторически възстановки (повече от 40 на брой всяка година) от 1991 г. досега. Семеен е, има двама синове, една дъщеря и четирима внуци.

Още от ученик Станчо Джумалиев обича историята. Баща му и тримата братя на баща му много се интересуват от история. Очевидно е от кого наследява любовта и интереса към нея тогавашният младеж. Бащата - също полковник, участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Има ордени. Четири от тях - за храброст - два български, един немски и един турски. Голяма част от колекциите (те обхващат исторически униформи от Първата българска държава до днес, оръжия, наградни знаци и марки - абсолютно всички, които са излизали у нас и от 96 други държави) са наследени от рода му. Роднините не пожелали да продадат предметите след смъртта на собствениците им и ги предоставили на нашия герой, защото е офицер и ще ги съхрани по подобаващ начин, а и има подчертан интерес към историята.
След време полк. инж. Джумалиев започва да купува и реставрира оръжия. Организиран колекционер става доста по-късно, преди 5-6 години, когато е учреден със значителното му участие Съюзът на колекционерите в България. И по всичко личи, че много държи и отдава много голямо внимание и почит на колекцията си.
Първите предмети в нея са сабите на дядо му, кортикът на баща му и техни ордени и медали. Последният (надяваме се и искрено желаем на нашия герой да има още много) е гвардейска сабя - подарък от дружество "Традиция". Дарена му е на годишно събрание в знак на благодарност за 6-годишното председателство и за заслуги към дружеството.
Нашият ревностен колекционер не класифицира колекциите и експонатите по цена, значение, качество или някакъв друг признак. Всеки експонат има историческа стойност, което включва и емоционална стойност (нима може да бъде другояче за човек и колекционер като него?!). Например американската пушка "Уинчестър", произведена през отдавнашната 1866 г. Тя има голяма историческа, но и семейна стойност. С нея са си служили предците му преди Освобождението, още по време на хайдушкото движение.
А как попълва колекциите? Ето как - на няколко пъти Българската армия продава оръжия, излезли от употреба. Станчо Джумалиев купува няколко от тях. Освен това известен брой оръжия и униформи са му подарени от близки, от роднини. А и всеки месец има търгове на исторически вещи.
Запитан за любимите експонати, той отговаря, че най-напред са наследените от фамилията. А те са такива, защото са свързани с родовата история (и би ли могло да бъде иначе?). Колкото до мечтания експонат - българският дипломат Петко Павлов продава посребрена шашка, но за съжаление цената е твърде висока и нашият герой не може да си я позволи. А тя е невероятно красива и напълно запазена.
Извън това - той знае историята на всеки експонат. Има каталог. Там са подредени според тип, държава производител, заводски номер и калибър (за оръжията), произход (как го е намерил) и кратка история. С други думи, помни как се е сдобил с всеки един експонат. Оръжията се класифицират на огнестрелни - къси и дълги, хладни - къси и дълги, а униформите - според епохата. И това са общоприети признаци и правила на класификация, а не според правилата на Станчо Джумалиев или на някой друг колекционер.
Марките от своя страна се делят на български и чуждестранни. Съхранението на оръжията е според изискванията и правилника на МВР. Трябва да се пазят в стоманена каса с касови брави, заварени към пода и стената. Задължително има метална двойна врата - освен с брави и със СОТ. Част от огнестрелните оръжия не се съхраняват в дома му и тези условия се отнасят именно за тях.
Голяма част от униформите, медалите и ордените обаче се намира в дома му. А що се отнася по-специално до униформите - те се държат при специален температурно-влагоустойчив режим. Марките - също. Повечето от тях са в дома на нашия колекционер.
От друга страна, Националното дружество "Традиция" и Съюзът на колекционерите дават възможност за срещи, обмяна на опит и експонати по време на редовните си сбирки. На Съюза на колекционерите - в бившия ресторант "България", а на Националното дружество "Традиция" - всяка седмица, на ул. "Кракра" 2 (бивш обреден дом "Лиляна Димитрова").
Станчо Джумалиев си сътрудничи с колекционери от цяла Европа. Разглеждал е техните колекции и те - неговите. Те също се събират, обменят експонати. В повечето европейски столици веднъж годишно става размяна на колекционерски стоки, организират се търгове. На много места се уреждат редица експозиции. Изложби се правят и у нас. Дружество "Традиция" урежда такива изложби в Музея за история на МВР. Експонатите са от частни колекции.
Станчо Джумалиев излага свои неща както там, така и в организирани от Съюза на колекционерите изложби. Тоест на колекционерите не липсват възможности да покажат, да споделят събраното, а на нас, останалите, да им се насладим, да се запознаем по-добре с историята, да открием още един повод за национална гордост.
Извън това, да събираш такъв тип експонати е скъпо, даже много скъпо хоби. Но в случая явно по-важни са други неща - влечението към историята, удоволствието да притежаваш такива предмети, естетическата наслада, която доставяш на себе си, но и на другите. Сред тях има и такъв, изработен специално за него като подарък - споменатата гвардейска сабя, освен това общовойскови кортик и кортик на ВВС.
А иначе - в колекционирането на такива предмети всичко е предварително премислено и целенасочено, за да предизвика историческия и колекционерския интерес. Който не познава историята - и българската, и световната (двете са неразривно свързани), не може да бъде добър колекционер. Когато се правят изложби, всеки сам подрежда експонатите си според вижданията и собствените си естетически критерии.
За да се пренесе нещо от място на място, има изисквания за охрана, трябва да се посочи маршрут, час. Всичко е регламентирано в закон. Дори шофьорът е дългогодишен член на дружеството "Традиция" и има лиценз за такава дейност. За всичко това може и си заслужава да се разказва още и още, и още...
А за финал нека кажа: чудесно е, че има хора като Станчо Джумалиев, които събират късчета от родната ни история и ги споделят с нас, останалите!


Дядото на полк. Джумалиев със семейството си (най-малкото момченце е баща му)


Бащата на полк. Джумалиев и тримата му братя


Част от хладните и огнестрелните оръжия


Пушките имат историческа, а част от тях - и сантиментална стойност


Калпаците и фуражките - история и съвременност


Наградни знаци и награден кортик от дружество "Традиция"


Подарък по случай 70-годишния юбилей

Каските също са съществен елемент от колекцията


Униформа на мамелюк (мамелюците са личната гвардия на Наполеон Бонапарт)

Снимки Емилия Костадинова и личен архив на полк. инж. Джумалиев

 

 

Неделник

  • Двестагодишната къща "Клианти" отново омайва с красота и чар
    20. Октомври 2017 206
    179
    0

    Старият Пловдив е красива приказка без край! Доказателство за това е наскоро откритата за посетители Къща "Клианти". След десетилетия реставрация най-старата възрожденска къща възкръсна от руините и блесна с великолепието си! Днес тя привлича (само първите 3-4 дни след откриването - над 800 души) все повече почитатели на красотата в бита на...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"