Сърцевед

Христо Цеков

В ръцете ми е "Република" - съботно приложение на в. ДУМА от 27 април 2002 г. Разлиствам журнала - на две страници - фолиото на изданието, е написано с големи букви "БИЕЩО СЪРЦЕ" спасява смъртници. Над респектиращото заглавие е публикацията със заглавие "Вече една година живея с 4 байпаса" с автор моя милост. С една реч, тогава съм се похвалил, че съм на белия свят благодарение на голямото изкуство и каквото още определение искате да прибавите в най-най-най-добрия смисъл по адрес на кардиолога хирург, професор Любомир Спасов. Тогава и сега ръководител на т.нар. Правителствена болница в кв. "Лозенец" в столицата.
От четивото се разбира кога и как съм попаднал в ръцете на моя спасител. Публикацията без това е лаконична, затова ще си позволя да я припомня.
"Вече съм на 70 г. В ранните есенни дни на 2000 г. болки ме отведоха на контролен медицински преглед в Трета градска болница в столицата. Сигналът бе сериозен: предразположен съм към инфаркт на сърцето! Диагнозата се потвърди в кардиологичното отделение на Александровската болница. Излишно е да споделям моето и притеснението на хората около мен в семейството: къде да стане операцията, откъде ще се намерят средствата...
На всички ни просветна, когато се разбра, че районът ми е болницата в "Лозенец" - известна като Правителствена болница. Приеха ме и стана ясно, че ще ме оперира директорът на болницата.
- Болния от ІІ етаж, стая 13, първо легло, подгответе да оперирам на 31 октомври - казал той.
Предния ден, понеделник, доктор Любомир Спасов влезе в стаята да ме види и съобщи, че следващия ден ще ме оперира. Млад, енергичен, със слънчево настроение и човешка топлота, този човек ме грабна и в мен изчезнаха всякакви смущения.
И така, на 31 октомври 2000 г. бях опериран и оттогава съм с 4 байпаса. за първите дни в реанимацията всичко помня и ми беше много мило за сестрите, които не само ме хранеха като малко дете, но и грижовно ме бръснеха. Това правеха и на останалите пациенти в помещението. Сестрите буквално стояха до леглата и от погледа им не убягваше и най-малкото мое и на другите, докарани от операционното отделение, движение. Непрекъснато при нас идваха д-р Спасов и двамата му асистенти при операцията - д-р Павлов и д-р Пъшев, и наблюдаваха следоперационното възстановяване.
Последва възстановяване в санаториума във Владая, контролни прегледи, възстановяване във Военния санаториум в Банкя. И всичко беше без нито лев или намеци, че на някой нещо дължа за голямото добро, сторено за моето здраве. Сигурен съм, че не съм единственият, който ще сподели отличното си впечатление от обстановката и грижовността на медицинския персонал в престижната болница, където всичко е изпипано със завидна прецизност.
...Днес, една година след оня 31 октомври, аз съм без всякакви здравословни проблеми, затова - поклон пред всички лекари, които спасиха живота ми. Дълбок поклон!"



С една реч, похвалил съм се, че съм жив една година след операцията, а фактически те са 543 дена след "обогатяването" на организма ми с 4 байпаса. Не си спомням с какви очаквания съм бил след 31 октомври 2000 г. Но сметката показва, на същата дата, но вече през 2017 г. сменям заглавието на информацията с "Вече живея 17 години с 4 байпаса" благодарение на сърцеведа професор Любомир Спасов. Затова ми определение дължа допълнително пояснение, за което до този момент не стана дума...
След като бях приет за лечение в болницата и се знаеше, че подлежа на операция, лекуващата ме лекарка, както и началникът на отделението също от дамския състав (и на двете не помня имената), бяха против, категорично не се съгласяваха да ме подготвят за операция заради силно изразена анемия, резултат на последствия от друго заболяване. Какво и как са си говорили с д-р Спасов, на мен не ми е известно. Не мога обаче да забравя оня близо едночасов разговор предната вечер, когато преди още да е докоснал сърцето ми, беше го вече спечелил. Трудно ми е да намеря мое си определение след оная октомврийска вечер на 2000 г. освен силно човечен сърцевед.
Радвам се и се гордея с името на проф. Любомир Спасов, който с делата си продължава да бъде всеотдаен в дълбоко хуманната професия.
И си позволявам да аналогизирам човеколюбието му с това на родолюбието на най-знатните сънародници, български възрожденци през ХІХ век.