На вододела на старото и новото

Илия Борисов

"Историята на една страна е нейната география!" - казва Наполеон.
Ние, които живеем в този живописен район на България, където природата ни е дарила с толкова щедро разпилени хубости и красоти, се радваме на очарованието на родната земя. Тръгнете, където щете, на пътешествие и ще се зарадвате на дивния баладичен Врачански балкан и на необятните простори на Дунавската равнина с тихите прибрежия на голямата река Дунав и на очарованието на оня каменен свят на Искърската клисура, която дипли източните граници на този район. Едва ли другаде в осеяната с толкова много природни чудеса наша страна има такъв уникален земен феномен като Ритлите край Лютиброд и такива чудесии като белите драперии на Черепишките скали. Неслучайно при вида им прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц е възкликнал: "Това е

най-красивото природно място

на Балканския полуостров!"
Нека застанем пред картата на Врачанска област, една от двадесет и осемте области в отечеството ни. Промените са непрекъснати и нескончаеми, затова и статистическите данни понякога са разнопосочни. В началото на 2010 г. заема територия от 3619,7 кв. км с население от 202 711 души. Административното деление обхваща 10 общини - осем са градски центрове: Враца, Мездра, Бяла Слатина, Оряхово, Козлодуй, Роман, Мизия и Криводол, и две селски седалища - Борован и Хайредин. От 1999 г. функционира прекрояваната не един път и административно формирана административна област. В различни години от началото на 1959 г. и по "всемогъществото" на управляващите Врачанският край "се разграбва" и топи. Някога естествената граница между Врачанско и Плевенско беше голямата река Искър - от дясната страна на виещата се водна артерия от столетия. Сега някогашните големи селища на старите Оряховска, Белослатинска околия са по-малки. По различни прищевки, преди всичко политически, на местните величия, 14 села в отшумялото време преминаха към Плевенска област: Крушовене, Байкал, Ставерци, Брегаре, Гостиля, Чомаковци, Койнаре, Глава, Лепица, Сухаче, Еница, Кнежа, Лазарово, Бреница. И в този неспирен бяг тандемът на управляващите президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов гневно отмъстиха на "червената крепост" като разпарцелираха и проспериращия град Кнежа, и прилежащите към общината села Бреница и Лазарово. Кнежа обаче отново си е в края на района,

дори да премине към София или Букурещ

както казват шегобийците.
След "възходите и паденията" днес Врачанска област има 122 селища: 8 града и 114 села. С над 50 хиляди жители е областният център Враца, а с по 10 хил. са Мездра, Бяла Слатина, Козлодуй, Оряхово. Най-голямо село е Селановци, шеговито наричано "Червен Китай", което при последното преброяване отчете 6600 поселници. Сред многолюдните села са: Бутан, Борован, Хайредин, Софрониево, Зверино, Згориград, Лиляче, Гложене, Търнава, Малорад... С най-много селища е Мездренската община - 28, Врачанската е с 24. С пет населени места е Козлодуй. 22 села са с под 400 жители, като обявеното преди десетилетия за "мъртво село" Караш е само със 17 човека. Някога колибарско балканско селце Марково равнище е с 41 души; Сараево и Мало Пещене са с по 95 и 98 души... В тази поредица са още Веслец, Цаконица, Зли дол, Кален, Крета, Средни рът, Ослед, Криводол, Стояновци, Очин дол, Ботево, Ботуня...
Ако се опитаме да очертаем с най-ярки краски стопанския облик на областта, непременно трябва да споменем най-значимото и любопитното. С плодородната си земя в Дунавската равнина Врачанският край се е славел като една от житниците на България. Да не се забравя, че през процъфтяващите за земеделието години от втората половина на ХХ век тук производството на селскостопанската продукция достигна годишно до един милион тона пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, зеленчуци, грозде и др. Величието на земята роди през това време бурно развилата се индустриализация. Когато попитали великия и безсмъртен Айнщайн кое човешко постижение цени най-много, геният казал - "Хлябът! Това е силата на нашата нация."

Житото ни е помогнало през вековете

и робските години физически да оцелеем. А азбуката на свещените братя Кирил и Методий и подвигът на възрожденците са крепяли духа български. Да не се отричаме от земята, която отишлият си от живота философ, президент Жельо Желев раздроби на хиляди парчета, раздавайки я "демократично" в "реални граници". Но младите и преди всичко населението от селата и малките градчета се разбягаха в глобализиращата се чужбина. В САЩ има около 300 хил. и повече българи, в островната държавица Кипър пребивават 50 хил. българи. Десетки хиляди са в съседна Гърция, Испания, Германия, Италия, Великобритания. И къде ли не още - в далечна Австралия, Канада, Мексико.
Върнем ли се и погледнем ли в недалечните години, ще видим, че във Врачанска област през отеклите години се развива електропроизводството, химическата промишленост, машиностроенето, чугунолеенето, текстилната индустрия, шивачеството, преработката на селскостопанската продукция, добива на скални материали, циментопроизводството... Процъфтяващата промишленост даде силен тласък на новия облик на градовете и селата. Враца като естествен център на региона отбеляза шеметен скок в развитието си. Направеното и преобразованията са толкова много, че е трудно да се опишат в тези редове. Идете сега да видите "Столицата на атомната енергетика" - Козлодуй. От едно голямо, но изостанало в миналото село, се превърна в един от най-привлекателните и оживени крайдунавски градове. Когато преди години работеха шестте реактора в атомната, се произвеждаше между 40-45 процента от цялата електроенергия на страната. В изминалото време бе отбелязана 60-годишнината от обявяване на Мездра за град.

При първото преброяване

на населяващи това "пусто и празно място" в Княжеството на 1 януари 1881 г. е имало 86 жители. Сега те са над 13 хиляди, може и повече. След прокарването на централната жп линия София - Мездра - Варна и отклонението за Враца, Бойчиновци, Брусарци, Лом и Видин - градът на железничарите толкова много се промени, че го очаква още по-зашеметяващо и радващо бъдеще. Освен запазване на работещите в миналото предприятия, измененията са в градоустройството и благоустрояването, в изграждането на материалната база за един от най-оживените пазари в четвъртъците. Калето е нещо оригинално. Минаващата преди в централната част на града пешеходна алея - забележително нещо. Макар и в сянката на бурно преуспяващия крайдунавски град Козлодуй, разположен на десния дунавски бряг, на 678 км от устието, многовековният и най-стар град в областта Оряхово,

появил се в турски документ през 1226 г.

който сега живее пълнокръвно и в новото време със специфичния си труден, но колоритен живот. В последните години се оживи с откриването на фериботната връзка Оряхово - Бекет през река Дунав.
Новообособените през последните десетилетия градове Криводол, Мизия и Роман имат видими промени в цялостния си стопански и културен живот. Със съжаление трябва да кажем, че "угасна" родоначалникът на рудодобива и обогатяването металургичният завод на гара Елисейна. С "находчив ум и спекулантски дух" през 1906 г. гъркът Мавро Кордато създава това предприятие, "предвестник на тежката промишленост" във Врачанско.
На вододела между старото и новото не може да не отбележим огромната роля на църквата за опазване на духовността и възхода напред. В издаден от турския султан ферман през 1870 г. е обявена Врачанската епархия. На владишката катедра в продължение на 42 години бе митрополит Калиник. Живи и действащи са десетки храмове - черкви и параклиси, в големи и малки селища. Както и манастирите в Черепиш, Струпец, Градешница и "Св. Иван Пусти" край Враца, които са истински светини. От известно време се възстановяват запуснатите преди години Мътнишки и Долнобешовишки манастири.
Живописни и прелестни са красотите в тази географска област. Извисяват се привлекателните канари и върхове на Врачанската планина. В потайни места клокочат тихи поточета, шумят бързоногите реки Искър, Огоста, Скът, Ботуня... Човек се прехласва от толкова много земни хубости и видения на родната ни България.


Центърът на Враца винаги е оживен


Ботев мери ръст с Балкана и напомня бурните времена на свобода или смърт...