Ах, Великите!

В последните няколко дни сме свидетели на поредната пародия, която ни разиграват и Журналисти, и власт. Няма грешка. Журналисти с главна буква. Те смятат себе си за такива. Велики. Гръмогласно и отракано от вси страни се чува рев за свободата на словото. Журналистите трябвало да бъдат свободни да задават въпроси, свобода за Виктор Николаев. И протест на истинските, свободни и независими журналисти пред Министерския съвет срещу опитите на властта да спре въпросите.
Наистина се оляхте в постановката. И ни пращате всички в кюпа. Щото сте наясно, че тази власт създаде тази журналистика. И тази журналистика, която сега неистово реве за свободата на словото си, създаде тази власт. Като порочни скачени съдове са. Години наред именно тези журналисти всеки божи ден от екраните на едни и същи телевизии ни набиваха в главата едни и същи мутри. Прехвърляха си ги и им позволяваха да правят каквото искат с тях, с обществото, за което днес така страдат (ах!).
Не мога да ви нарека колеги. Кеворк Кеворкян нарече част от вас държачи на микрофони. Може би говорещи глави е по-удачно за някои. Та тези говорещи глави като древногръцки нимфи не спряха нито един от себеподобните си, докато говореше глупости, заканваше се да маха и да спретва какво ли не. Смелост се иска значи! И днес ви е нужна, да знаете! Щото се ерчите на Тодоров и Симеонов, а пред Борисов се умилквате. Що не рекохте "Стига!" на Томислав Дончев, като обясняваше, че историята с Виктор Николаев не било заплаха, заплахите ставали не в студията, а навън, по ъглите?
Продължавате да се усмихвате, да се натягате, да се лигавите - по пантофки, на диванчета и пр. А защо мълчахте, когато тихомълком уволняваха ваши колеги? Хилехте се и продължавате да се хилите, разговаряйки по телефона със създадените от вас "велики" политици. И искате да убедите това общество, което мачкахте като хартия, с която е била завита направена с мас баничка, че драмата е в правото на журналистите да задават свободно въпроси. Бъркате! Журналистите не са задавачи на въпроси. Не са говорещи глави, които приказват онова, което няКОЙ им е поръчал като дневен ред. Журналистиката е позиция, анализ, коментар, гледна точка. И непримиримост с простотията, фалша и порнографията, които, напротив, ни набивате всеки ден.
Стига с оперетката крадецът вика "Дръжте крадеца!" Утре ще изкарате Антон Тодоров високоморален. Видите ли, момчето е добро, морално си даде оставката. Жалко, че е като края на дълбоко неморално поведение. Ще ни кажете, че е морално, след като си плискал л...на в лицата на куп хора, после, понеже всеобщо са осъдили постъпката ти, да се сетиш, че трябва да се извиниш. И то с половин уста.
И пак ли ще каните в студията същите "велики"? Че къде ще идете? А че има и други, при това истински хора. Личности. Които си заслужава да бъдат чути. С които може да разговаряте, без да треперите. Но това не ви е познато. Това не вашата журналистика.
Великите Журналисти създадоха "великите политици", които днес прекрачиха границата. Страшно е, когато творението опита да изяде своя създател. Затова е воят.
Не на последно място - работата на журналиста не е "да задава въпроси" само. Работата ни е да изричаме истината и да търсим истината в отговорите на въпросите, които задаваме. За това обаче от "великите" ни дума.
Иначе правете протест и пърформанси пред Министерския съвет. Занесете си не само столовете, но и диванчетата. Идете със скъпите коли и скъпите дрехи, извадени от скъпите къщи, в които живеете. Занесете си и фишовете със заплатите - ама пълните и от всички "работодатели". Народът трябва да знае колко струвате и вие, и онези, с които взаимно се създавате, възпроизвеждате и крепите.