Мръсни игри

Маргарита Самсарова,
специално за ДУМА от Виена

В неделя, 15 октомври, в Австрия ще се състоят предсрочни парламентарни избори - резултат от разпада на широката управляваща коалиция, състояща се от двете големи традиционни партии - Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и Австрийската народна партия (АНП), който настъпи окончателно след внезапната оставка през май на Райнхолд Митерленер като вицеканцлер, министър на икономиката и председател на АНП. Митерленер обясни решението си тогава с това, че иска да защити себе си и семейството си от мръсната кампания, разгърнала се срещу него от страна на съпартийци и медии. А новоизбраният председател на партията Себастиан Курц, външен министър в правителството на канцлера Керн от АСП, побърза официално да призове за предсрочни парламентарни избори - идея, която той вече бе започнал да лансира в медийното пространство.
Себастиан Керн обвини коалиционния си партньор, че носи цялата отговорност за разпадането на кабинета. Огорчението му от решението за предсрочни избори бе разбираемо предвид сключеното в началото на годината след трудни консултации коалиционно споразумение, което засягаше решаването на важни проблеми като интегрирането на мигрантите и мерките за борба против безработицата. В тази връзка трябва да се отбележи и добрата комуникация, която съществуваше между него и бившия лидер на АНП Райнхолд Митерленер. Керн дори обвини Курц, че не изпълнява ангажиментите, поети от коалицията.
Този старт към предсрочните парламентарни избори може би до известна степен зададе и тонът на предизборната кампания, която през последните седмици е определяна от политическите коментатори като "най-мръсната" в историята на страната. Кампанията и свързаните с нея послания на отделните партии буквално бяха отместени на заден план от избухналия в навечерието на изборите т.нар. "Фейсбук скандал". Австрийските издания "Профил" и "Ди Пресе" съобщиха за създаването на две страници в социалната мрежа фейсбук ("Истината за Себастиан Курц" и "Ние за Себастиан Курц"), използвани за дискредитация на лидера на АНП, който оглавява социологическите проучвания. Те съдържаха внушения като например, че Курц е част от мрежата на Сорос, марионетка на бившия канцлер Волфганг Шусел, политик, който е за необуздан имигрантски поток. Въпреки че и двата сайта бяха блокирани незабавно, скандалът избухна с пълна сила, след като стана ясно, че зад тях стои Тал Зилберщайн, нает от Социалдемократическата партия специалист по политически маркетинг. Договорът със Зилберщайн бе прекратен още през август, след като в Израел започна разследване срещу него за пране на пари. Главният секретар на Австрийската социалдемократическа партия и мениджър на предизборната кампания Георг Нидермюлбихлер, въпреки че категорично отрече да е знаел за тази кампания по опетняване имиджа на Курц, подаде оставка като поясни решението си с думите: "Мой дълг като мениджър на предизборната кампания е да гарантирам такива неща да не се случват. Но се случиха. Затова ще понеса отговорност за последиците". Кристоф Мацнетер, на когото канцлерът Керн повери разследването на аферата "Зилберщайн", заяви: "Това не е нашият стил, ние не искаме този тип политика", като отново настоя, че той и други ръководни членове на партията не са знаели за съществуването на страниците. Скандалът се отрази тежко върху позициите в предизборната надпревара на лидера на социалдемократите Себастиан Керн, който в специално интервю категорично отрече да знае за съществуването на тези сайтове. По повод мръсната предизборна кампания в събота лидерът на Социалдемократическата партия посочи, че всички партии са нанесли тежки щети върху начина, по който се гледа на политиката, и съжалява, че неговата партия и самият той носят също вина за това развитие на нещата.
В същото време скандалът обаче не подмина и другата страна - Себастиан Курц. След като възникнаха обвинения срещу говорител на Курц, който все още изпълнява длъжността външен министър, че е изисквал от член на предизборния щаб на социалдемократите информации от кухнята на АСП да бъдат предавани на АНП срещу заплащане от 100 000 евро от Социалдемократическата партия поискаха оставката на Курц от поста. В крайна сметка двете големи традиционни партии се готвят да решат спора помежду им в съда, а това е безпрецедентно в австрийския политически живот.
От целия скандал всъщност неопетнен излиза лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе и според някои политолози вече може дори да се стигне до момент, когато големият победител в неделя ще се окаже именно той и неговата партия. Не бива да се забравя, че на президентските избори именно кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер отиде на втория тур, който загуби с малко от другия претендент за поста, издигнат от Зелените, Александър Ван дер Белен.
Социологическите проучвания продължават да сочат лидера на АНП Себастиан Курц за победител на изборите в неделя. Възприеман като изгряващата звезда на австрийските консерватори, съпартийците му възлагат най-вече на него надеждите си на предсрочните парламентарни избори Австрийската народна партия да излезе първа политическа сила за първи път от десет години насам. При избирането му за лидер на АНП Курц постави редица условия, като всичките те се отнасяха до предоставяне на новия председател на неограничени правомощия при вземането на решения: свобода на действие по отношение на процедурата за назначаване на ръководни постове в регионалните организации, самостоятелност при определянето и предвижването на кандидатите за участие в избори, получаване на право на вето на решения на ръководния съвет на партията, еднолично определяне на кандидатите за министерските постове при евентуална победа на изборите. Всичките тези изменения бяха включени в писмен вид в устава на партията. На изборите АНП се явява под името "Листа на Себастиан Курц - Новата народна партия". Политолози сочат, че Курц се опитва да повтори феномена Еманюел Макрон във Франция с тази разлика, че зад него стои целият партиен апарат. Критиците му виждат в неговото желание да се представи като ново лице в политиката един вид политическо лицемерие, тъй като, ако се проследи внимателно стремителната му политическа кариера, която е необичайна за австрийските стандарти, става ясно, че последните години той е неизменно част от управляващите в страната.
Въпреки съществуващата в страната традиция на управление от широка коалиция и двете партии получиха за водената от тях политика наказателен вот от своите избиратели още на президентските избори. С оглед на изборите в неделя трябва да се отбележи, че от този съюз социалдемократите излязоха по-ранени от  коалиционния си партньор - консерваторите. Ако се съди по изборните резултати в други европейски страни, където е управлявала широка коалиция, например по тези от неотдавнашните избори в Германия, избирателите на партиите вляво-център и ляво са много критични, когато представляващите ги партии направят завой вдясно и започнат да провеждат дясна политика. Тогава на изборите съответните партии наистина са принудени да преглътнат много горчив хап. Съгласно някои последни проучвания на общественото мнение, партията на канцлера Керн може да разчита на подкрепата на 24% от гласоподавателите, което за първи път след Втората световна война я превръща в трета политическа сила в страната. Първа се очаква да бъде дясната АНП на Курц, която събира 33%, следвана от национално-консервативната Партия на свободата (26%). Според проучване обаче на института за изследване на общественото мнение ОГМ въпреки аферата "Зилберщайн" Социалдемократическата партия продължава да запазва второ място с 27% подкрепа, а на трето се нарежда Партията на свободата с 25 на сто. Канцлерът Керн заяви, че би подал оставка като лидер на партията си, само ако тя не премине 4-процентовия праг за влизане в парламента. Иначе той ще ръководи опозицията. 48% от гласоподавателите на АСП са "за" партията да бъде опозиция на управляващите, а 42% подкрепят евентуално участие в управлението, сочи проучването. Интересен факт е, че 49% от избирателите на Зелените също искат Социалдемократическата партия да участва в управлението на страната. Възможно е Зелените с новия си лидер, бившия евродепутат и заместник-председател на Европейския парламент, Улрике Луначек, и новосъздадената партия Листа на Петер Пилц на бившия й съпартиец да не могат да преминат прага от 4% за влизане в парламента, сочи изследването на ОГМ.
Има силни индикации, че избирателната активност ще бъде по-висока от тази през 2013 г., когато тя е възлизала на 74,9%, което се възприема като положителна тенденция. Сега се очаква тя да е 79%, заяви  пред в. "Курир" директорът на института Волфганг Бахмайер.
Предвид възникналия силен антагонизъм между социалдемократите и консерваторите и техните лидери, малко вероятно е създаването на нова управляваща широка коалиция. От своя страна лидерът на Австрийската народна партия Себастиан Курц не отхвърли възможността неговата партия да се коалира с тази на Хайнц-Кристиан Щрахе, което доскоро бе немислимо, тъй като Партията на свободата бе определяна като националистическа и крайно дясна.
Каквито и да са резултатите от изборите на 15 октомври, ясно е, че изпълнената със скандали предизборна кампания ще остави следи в австрийския политически живот, а гласоподавателите няма да могат да приемат резултатите с това доверие както преди,  единодушни са политическите анализатори.