Осакатената литература

Една от причините да стана учител по български език и литература е моят учител в гимназията. Обичахме го. Той преподаваше нестандартно, отнасяше се с презрение към  училищната документация, но за сметка на това ни караше да четем почти цялото творчество на авторите, които изучавахме. И да пишем дълги теми...
Повод да си спомня за него са новите учебни програми, които поетапно влизат в употреба. Именно в тях се крие голямата опасност следващите поколения да излизат от училище не само неграмотни и непознаващи голямата литература, но и с промити мозъци.
Как да обясня на учениците поемата "Септември", след като по история Деветоюнският преврат и Септемврийското въстание не е предвидено да се изучават. Вапцаров и Смирненски в часовете по литература са осакатени и представени само с няколко стихотворения, които по никакъв начин не разкриват многообразието на таланта им, да не говорим за социалните им послания. Нима Вапцаров е само "Писмо", "Вяра" и "История", а Смирненски - "Зимни вечери" и "Приказка за стълбата". А и какво са писали тези двамата, като по това време в България имало само "вътрешнополитически конфликти и противоречия"? Защо е разстрелян Вапцаров как да обясня?
За какво се е борил Ботев, също не става ясно, още повече, че турско робство не е политкултурно да се наричат петте века. Нищо, че геният говори за "турска черна прокуда". "Под игото" се изучава само с няколко глави, разхвърляни през годините. А за какво иго става дума, той, Вазов, сигурно не е познавал терминологията.
Въобще творбите и авторите са разпръснати из годините противно на всякаква логика. Приличат ми на кръпки по палтото на Серафим от едноименния разказ на Йовков, само че без социалното послание, което то носи.
Защото социални послания не са ни нужни. Ние живеем, огрени от лъчите на светлото европейско бъдеще, и споделяме евроатлантически ценности, каквото и да значи това. Несъгласните да си преговорят Гео Милев, Вапцаров...
Да не говорим за богатата руска литература, която е сведена единствено до Пушкин с едно любовно стихотворение и "Евгений Онегин".
Тези учебни програми са насочени не толкова към сегашните ученици, а към следващите поколения, които няма да знаят елементарни истини от историята и няма да имат никаква представа от национални и социални ценности. Олекотяването на учебния материал води единствено до олекотяване на умствения багаж. Но може би точно това е целта.