Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Пегас

Критика

Завладяваща поетична стихия

Продрум Димов

6. Октомври 2017 , брой: 196   161   0



Боян Ангелов е едно от най-ярките ни литературни имена, които през последните три десетилетия успяха да се наредят сред водещите творци на съвременната българска поезия. Неговите стихове разкриват не само невероятната  висока обща култура и ерудиция на автора, но и завидното му умение да вниква и анализира същността и динамиката на сложните и противоречиви социални и нравствени процеси, които съпътстват болезнено съвременната ни действителност. Натрупал солиден творчески опит, авторът съумява в дълбок социално-психологически и емоционален план да ни въвежда в напрегнатия и драматичен понякога живот на нашия съвременник. В сюжетно-тематичен аспект поетичното му слово се отличава с подчертана многоликост, дълбока емоционалност, искреност, удивително и добронамерено съпричастие и изискани художествено-естетически похвати при изграждане на образната система. И в края на краищата това му помага да разголи пред читателите своята истинска творческа, философска и човешка същност.
Именно такъв го виждаме и в най-новото му поетично издание "Помръкнала е реката". Книгата се състои от три основни поетични цикъла: "Оскъдица", "Приемане на тъгата" и "Рапсодия". Но самото име на творбата подсказва до голяма степен характера и емоционалната оцветеност на заглавието.
Още в първото стихотворение, озаглавено неслучайно "Надежда", чувстваме обаче полъха на едно ведро и оптимистично настроение, което звучи донякъде в дисонанс с поведението на "Помръкналата река", която е помъкнала състрадателно от тежкото и трудно поносимо бреме на безразсъдното ни съвремие. Затова и Боян Ангелов съвсем целенасочено ни сродява със своята "Надежда", която ни вдъхва самообладание и увереност, прибягвайки до спасителната възродителна роля на любовта.
За жалост най-светлите нежни чувства и мечти често изчезват и потъват като беззащитна светулка, погълнати от непрогледния мрак, който безпощадно погубва човешкото в човека. И живеем в епоха, когато

Оскъдицата своя всеки крие,
но елфите са негостоприемни,
защото всеки ближния си дебне
и иска меч в гърба му да забие.
               ("Оскъдица")

Това е една толкова актуална поетическа илюстрация на унизителното поведение на жестокия ни кръвожаден ден. Тежката и непоносима атмосфера в обществото ни, което се разнищва постоянно от недопустими низост и падение, се пренася и в природата. Поетът се учудва кой ожесточи дори и увълчи даже и малкото чисто и добронамерено поточе:

Какво го превърна в бурна
стихия неусмирена?
Тя в нашия сън се втурна
и с нашия страх простена.
  ("Помръкнала е реката")

Боян Ангелов е творец с изключително чувствителни сетива и устремен непрестанно към красивото и прекрасното в днешното ни тъжно и несигурно битие, улавя и най-дребните детайли в болния ни социален организъм и ги подлага на прецизен анализ в неспокойната си творческа лаборатория. В същото време дълбоко страда от човешките неправди и заблуди, безотказно търсейки себе си и верния път. Читателят, общувайки с неговата поезия, има усещането, че се докосва до една бурна и напрегната душевност, притискана неизменно от непреодолими съмнения, разсъждения, понякога от мъчителна самота, но отстояваща твърдо своя Аз. И неслучайно се пита:

Къде са в този късен час
приятелите ми, не зная?
Те ще си мислят, че съм в рая,
но другаде ще бъда аз.
        ("Подир Живота")

Подобни размисли и емоционален заряд битуват покоряващо и в стихотворенията му "Водни огледала", "Поне", "Лиани" и други от първия му цикъл.
Немислим е обаче творческият свят на Боян Ангелов, ако той постоянно не го сродява органически с примамливата героика и революционна романтика на най-българското време - епохата на Възраждането и Априлското въстание от 1876 г. В това ни убеждават с категоричния си език и немалко негови стихове, намерили място, при това неслучайно, в цикъла му "Приемане на тъгата" - "Павел Бобеков", "Средна гора", "Марш - 1878", "Панагюрската "Св. Богородица" и др. В поетичните му селения оживяват кървавите устремни, героични и трагични дни на априлския безпрецедентен подем и погром от 1876 г. Погледа ни стряскат

Треви, омълнени, треви
от грохота треперят.
Кръвта, последната цена,
която робът плаща
за глътката виделина,
е ясна и искряща..."
        ("Павел Бобеков")

Това са огнени слова, които взривяват човешката съвест, настръхваме и чувстваме неизмеримата цена на българската свобода.
Читателят потръпва дълбоко развълнуван, смазан от горест и когато се докосне до парливите ритми на стихотворението "Демир Хисар", посветено на Димчо Дебелянов, угаснал нелепо в зората на своята младост. За него

И гарванът разперил е криле,
обхожда своето богатство жалко.
Непобедено, бойното поле
заспива,
но с един поет по-малко.

Това е голямата тъга, която не престава да ни изтезава и от която духовна България никога не ще се освободи.
Паралелно с това поетът продължава упорито да търси верните отговори на пороя от горещи въпроси, които изсипва днешният безпощаден ден. Нерядко се прокрадва страхът за безвъзвратно изчезващите истински човешки стойности.
Самият автор, като човек и творец, е една своеобразна вселена, сътворена от много безпокойства и загриженост. Той не е бездеен и отчаян, безпомощен съзерцател, той съпреживява и дарява всички с огъня на благородното си сърце за доброто на другите. Затова и изповядва, че е готов да "понесе всяка болка, за да изгаря на кладата на сърцето му".
По отношение на сюжетно-тематичната си насоченост третият му цикъл "Рапсодия" съществено не се различава, даже се слива в едно общо емоционално съзвучие с цялостното съдържание на творбата му. Нейният финал е определено оптимистичен:

А сега - в тази меланхолия -
друго искам да си представя:
влюбен съм
и се моля
живота да продължава.
               ("Молитва")

"Помръкнала е реката" ни убеждава, че и тези стихове на Боян Ангелов са една напориста и силно завладяваща поетична стихия. Те ни грабват властно с невероятно въздействащия си характер, извиращ от неспокойния вглъбен емоционален свят на поета, с дълбоката си нравствена, психологическа и социална острота, патриотичен патос, но и с оценката на драматичните преживявания на днешния ни и минал ден.


Продрум Димов

Книгата на Боян Ангелов "Помръкнала е реката" ще бъде представена на 9 октомври, понеделник, от 18:00 часа, в музикалната зала на Народно читалище "Виделина" – 1865 в гр. Панагюрище

 

 

 

Пегас

  • От редактора
    20. Октомври 2017 206
    370
    0

    Повод за следващите редове станаха два разговора. Единият - с Анжел Вагенщайн, и другият - с моите ученици. И ключовата дума е идеал.
    С големия интелектуалец говорихме за идеала, чиято липса в партията е осезаем. Без да формулираме този идеал, ние сме обречени. Като партия, защото без него партията няма собствено лице. Идеал, противопоставен на грозната, несправедлива реалност. Идеал,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"