Популизъм

Управляващите в София за кой ли път демонстративно запретнаха ръкави, за да правят реформи, да стимулират промени в закони и да ограничават своеволията, когато вече е твърде късно. Поредната ужасно закъсняла инициатива този път цели да се ограничи високото строителство и изобщо презастрояването с мъглявите обещания за ей сега пристигащи промени в нормативни актове. Този път обещанията дойдоха от устата на главния архитект Здравко Здравков, който е решил да използва правомощията си, за да направи столицата по-уреден град.
Докато обаче очакваме да се осъществят плановете му за ограничение до 75-етажни и 15-етажни сгради в някои части на София, градът междувременно остава без въздух. Оттук - бетон, оттам - стена, и скоро няма да има нужда от административни ограничения и санкции. Средата сама ще покаже, че просто не е останало място - ни за високи, ни за ниски сгради.
Истината е, че ако бяха поискали да управляват подреден и чист град, властимащите от ГЕРБ вече щяха да са свършили работата си. Нямаше да изпадат в нелепи ситуации с оправдания за неправилни съдебни решения, както стана в кв. "Стрелбище", нито щяха да гледат глупаво на наглостта на строителя на "Милениум", който асфалтирал необезпокояван общинска зелена площ.
Отделно звучи нелепицата на самия главен архитект, че новите, бъдещи, все още невидени от никой забрани ще позволят да остане гледката на столичани към Витоша. Каква гледка, впрочем? Остана ли такава? Последните междусградови дупки със сигурност ще бъдат запълнени със заварените случаи, с вече одобрените и разрешени проекти, за които обаче от общината си притрайват.
Откога е кмет Йорданка Фандъкова, та сега да открива, че има нужда от ограничения, глоби, санкции? Иначе е чудна идеята за превръщане на София в град на електромобилността. Управниците щели да увеличават неколкократно зарядните устройства за електрически превозни средства. Защо най-напред не пуснат осветлението в крайните квартали и не оправят потрошените тротоарни плочки? Трогателната им загриженост за София е чист популизъм. Защото за унищоженото спасение няма.