28 Март 2024четвъртък21:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Почти разказ

"Генерал със зеле, господин свински"

Часовникът като дълг и завет от дедите ни

/ брой: 194

visibility 72

(Посвещавам на моите внуци Дани и Лъчко)

Стефан ИВАНОВ

В късната есен фортификацията и есенните учения бяха приключили и полкът се прибра в казармата. След направените разбори, за моя изненада, бях награден от командира на дивизията генерал А. със седемдневен домашен отпуск. Изненадан бях, защото когато служех войник, не се полагаха никакви домашни отпуски освен в извънредни случаи или награда от най-високо място. И ние търпеливо чакахме да изтекат тези три години за сухопътните войски (за въздушните и морските - четири), предоставяйки се безропотно на капризите на съдбата.
Старшината ми даде някакви по-нови куртка, клин и шинел, връчи ми кредитния билет и след всички формалности - заминах. Нямаше кога да пиша писмо и неочакваното ми пристигане вкъщи предизвика радостната суматоха на родителите, сестрите и брат ми. Беше втората година, откакто бях в казармата. Видях се с някои приятели, посетих (във войнишка униформа) близки и роднини, но още на третия ден заръси един тих, непрестанен есенен дъжд и нямаше къде да се ходи. Приседнах на трикракото столче до баща ми в другата стая (одаята), където той подреждаше в денкове (бали) надиплените тютюневи пастали.
-  Е, как я караш там в казармата - попита той и смукна дълбоко от луличката, която димеше от сутрин до вечер в устата му.
- Как я карам татко - трудно - какво да ти разправям - ти по-добре знаеш - шест години си воювал, на теб ли да ти разказвам.
- Абе, трудно, трудно ама само мирлък да е, щото народ да не гине както ние некогаш. Да пита човек защо беше това, ама на - война.
От първите месеци на Балканската война 1912 г. до края на Първата световна война 1918 г. - шест години непрекъснато на фронта, непрекъснато под обстрел, но - оцелял. Сняг, студ, дъжд, пек - в окопите, кога нахранени, кога гладни, мокри, премръзнали, въшлясали...
Баща ми стана и излезе от одаята. Усетих тропането му по таванчето. След малко се върна. Държеше в едната ръка нещо като пощенски плик, а в другата непозната малка кибритена кутийка.
- Слушай, не съм ти разказвал, защото на деца не се разказва за война, но ти сега вече си войник. Ако не излизаш на някъде, ще ти разкажа една история от едно време. Малко е тъжна, ама много ми се иска да я знаеш. Брат ти е още малък. Само два-три пъти случайно съм чувал, когато идваше у нас вуйчо Христо - те бяха воювали заедно, да си разправят разни случки - спомени. Така съм запомнил рапорта на войника - готвач, който смутен от посещението на генерал в готварницата на неговия въпрос: "Какво готвиш за днес?", отрапортувал: "Генерал със зеле, господин свински" вместо "свинско със зеле господин генерал". Генералът го потупал по рамото, усмихнал се само, но не го наказал за грешката.
И още: Когато обичаният от всички войници подполковник Б. Дрангов смело заявил на проверяващите щабни офицери (пред войниците): "Празна раница (равно на гладни войници) не пази граница, господа". Дали е било така - не знам, но така съм го запомнил.
Той смукна пак два-три пъти, луличката присветна в мрачината и рече:
- Ей го я! И тогава беше едно такова мрачливо време. Не валеше силно, ама мокреше. Платнищата, с които уж трябваше да се загръщаме, бяха толкова прогизнали, че като че ли дъждът валеше направо върху калните ни дрехи. От два дни имаше някакво затишие. Ние не знаехме защо и за какво. Ама никой не веруваше да се случи мир. Беше наредено да стоим в окопите, да не се показваме навън.  Свръзката на ротния прескачаше покрай нас, намираше взводните и им казваше каквото требе.
Та тая вечер по тъмнина мръзнехме и дремвахме заешком, когато някой тихо рече:
- Благо, Благо, тук ли си.
Ние с Благо бяхме в едно отделение и един взвод - той беше на няколко крачки вляво от мен.
- Тук съм, бе - какво има.
- А бе, ротният те вика.
Благо, не мога да си спомня точно, но беше някъде откъм Станимашко (Асеновградско). И той като мен беше сирак - ни баща, ни майка. Имал някакъв чичо, но той - чичото де, не го тачил много, та и Благо не го тачеше. Нещо много ни сближи, макар той да дойде в ротата отнякъде преди година. Бяхме станали нещо като братя. Имах и други приятели, но с него най-много си другарувахме. На всяка атака бяхме на няколко крачки един от друг, той гледаше за мен, аз гледах за него. Беше много смел и много, много не му мислеше за живота. Така преживявахме. Мина се така, колко се мина, може би половин-един час. Усетих, че приближава, но не се виждаше нищо в тъмнината. Ръсеше, ръсеше ...
- Круме, буден ли си?
- Буден съм - викам - защо? Нали те чакам.
- Слушай - шепнешком започна да говори той - Ротният беше извикал по двама-трима от взвод и каза, че четирима-петима души трябва сега да тръгнат към противниковите окопи и на всяка цена да заловят пленник - най-добре офицер, но ако не може - и войник може. Попита има ли някои по желание да иде. От първи и трети взвод явиха се по двама, а ние от втори си мълчим. Хвана ме най-после срам и яд, та рекох:
- Аз ще ида, господин поручик. Той само ми стисна ръката и нищо не ми рече. Другите се разотидоха, а на нас той ни каза кое как да го направим, как да се пазим, как да доведем пленника и да се стреля само в краен случай...
Благо се приближи почти до ухото ми.
- Круме - вика - не знаем какво може да се случи - всичко става. Затова, знаеш ли, на ти часовника, па ако се върна, върна - лесна работа. За него съм чиракувал година време, не искам некой от ония да го носи.
- Айде и ти, Благо, какво говориш - викам - носи си часовника и не бой се - как така няма да се върнеш.
- Не, не - вика. Свали го от ръката и направо го пъхна в дясното джобче на мойта куртка. Не му се противих повече, усещах колко му е тежко, пък и трябваше веднага да се върне при ротния. Отиде. Трябва да е било среднощ - ама ни месечина, ни звезди. Само отгоре ръси, ръси. Знаеш ли? Много ми натежа, ама на кой да кажеш ...
На триста-четиристотин метра пред нас бяха окопите на противника - французи ли бяха, какви ли, не знам. И там тъмнина. Никой друг от отделението не разбра какво става. Умърлушени, загърнати в мокрите платнища, придремваха кой как може. Нямаше ни гръм, ни ракета някаква. На това му викахме ние лоша тишина, защо ни се чинеше, че ще се случи нещо не добро. И то наистина се случи. И ето ти, изведнъж започна там една пукотевица, някъде по-надясно от фронта на нашата рота. Присветваха в тъмнината пламъчета от изстрелите, надигна се шумотевица, викове се чуваха, ама - чудно - десетина минути и всичко утихна - и стрелбата, и шумотевицата. Благо не се върна ... Рано сутринта ме намери едно от момчетата от трети взвод. Видял как Благо паднал по очи, както стрелял към противниковите окопи. Стрелял там, та другите да домъкнат пленника на нашите позиции. Гледах го, гледах го, гледах го онемял. Не можах дума да продумам. Отиде си момчето. Не ми трябваше да знам ни кой е пленникът, ни какъв е, ни къде и как са го завели, ни как са го хванали. Не! Не! Не! Не може да бъде! Да, ама стана. Не бях на себе си от мъка. От вътрешната страна на сухарната торба бях си пришил нещо като джоб. Извадих оттам увитата в една партенка снимка, която в добри дни си бяхме направили с него. Рано сутринта на другия ден ни вдигнаха в атака. И аз, който не обичах никога, никога да стрелям по хора, от мъка, от страшна мъка стрелях, стрелях, стрелях...Но при стрелбата от отката на приклада на пушката, часовникът в дясното джобче на куртката ми беше със счупено стъкло, изкривени стрелки. Беше престанал да работи... след смъртта на Благо. Замълча:
-  Ето го този часовник - с треперещи ръце той отвори кибритената кутийка, разви една пожълтяла хартия и пак замълча. Погледнах - счупено и изтръскано стъкло, едната стрелка (голямата) също я няма, откъснато парче от белия циферблат с червени цифри. Мълчах и аз.
- Сине, ако можеш, голям хаир ще направиш да го дадеш тоя часовник някъде да го поправят, па макар и да не работи точно - само и само да се движат стрелките. Все едно Благо е жив.
Нищо не казах. Само посегнах към ръката му, целунах я и взех тази негова светиня. Защото и в моите очи бяха напъпили сълзи.
Не знам защо, но стори ми се, че въздъхна с някакво необяснимо облекчение. Сякаш беше стоварил от плещите си товар, голям товар, неносим товар. Дали не беше това една дълбоко, дълбоко таена, десетилетия таена изповед.
Часовникът дадох на часовникар, който го поправи, но както се казва - "ръцете си остави". Работи известно време, аз го носех на ръката си и усещах облекчения поглед на татко. Може би, той като гледаше движещите се стрелки, искаше да каже на другаря си: "Жив си Благо, жив си !" Сега, на свой ред, дадох тази скъпа реликва на сина си П. Нека той да търси друг часовникар и дано успее, та този часовник пак да заработи. Все едно, че моят баща - неговият дядо ще оживява в движението на стрелките му.
Благо! Не знам дали татко е отдавал почит към всички, останали в окопите, прибрани или неприбрани. Но знам, че в такива минути пред погледа му е стоял образът на Благо.


В окопите на войната

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ