Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Врящият казан не държи капак

Спорове за независимост, за прекрояване на граници или за приходи от петрол, които са впечатляващи като стойност - какво стои зад референдума в Иракски Кюрдистан

Зорница Илиева

3. Октомври 2017 , брой: 193   260   0



Врящият казан не държи капак - това казва турският президент Реджеп Ердоган в пространно слово пред партийния си актив в Ерзурум. Думите са с адрес ръководството на Иракски Кюрдистан, което не се съобрази със заплахи и предупреждения от близо и далеч и проведе на 25 септември запланувания и обявен преди месеци референдум за независимост на територията на автономната част от Ирак, където кюрдите са мнозинство. Темата вече седмица е основна за управляващи, медии и общество в Турция. Нормално за страна, в която живеят около 20 млн. кюрди и е налице ситуация на гражданска война в югоизточната част на страната, където вече десетилетия ПКК води битки с редовната турска армия за права, свободи, независимост или просто суверенитет. Красноречивите и очаквани резултати от референдума, който се проведе не само на територията на Иракски Кюрдистан в Северен Ирак, но и в т.нар. спорни зони като Киркук, напрегна наистина ситуацията в региона до степен на "врящ казан". Въпросът е дали ще издържи капакът и дали ще бъде отворен. Всички съседи на Турция, в които също има компактно кюрдско население като Иран, Сирия и Ирак, разбираемо, не само не признават резултатите от референдума, не само го отричат като нелегитимен, но и предприемат съгласувани действия за натиск, включително заплахи за военна намеса, ако Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, не се откаже от действия във връзка с този референдум.
Редица наблюдатели по цял свят са убедени, че чрез допитването и постигнатия на него резултат с "да" на повече от 92% от гласувалите, лидерът на Иракски Кюрдистан президентът Масуд Барзани си е осигурил коз в "пазаренето с Багдад за отстъпки", които са свързани най-вече с финансовите взаимоотношения между Ербил и централната власт на Ирак. Петролните кладенци в Иракски Кюрдистан, особено тези в Киркук, са не само източник на доходи и възможност за просперитет на държава и народ, но са в основата и на противоречията между Ербил и Багдад. Те са обект на интерес и от страна на онези геополитически играчи, които вече столетие решават граници, влияния и намеси в Близкия изток. Интересите диктуват действията им, като винаги. Всички те на този етап са срещу референдума, защото има риск за бизнеса и интересите им в региона, включително за САЩ и Русия. Израел е изключението, което за сетен път показва защо Тел Авив толкова години успешно устоява на обкръжението на арабските си съседи, които не питаят приятелски чувства към държавата на евреите. Един буфер като независим Иракски Кюрдистан между Израел и Иран, например, би осигурил известна доза сигурност за Тел Авив. Подкрепата за референдума от страна на Израел достигна до еуфория в Ербил, която се изрази чрез развяване на израелски знамена по улиците на автономната столица и предизвика гнева на Ердоган.
Турският президент не само повтаря, че "те ще си платят цената", не само обявява, че "ние сме готови при негативно развитие на нещата" и че "с независима държава в Северен Ирак се отваря постоянна кървяща рана в региона", но и че това е въпрос, касаещ националната сигурност на Турция. Емоционалните му речи сред привърженици през последните дни включват и "ние - турци, кюрди, лази, черкези, грузинци, романи, албанци, бошняци, 80 млн., сме едно сърце и нас няма да ни разделят". Ердоган твърди, че вижда "играта, която се играе в Северна Сирия", и че знае за "проекта Турция да бъде изолирана от географията на Близкия изток". Според него това е "проект за заобикалянето ни, който се играе и в Северен Ирак". Убеден е, че "зная за усилията, които се положиха за разделяне на Ирак и Сирия". Ген. Беязит Караташ, зам.-председател на малката партия "Ватан", не изпитва затруднения да заяви, че по време на операция "Ефратски щит" срещу напредващите турски войски Пентагонът е подготвил защитен проект, за да охранява позициите на ПКК/РYD, т.е. на кюрдите, които в Сирия и Ирак са съюзници по суша на Вашингтон срещу "Ислямска държава". Според него след референдума САЩ са засилили приготовленията си срещу евентуална съвместна иракско-турска операция, а сред обучаваните в страната на Тръмп пилоти на ВВС на Ирак има хора на Барзани.
Макар геополитическите играчи да не подкрепиха референдума, всички призовават за "конструктивен" диалог и преговори между Ербил и Багдад за намиране на решение и изход от ситуацията. Призивите на Берлин са в стил "иракските кюрди да не предприемат едностранни действия към независимост", но като цяло ЕС реагира доста въздържано и оставя впечатление за разбиране поради правото за самоопределение на народите, което е залегнало и в устава на ООН. Френският президент Еманюел Макрон е предложил да бъде посредник в преговорите между Ербил и Багдад, за да се постигнат допирни точки между страните. Мотивите на САЩ да не подкрепят референдума са заради "отрицателно въздействие върху битката с ИД, но прозират и опасения, че по този начин би се засилило влиянието на Иран в региона. Настоява се да се прекратят санкциите, които спират полети до Ербил. От своя страна, Анкара е в непрекъснат контакт с Техеран и Багдад и съгласува с тях ответните реакции след референдума в Иракски Кюрдистан. Обявените търговско-икономически санкции са задвижени и дори военни части на Турция, Ирак и Иран съвместно действат по границите на автономната територия на Иракски Кюрдистан. Заплахите, че Турция ще спре доставките на петрол от Иракски Кюрдистан през тръбопровода до Джейхан, все още не са приведени в изпълнение, но Иран спря доставки и търговско-икономически връзки с Ербил. А Багдад обяви, че координирано с Анкара и Техеран ще завземе контрола върху ГКПП в Иракски Кюрдистан.
В същото време президентът на Ирак Хайдер ал Абади обявява, че "ако Ербил предаде петролните приходи, централната власт в Багдад ще изплати заплатите на служителите", в отговор на което министерството на природните ресурси на Иракски Кюрдистан заявява, че "предложените от Багдад  суми за изплащане на заплатите са недостатъчни и не включват заплащането на пешмергите, силите за сигурност и пенсионираните полицаи". Нужни били 732 млн. долара, а се предлагали само 368 млн. Спорове за независимост, прекрояване на граници или за приходи от петрол, които са впечатляващи като стойност? Барзани не желае да съгласува с Багдад договорите за добив и доставки на петрол от територията на Иракски Кюрдистан и цели укрепване на собствена власт при предстоящите  през ноември избори в управляваната от него автономия или прави първи стъпки по пътя за независим Иракски Кюрдистан? С кого е съгласувал този референдум? На тези въпроси отговорите предстоят.
Опасенията на съседите на "Барзанистан", както в Анкара наричат Северен Ирак, са че един независим Иракски Кюрдистан би предизвикал сепаратистки действия и в собствените им страни, а това в крайна сметка е разпад на държавите. "Можеше да си живееш в рахат", казва Ердоган за Барзани, защото Турция години наред подкрепяше неговото управление и "стояхме до тях, когато бяха подложени на несправедливост", но пропуска да каже, че това е било с цел да се държи под контрол възможността за действия в посока независимост на кюрдите на турска територия. Опит за намаляване на напрежението с Анкара прави отговарящият за външната политика на Барзани Хошияр Сивайли, който в интервю пред БиБиСи казва, че "очакваме разбиране от ПСР в Турция и имаме надежда за президента Ердоган", защото  "ние изпитваме уважение към народа на Турски Кюрдистан, но референдумът беше за района на Иракски Кюрдистан". Според него "в другите райони на Кюрдистан кюрдите трябва да решават своите въпроси използвайки диалог и преговори с централните правителства там", защото "нашият референдум няма да окаже голямо влияние върху политическата динамика в Турски Кюрдистан". Допълва, че "от 1992 г. имаме в определена степен независима държава, но не сме имали отрицателно влияние върху другите части на Кюрдистан и така ще остане". В Ербил вярвали, че ще се осъществи контакт с Анкара и че Турция ще приеме делегация, която "ще разясни пътя, който кюрдите избраха на 25 септември". Подчертава се, че "ПСР трябва да покаже разбиране като стои далече от страховете породени от вътрешната политика".
Все пак кюрдите, около 40 млн. в Турция, Сирия, Ирак и Иран, наистина от 100 години мечтаят за собствена държава, но не са я получили след разпада на бившата Османска империя поради "неразбирателство на великите сили относно разпределение на залежите в кюрдските територии". Ябълка на раздора и тогава, и сега са предимно районите около Киркук, богати на петрол и газ, за които се казва, че са "спорни зони", защото и Анкара, и Ербил, и Багдад наричат Киркук "наш". А може да има "обсъждане за специалния статут и самоопределение на Киркук", казва Хошияр Сивайли. Подава се ръка, без съмнение.
На този фон заплахите на Анкара по отношение на Иракски Кюрдистан задават въпроса докъде ще стигнат Турция и другите противници на референдума и дали наистина има опасност от нова продължителна война в региона или просто "етническа", както я нарича Ердоган. Турският премиер Йълдъръм в Измит на конгрес на местната структура на ПСР казва, че "промяна на статута на южните граници и опитът за създаване на изкуствена държава е въпрос от национална сигурност за Турция", но в същото време признава, че 2018 г. ще бъде трудна за страната. Въвеждането на 40% увеличение на данъка върху превозните средства "не е добро, но за да може държавата да си поеме дъх трябва да се вземат някои мерки". В турските медии изтичат информации, че ще бъдат намалени разходите за отбрана, и то като се сключват сделки за ново въоръжение (като тези за руските С-400) и че расте външният дълг. Което не пречи да се заявява, че "в региона не може да се проведе операция въпреки Турция и както на ИД бе даден отговор с "Ефратски щит", със същата решимост ще бъде даден и сега съответен отговор". Предстои посещение на Ердоган в Иран, където ще съгласува и споделя, но повечето наблюдатели са убедени, че за голяма война няма да има сили.
Може би все пак руският външен министър Сергей Лавров е точен, когато казва "исканията на кюрдите за независимост са легитимни, но Ирак трябва да остане цял". Международната общност наистина не е решила дали да спазва права за самоопределение на народите или да ги дискредитира, както пишат в "Независимая газета". По-скоро геополитическите играчи не са се споразумели за след ИД и бъдещето на Ирак и Сирия. Това включва и съдбата на кюрдите в тези страни. Въпрос на бъдеще, както се казва. Нищо, че "казанът е врящ". За нас остава да следим внимателно, доколкото сме в състояние, сигналите на големите и процесите, които текат в Близкия изток, за да не останем отново в ситуация на "забавена реакция". Другото не зависи от София.


Резултатът от референдума бе посрещнат с празненства по улиците на Ербил
БГНЕС


Съвместни военни учения на турско-иракската граница
БГНЕС

 

 

Глобус

  • След изборите започва период, в който трябва да се изпълняват поети обещания
    24. Октомври 2017 208
    96
    0

    Когато преди повече от месец попитах стари приятели от Скопие какви резултати очакват на предстоящите местни избори на 15 октомври, те с доста ведър смях ми казаха "па они ке се степат, па после ке видиме". Типично по македонски (или български?), както се казва. Е, не познаха, защото не се "степаха". Не познаха обаче и наблюдатели...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"