Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Национализмът е заразителен

Независимостта на Каталония: Последствията за Европа и света

26. Септември 2017 , брой: 188   490   0
Снимка


InoСМИ
Дмитрий Добров

В навечерието на планирания за 1 октомври референдум за независимостта на Каталония противопоставянето между Барселона и Мадрид достигна апогея. Правителството на Испания е решено да попречи на референдума както с юридически, така и със силови методи, в това число да подведе организаторите под съдебна отговорност. От гледната точка на Мадрид референдумът е противозаконен и нарушава конституцията, а също така подкопава териториалното единство на страната. На свой ред председателят на каталонското правителство (Женералитат) Карлес Пучдемон заяви, че гласуване ще има при всички случаи, ще бъдат отпечатани бюлетини, назначена избирателна комисия и поканени международни наблюдатели.
Това не е първи подобен опит. През 2014 г. предишният ръководител на Женералитата Артур Мас направи референдум за независимост. Върховният съд на Испания обаче призна резултатите за незаконни и още същата година лиши Мас от правото да се занимава с политическа дейност за срок от две години и го глоби 36,5 хиляди евро.
Без значение дали каталонците ще успеят да направят този път референдум и какви ще са резултатите от него, очевидно е едно: Каталония е поела курс към провъзгласяване на независимост и този процес е необратим. Независимостта на Каталония може да бъде обявена в исторически кратки срокове. А това ще доведе до сериозни последици както за Европа, така и за целия свят. Десетки региони потенциално са готови да обявят независимост и примерът на Каталония ще им даде сериозен стимул за отделяне.
Независимостта на Каталония ще означава фактическото разпадане на испанската държава, която ще се лиши от най-важния си регион. Няма да е излишно да се припомни, че Испания като държава се появява в края на XV век в резултат на династическия брак между Исабела Кастилска и Фердинанд Арагонски. Въпреки че Кастилия винаги е доминирала в този алианс и кастилският език е бил признат за държавен, Каталония (Арагон) се е смятала за равноправен партньор, докато през 1714 г. не е превзета от франко-испанските войски на Бурбоните. Те отменят каталонските волности и каталонския език. Испания обаче заради слабостта на централната власт за разлика от Франция така и не успява да създаде здрава унитарна държава. Проблемът си остава, а през 30-те години на миналия век каталонският национализъм укрепва още повече, когато регионът получава автономен статут и успява да сформира свое правителство (Женералитат). През годините на гражданската война в Испания (1936-1939 г.) Каталония е един от главните бастиони на съпротива срещу франкизма. Именно там след поражението на републиканците се извършват най-жестоките репресии, отменен е статутът на автономия, екзекутиран е последният председател на Женералитата Луис Компанис. Франко прави доста неща за асимилирането на Каталония: той изкуствено преселва в региона милиони хора от южните краища на страната и днес съотношението между "коренните" каталонци и "пришълците" е приблизително 50 на 50. След смъртта на диктатора в Испания настъпва период на демократизация и децентрализация. В момента най-големите региони на страната са автономии с широки правомощия - езикови, финансови и т.н., но на тях това им е малко. След Каталония независимост могат да обявят Страната на баските, Галиция и други региони, които са под контрола на централната власт в Мадрид. Сепаратисткият процес, както показва опитът на СССР, Югославия и други федерални държави, се развива като верижна реакция: в случай на излизане на един регион обезателно следват други.
Независимостта на Каталония според мнението на френския публицист Арно де ла Гранж ще провокира "парад на суверенитетите" в цяла Европа. Националистични и сепаратистки движения има в повечето страни на Стария континент. Своя час чакат (в различна степен на готовност) привържениците на независимостта в Шотландия, Фландрия, Южен Тирол, Бавария, Бретан и Корсика. А също така - албанците в Македония и Черна гора, унгарците в Словакия и моравите в Чехия.
Това, което се случва в Каталония, е част от световния процес на самоопределението на народите и регионите. И този процес няма да доведе до нищо добро за днешните държави. В света има десетки региони, потенциално готови да обявят независимост. В Африка Южен Судан вече се отдели от "големия" Судан, но "борците за независимост" продължават борбата в Шри Ланка, Филипините, Кашмир, в Синцзян-Уйгурския район на Китай и т.н. Сепаратистки настроения има дори в американските щати Тексас и Калифорния, да не говорим за Канада (провинция Квебек).
Искат ли отделяне самите каталонци? Според последните проучвания на общественото мнение за незавасимост са едва 41% от хората (49% са против), те обаче са политически по-активни. Ако избирателната активност на референдума се окаже ниска (около 50% от избирателите), то за независимост ще гласуват над 80 на сто от дошлите до урните гласоподаватели. По този начин агресивното националистично малцинство ще успее да наложи позицията си. Подобно нещо се случи в Югославия и в Украйна, където относително неголяма група националрадикали успя да подчини на волята си мълчаливото мнозинство, което дори не мислеше да къса връзките си с голямата страна.
Националистите твърдят, че каталонците дават прекалено много пари на централната хазна, че като се отделят, ще живеят по-добре. Украинските националисти също говореха, че ще живеят по-добре извън СССР, получи се обаче обратното. Икономиката на Каталония е здраво интегрирана в испанската. Късането на тази връзка може да има катастрофални последствия, а също така да изплаши инвеститорите.
Каталонският политолог Марк Санжауме смята, че главният проблем на привържениците на независимостта е международното признаване. Засега нито една държава в света или Европа не е готова да направи това. Признаването на Каталония е равнозначно на това да станеш враг на Испания. Ръководството на Европейския съюз, президентът на Франция и водещите политици в Европа заявиха, че единството на Испания като държава не подлежи на обсъждане, а независима Каталония никога няма да стане член на Евросъюза.
Политиката обаче е изкуство на възможното и с времето подходите се променят. В този проблем се сблъскват две взаимно изключващи се позиции - правото на нациите и регионите на самоопределяне и ненакърнимостта на държавните граници. Тези две права винаги се тълкуват произволно - от гледната точка на "хегемоните" в световната политика. Така в случая на Косово приоритет получи първата позиция, въпреки че същото право се отказва на всички останали, в това число на Крим, Абхазия и Южна Осетия. Примерът на Косово обаче, признава Марк Санжауме, вече не може да бъде игнориран, той е заразителен. Освен това има и някакъв обективен процес: ако в началото на XX век имаше 30 или 40 независими държави, то сега те са близо двеста. Съществуват много начини да се заобиколи международното право, за да се създаде независима държава.


Дворецът на правителството в Барселона


Каталонците са решени да се преборят за независимостта си от Мадрид
БГНЕС


От началото на януари 2006 г. новосформираната полицейска сила Mossos d' Esquadra пое работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града действат освен националната полиция също и локална полиция Policia Local. Типично за новосформираната каталонска полиция е изключителното ползване само на каталонски език, млади кадри и особен символизъм, с който е натоварена, предвид, че е независима от централната власт в Мадрид
БГНЕС

 

 

България

  • Предлагаме отстраняване на причините на проблемите, а не лечение на последиците, заяви Корнелия Нинова
    24. Октомври 2017 208
    130
    0

    Здравеопазването, образованието и доходите са приоритетите за БСП в алтернативния бюджет за догодина, представен вчера пред медиите. Проектът е стъпил на предизборната програма на партията, изготвен е от експертите и съветите на Националния съвет. "За пръв път правим нещо различно. Първо, стъпваме на 3-годишната средносрочна рамка, публикувана...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"