Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Как Студената война остана студена

В памет на полк. Станислав Петров, който тихомълком спаси света преди 34 години

Георги Христов

26. Септември 2017 , брой: 188   312   0



Малко след полунощ в секретния бункер "Серпухов -15" - мястото, откъдето Съветският съюз наблюдава сателитите си за ранно предупреждение, чиято роля е да засекат евентуално изстрелване на ракета от страна на САЩ. Датата е 26 септември 1983 г., а Студената война е в разгара си. Три седмици по-рано СССР сваля южнокорейски пътнически самолет затова, че навлиза в съветското въздушно пространство. Загиват 269 души, включително и американски конгресмен. Президентът на САЩ Роналд Рейгън отхвърля призивите за спиране на надпреварата във въоръжаването, наричайки Съветския съюз "империя на злото". Съветският лидер Юри Андропов е сериозно притеснен от възможна американска атака.

5 решителни минути

И тогава алармата се задейства. Едно копче свети на панела пред Станислав Петров - 44-годишен офицер от съветската армия. И то е "Старт". Както самият Петров разказва в по-късни интервюта, един от съветските сателити изпраща до бункера съобщение, че е започнала атака с ядрени ракети. Компютърът на системата за предупреждение прави съответните изчисления и заключава, че ракета е изстреляна от база в САЩ. Отговорността да вземе решение пада върху Петров, който е на смяна в този момент.
"За 15 секунди бяхме в състояние на шок", спомня си по-късно Петров. "Трябваше да разберем какво следва." Според него, когато става дума за едно съобщение за единично изстрелване на ракета, това не се предава незабавно по веригата към главното командване и електронната командна система там, позната като "Крокус". Но в този случай докладите за изстреляна ракета идват толкова бързо, че предупреждение до главното командване е изпратено автоматично, дори преди той да може да вземе решение дали сигналът е автентичен. Трябва да се вземе решение и то е ключово, защото по това време "ядреното куфарче", с което Андропов може да стартира ответна атака, все още се разработва.
Ролята на Петров е да оцени пристигащите данни. Първоначално сателитът докладва за една изстреляна ракета. После обаче още една. И още една. Скоро системата започва да свети като коледна елха. Според нея са изстреляни пет междуконтинентални балистични ракети "Minuteman". Въпреки електронните съобщения Петров решава, че това е фалшива тревога. И казва това на другите. Това му решение може би предотвратява ядрен апокалипсис на Земята.
Пет минути след началото на предупрежденията Петров решава, че те не може да са истински.  Той си спомня, че решението е взето под огромен стрес. Петров стои пред святкащите карти и конзоли, с телефон в едната ръка и радиостанция в другата в опит да събере колкото се може повече информация едновременно. Друг офицер в тайния бункер му крещи в телефона, че трябва да остане спокоен и да си свърши работата.
"Имах странно усещане в стомаха. Не исках да направя грешка. Взех решение и това беше", спомня си по-късно Петров. Напрежението в командния център расте, а 200 души следят какво ще направи той. Решението се базира на обучението и интуицията му. Част от него е предположение - при обучението му на Петров многократно е било обяснявано, че ядрената атака ще бъде масивна, така че защитните системи на СССР да не могат да се справят с нея, а целта да бъде ударена с един залп. Но мониторите пред съветския офицер показват само пет ракети. "Мислех си: когато хората започват война, те не започват само с пет ракети. Пет ракети няма да нанесат много поражения", разказва Петров по-късно. Друг фактор, допринесъл за успокояване на напрежението, е, че наземните радарни инсталации, които засичат ракети, издигащи се над линията на хоризонта, не съобщават за никакви ракети. Наземните радари се контролират от друг команден център и тъй като засичат ракети едва след като се повяват на хоризонта, данните от тях идват едва няколко минути след тези от сателитите.

Закъснялото признание

Първоначално Петров е похвален за действията си. След това обаче е започнато разследване на инцидента и той е подложен на тежки разпити от разследващите. На въпроса защо не е записал всичко, което се е случило през тази нощ, Петров отговаря, че в едната ръка е държал телефон, в другата радиостанция и просто не е имал и трета ръка, с която да пише. Години по-късно, в едно от редките си интервюта, изразява мнение, че е бил нарочен за изкупителна жертва за фалшивата тревога. В крайна сметка нито е награден, нито наказан. Няма информация какво се е случило по високите етажи на съветското ръководство в тази нощ, но фалшивата аларма се оказва по вина на сателита, който възприема отражението на слънцето в облаците като изстреляна ракета. Компютърната програма, която е трябвало да филтрира тази информация, е пренаписана. Пред "Шпигел" Петров казва, че системата е била въведена прибързано в отговор на подобна система, разработена на САЩ. Според него той е знаел, че на нея не може да се разчита на 100%. "Бяхме по-мъдри от компютрите. Ние ги създадохме", добавя той.
Полковник Петров е починал на 19 май тази година, но информацията за това става известна едва сега. В края на живота си той е живял сам във Фрязино, предградие на Москва, разчитайки само на държавната си пенсия. Информацията е потвърдена от неговия син Димитри. Причината е хипостатична пневмония.

Станислав Йевграфович Петров е роден на 7 септември 1939 г. близо до Владивосток. Баща му е бил пилот във ВВС през Втората световна война, а майка му е била медицинска сестра. В Червената армия постъпва, след като завършва военно училище в Киев. Бързо се издига във военната йерархия, а към системата за ранно предупреждение е зачислен още от самото й създаване в началото на 70-те години на ХХ в. Историците, анализирали този епизод от Студената война, смятат, че спокойната му реакция и анализ на ситуацията са предотвратили истинска катастрофа. Изчислено е, че между изстрелването на ракета и нейната детонация минават едва 25 минути.
"Нямаше правила колко дълго ни е позволено да мислим, преди да докладваме за удар", казва Петров пред БиБиСи. "Знаехме, че всяка секунда забавяне отнема ценно време, че военното и политическо ръководство на Съветския съюз трябва да бъде уведомено без никакво отлагане. Всичко, което трябваше да направя, бе да вдигна телефона и да набера директната линия към нашите висши командири. Но не можех да помръдна. Чувствах се все едно седя в горещ тиган".
Полковник Станислав Петров се пенсионира от армията през 1984 г. Той получава работа като старши инженер в изследователския институт, който разработва системата за ранно предупреждение, но се пенсионира, за да се грижи за жена си Раиса, която се разболява от рак. Тя губи битката с болестта през 1997 г. Освен сина си Димитри, Петров оставя дъщеря Елена и двама внуци.
Петров не става известен веднага и не получава особени държавни почести. През тежките години на преход в Русия, когато пенсиите не стигат за нормален живот, дори е принуден да отглежда картофи, за да се изхранва. Неговата роля при предотвратяването на ядрен апокалипсис става известна едва през 1998 г. с публикуването на мемоарите на генерал Юри Вотинцев, пенсиониран ръководител на съветската ракетна система за отбрана. Книгата носи известна слава на Петров. Той получава значително медийно внимание и множество награди, но предимно чуждестранни. през 2006 г. пътува до САЩ, за да получи награда от Асоциацията на гражданите на света, а през 2013 г. получава Дрезденската награда за мир. През 2014 г. става главен герой на документалния филм "Човекът, който спаси света". Той ще направи премиерата си в Русия през следващата година. Ролята на Петров във филма го среща с филмови звезди като Робърт де Ниро и Кевин Костнър. Полковникът обаче остава скромен и страни от прожекторите. "Просто бях на правилното място в правилния момент", казва той във филма. "Изненадах се, когато хората започнаха да ми разказват за телевизионните репортажи, наричащи ме герой. Никога не съм се мислел за такъв. В крайна сметка аз буквално си вършех работата", споделя Петров приживе пред руските медии.

 

 

Глобус

  • След изборите започва период, в който трябва да се изпълняват поети обещания
    24. Октомври 2017 208
    96
    0

    Когато преди повече от месец попитах стари приятели от Скопие какви резултати очакват на предстоящите местни избори на 15 октомври, те с доста ведър смях ми казаха "па они ке се степат, па после ке видиме". Типично по македонски (или български?), както се казва. Е, не познаха, защото не се "степаха". Не познаха обаче и наблюдатели...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"