Санитари за "санитарния кордон"

Задочният спор между френския президент Еманюел Макрон и министър-председателя на Полша Беате Шидло, започнат от обитателя на Елисейския дворец по време на посещението му в България, продължи и тези дни, при визитата на полякинята в София. В интервю за в. "Труд" тя продължи с упреците към Макрон, като го обвини многократно в проява на протекционизъм в ЕС. Става дума за прословутото намерение на Макрон да се промени директивата за командированите работници в ЕС, което да защити френския трудов пазар от дъмпинга на по-евтиния труд на източноевропейците. Да припомним, че от Варна президентът Макрон, който лобира из Източна Европа за промяна на въпросната директива, очевидно раздразнен от полския твърд отказ, заяви публично, че Полша, с политиката на управляващите я, се самоизолира от Европа и че не Полша е страната, която ще посочва посоката, в която да се развива Евросъюзът.
Макрон всъщност, не е ясно дали без да иска или нарочно, настъпи Полша по най-големия мазол. Във Варшава винаги са мислили за Полша като за страна, която може и трябва да бъде приемана наравно от големите в Европа - Франция, Германия и все още Великобритания. Полша има всички данни, за да бъде лидер в Източна Европа, но не и да бъде равна на големите западноевропейски държави. За това не й стига нито икономическа, нито технологическа сила, а и демографски тя не може са се мери с тях. Полша е тази, която служи за резервоар на работна сила за Западна Европа, а не обратното. 
Въпреки това нарасналото самочувствие на Полша, породено от успешната икономическа политика, подтиквано от националистическата реторика на управляващата партия "Право и справедливост" и благословено от Съединените щати, дава резултат под формата на сблъсък с европейските грандове. Словесната баталия с Франция, исканията за репарации от Германия са събития, които бяха предхождани от нарасналото американско влияние в Полша, която, изглежда, се превръща в "любимата жена" от източноевропейския "харем" на американците. С американски бази на своя територия, включително за ПРО, с превъоръжена с американско оръжие армия, подкрепяна от САЩ в антируската си дейност (борбата срещу газопровода "Северен поток", унищожаването на военните паметници на СССР, улеснени от историческата полска русофобия) Варшава започна да търси начин да демонстрира своето усещане за равноправие. Това става чрез инициативи за създаване на регионални съюзи, в основата на които да е Полша, но зад гърба й се усеща диханието на по-могъща сила. Макар че в Полша има кръгове, и не са малки тези кръгове, които смятат, че възкресяването под някаква форма на имперското минало е не само възможно, но и желано. При това не само от поляците, но и от отвъдокеанските им партньори. 
Такава инициатива е създаването на голям буфер от държави между Русия и Западна Европа, който физически да пречи на връзките - търговски на първо място, между двата големи центъра на европейската цивилизация. Буфер, който се протяга от Балтийско до Черно море и едва ли случайно е съзвучен с полската концепция да великодържавие "от можа до можа" (от море до море).
Ден преди встъпването си в длъжност през август 2015 г. полският президент Анджей Дуда заяви: "Обмислям идея за създаването на блок от партньорски държави от Балтийско до Черно и Адриатическо море." Държавният глава на Полша добави, че вече получавал сигнали от ръководители от този регион с искане за провеждане на срещи по темата. Точно като по поръчка в края на годината хърватският премиер Колинда Грабар Китарович излезе също с идеята за създаването своеобразен алианс "Адритика-Балтика-Черно море", който да развива газопреносната и друга транспортна инфраструктура между Хърватия - Чехия - Унгария - Словакия - Словения - България - Румъния - Естония - Латвия - Литва - Полша. Идеята получи и благозвучното име "Триморие" или "Три морета", а през юли тази година бе благословена лично от президента на САЩ Доналд Тръмп на форум във Варшава.
Само като погледнете картата и веднага виждате, че става дума за държави, които от север на юг като стена затварят Русия, но също и Беларус, и Украйна от Западна Европа. При по-голяма фантазия може да си представим как тази "стена" или "санитарен кордон", какъвто наистина е имало срещу Съветска Русия през 20-те година на XX век, прегражда пътя на поредните тръбопроводни енергийни или транспортни проекти, изгодни за Москва или нейните партньори като Китай например. В днешно време стана дума не само за изолацията на Русия и преграждането на връзките "Изток-Запад", които не са санкционирани от САЩ, но и за създаването на противотежест на т.нар. Стара Европа в рамките на Европейския съюз. По-точно може и вероятно ще се иска да бъде оспорено очевидното германо-френско водачество на съюза. Разбира се, както се казваше във филма "Мъжки времена": "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш".
Впрочем щенията на полските политици към създаването на някакъв съюз, повече или по-малко интегриран в Източна Европа, има дълга и богата предистория и датира поне от 1830 г., когато идеята е предложена от княз Адам Йежи Чарториски, един от водачите на избухналото същата година въстание срещу руската власт. Веднага след възстановяването на полската държавност през 1918 г. тогавашният диктатор Йозеф Пилсудски предлага концепцията "Междуморие" - конфедерация между Полша, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия и дори Финландия. Ако "Междуморие" с нещо ви напомня "Триморие", то в това няма нищо случайно. За какво служи "Междуморие" ни напомня отново през 2015 г., пет месеца преди инаугурацията на президента Дуда, влиятелното в дясното полско пространство ултраконсервативно интернет издание Fronda.pl. В статия на Влодзимеж Ишчук, в която за Русия се говори като за "империята на злото" се казва: "Концепцията за "Междуморие" е единствената алтернатива пред лицето на варварската агресия на Русия". Това е практически същото, което преди 100 години е говорил и Пилсудски. Трябва да признаем, че в това отношение полската политика е строго последователна. Например предишният президент Бранислав Коморовски, още във времената на ПНР, през 1982 г,. е издавал нелегално списание, което се е наричало "АБС" (Адриатика-Балтика-Черно море). А десет години преди Анджей Дуда да получи сигнали за създаването на "Триморие", полският етнограф Ярослав Лешчински издава книга, която се нарича "Жечпосполита на четирите народа" - опит да се обоснове възможността за създаването на федеративна държава на поляци, литовци, белоруси и украинци, които някога са били в състава на историческата Жечпосполита през XVI-XVIII век. Година по-късно - през 2006-а, братята Ярослав и Лех Качински, чиято партия "Право и справедливост" е управляваща, пък някак закономерно лансираха идеята за Четвърта Жечпосполита - чрез "мека сила", с помощта на културни и икономически връзки да се създаде политическа общност между държавите, които някога са влизали в Жечпосполита или са граничели с нея. Както казва зам. главният редактор на базирания в Украйна сайт Polonews Евгений Белоножко: "Проектът "Междуморие" за поляците е целеполагане, идеалистически проект на желаното, идея да се върнат в епохата, когато е съществувала голямата и многонационална Жечпосполита".
Грандиозният замисъл на "Триморие" или "Междуморие" на практика е неосъществим без решаващата организационна и финансова подкрепа на САЩ, които явно използват великодържавните полски комплекси. Би било наивно обаче да се очаква, че европейското ядро ще финансира проект, който фактически да го конкурира и едновременно да бъде координиран от задокеански център, да не говорим да чудовищната стойност на подобно финансиране. При това истинските проблеми ще бъдат вътрешната неустойчивост на подобно образование, което е механичен сбор от държави, роден от антируските видения на Пилсудски.
Пред украинския сайт "Depo Донбасс" докторът по социология Иля Кононов доста добре описва защо инициативата за трите морета е мъртвородена. "Работата е в това, че Полша е проводник на политиката на САЩ в Европа. От това следва, че тя не може стабилно да развива какъвто и да е регионален проект, ако интересите на участниците в него започнат в нещо да се разминават с интересите на геополитическия патрон. Оттук идва и нестабилността на Вишеградската група. "Междуморие"-то ще бъде още по-нестабилно... Видно е, че той ("Междуморие" - б.а.) е насочен не към развитие на икономическото сътрудничество в пространството между Балтийско и Черно море, а към създаването на санитарен кордон срещу Русия."
Историята на Европа показва, че санитарните кордони реално съществуват повече в главите на политиците и в медиите, отколкото реално да създават пречки. Дори Желязната завеса, която май беше желана и от двете страни, не беше пречка за търговското и икономическото сътрудничество между Запада и Изтока на Европа. Изграждането на някакви кордони в момента, още повече акуширано от външни за Европа сили, е фикция, която ще се провали. В някакъв момент ще се появят санитари, които ще озаптят санитарния кордон и е много вероятно те да не носят славянски имена. Но докато се стигне до закономерния финал отношенията между не една и две държави от ЕС да бъдат отровени, което може би е задачата минимум на геополитическия инженер.


Семейна снимка на участниците в срещата на върха на Инициативата на трите морета, провела се в началото на юли във Варшава, с участието на американския президент Доналд Тръмп
Снимка БГНЕС