Маестрото на света

Когато стаята в общежитието на Василевския остров в Ленинград е 20 кв. м и в нея живеят четири момичета, легло до легло и маса с четири стола, тайни помежду им просто не остават. А бяхме чудна компания - унгарка, кубинка, българка и осетинка. И понеже всяка си имаше своето землячество, човек неусетно научаваше навиците и нрава на всяко от тях. Роксана от Северна Осетия беше светло и прекрасно човече, дошло в Питер от някакво малко селце някъде из кавказките планини край Беслан - наивно и неизкушено от битието на "голямата цивилизация", жадуващо да попие всички правила на "живота в общество". Тогава не си представяхме, че един ден името Беслан ще се свързва с трагедия, знаехме само, че е близо до столицата на републиката гр. Орджоникидзе. И че оттам пък е един Валера, който учеше последен курс в Ленинградската консерватория, беше спечелил някаква награда в Берлин и събираше земляците си да им предава ум и разум и да се повеселят. Казвал им, че общежитието е най-голямото училище на живота. Момичетата го харесваха, Роксана все искаше да ни запознае с него, така и не се получи. Само веднъж ни заведе на концерт в Кировския театър, където участваха Валера и други випускници на консерваторията.
Това беше преди точно 40 години. Днес Ленинград се нарича Санкт Петербур; градът Орджоникидзе е Владикавказ; знаменитият Кировски театър, създаден през 1783 г. от Екатерина Втора, стана Мариински театър за опера и балет. А Валера е негов главен художествен ръководител и генерален директор, световноизвестен диригент, един от най-знаменитите в света - легендарният Валерий Гергиев. Преди три дни президентът Румен Радев подписа указ за награждаването му с орден "Св.св. Кирил и Методий"-първа степен. Къде ли е Роксана сега...
***
Обикновено знаменитостите за нас са нещо възкачено на каменен пиедестал, т.е. жив паметник, но не и обикновени хора. Валерий Гергиев обяснява простичко, че когато през 1988 г. го назначили за музикален ръководител на Мариинския театър, се почувствал като на 9 години (роден е на 2 май 1953 г.), когато по-големи момчета го хвърлили в бурните води на река Терем - да се научи да плува. Научил се. Така добре, че под неговото ръководство екипът на Мариинския театър стана една от водещите оперни и балетни трупи в света. В театъра днес работят 4000 души, имат по над 1000 спектакъла на година. Неотдавна театърът откри и Приморска сцена във Владивосток, строи своя музикална сцена в Москва.
От 1996 г. Гергиев е директор и художествен ръководител на оркестъра, на оперния и балетния състав на Мариинския театър. Музикалните критици и колегите му определят творчеството му като ярко и емоционално, винаги оригинално. Основното в репертоара на театъра са руските музикални традиции - на първо място Сергей Прокофиев, чиято опера "Война и мир" е била някога диригентският дебют на Гергиев. И, разбира се - Глинка, Чайковски, Мусоргски, Римски-Корсаков, Шостакович, Стравински, Александър Глазунов... С усилията на маестро Гергиев на сцената на Мариинския театър се завръща Вагнер, включително с тетралогията "Пръстенът на нибелунгите"; звучат Бах, Моцарт, Бетовен, Щраус, Брамс, Малер, Сибелиус, Берлиоз, Брукнер, Канчели и др. Театърът гастролира непрекъснато из цяла Русия. Вече има и постоянни концерти във Владикавказ - в същата зала, в която като малък ученик от местното музикално училище Валерий е получил първите си впечатления от симфоничната музика и е слушал виртуозните изпълнения на знаменитости като Святослав Рихтер и Давид Ойстрах.
***

Едва ли в момента има по-натоварен и продуктивен диригент от Гергиев. Той сътрудничи с водещите оперни театри в света. През 1992 г. дебютира в Баварската държавна опера с "Борис Годунов" на Мусоргски, през 1993 г. - в английския Ковънт-Гардън с "Евгени Онегин" на Чайковски, следващата година - в Метрополитен опера в Ню Йорк с "Отело" на Верди (Пласидо Доминго в главната роля). От 1997 г. Валерий Гергиев ръководи Световния оркестър на мира, работи с филхармониите на Берлин, Париж, Виена, Ню-Йорк, Лос-Анджелис, със симфоничните оркестри на Чикаго, Кливланд, Бостън, Сан-Франциско, с Кралския оркестър в Амстердам и пр. Гастролирал е в Япония, Китай, Корея, Мексико, Чили, Куба. От 1995 до 2008 г. е главен диригент на Ротердамската филхармония (сега е нейн почетен диригент), от 2007 до 2015 г. е главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър, а от есента на 2015 г. оглавява Мюнхенската филхармония. Но 250 дни годишно работи в Мариинския театър.        
Гергиев е известен на всички континенти с музикалните фестивали, които организира. Най-свидни рожби са му "Звездите на белите нощи" в Санкт Петербург и Международният Кавказки фестивал "Мариински - Владикавказ". Нашумяха и неговите юбилейни фестивали за годишнини на Чайковски, Мусоргски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Шостакович. Негово дело са Московският Пасхален фестивал, Гергиевият фестивал в Ротердам, "360 градуса" в Мюнхен. От 2011 г. той е начело на организационния комитет на международния конкурс "П.И. Чайковски". По негова инициатива е възродено Руското хорово общество, на чиято основа е създаден Детският хор на Русия, който пее в Мариинския театър и в Болшой театър, пя и при закриването на ХХІІ зимни олимпийски игри в Сочи. От 2013 г. маестрото ръководи Националния младежки оркестър на САЩ. От 2015 г. в Мариинския театър всяка година има фестивал "Мариински NEXT", в който участват детските и младежките оркестри от Санкт Петербург.
За своята музикална и обществена дейност Валерий Гергиев е награден три път с Държавната премия на Руската федерация (1993, 1998, 2015), със званието Народен артист на Русия (1996) и Герой на труда (2013), с орден "Александър Невски" (2016), със званието на ЮНЕСКО "Артист на света" (2003 г.), с високи държавни отличия на Армения, Германия, Италия, Холандия, Полша, Франция, Япония.
***
 
"Ние, българи и руси, сме близки народи и заедно можем да повлияем за сигурността в света и за мира". Тези думи каза Гергиев при посещението си в България тази пролет. През месец май той бе отличен от Румен Радев с Почетния знак на президента за приноса му за развитието на духовността и българската култура. Стана и почетен доктор на Националната музикална академия "Панчо Владигеров". Оркестърът на Мариинския театър откри с концерт в зала "България" 48-ия международен фестивал "Софийски музикални седмици". Критиците нарекоха концерта  "искрометен", "разтърсващ", "блестящ". 
Но Гергиев и друг път е идвал у нас - през 1981, 1983 и 1988 г. Тогава дирижира концерти в София, в Русе, в Бургас. "Имам много приятели в България, очаквам новата ни среща, с огромно удоволствие ще се върна в София", сподели той през май тази година. Дай, Боже, да видим скоро тук този блестящ талант, който целият свят посреща и изпраща с овации. В крайна сметка, орден "Св.св. Кирил и Методий" не се изпраща по пощата, нали?       
***

Но понеже в последните няколко години светът стана размирно място, дори бляскав творец като Гергиев постоянно е замесван в политически контексти. Обвиняват го, че подкрепил завръщането на Крим в Русия, че поддържа Путин, наричат го "министър на културата в сянка". А всъщност музиката е движение на душата, затова в сърцето му отеква болезнено човешкото страдание. "Хората трябва да бъдат защитавани", простена Гергиев в едно интервю, което видях по френска телевизия това лято. Беше по повод недоволство в някои френски среди, че "руснак оглавява с концерт на Марсово поле в Париж честването на Деня на френската революция 14 юли". "Аз не оглавявам нищо, аз бях поканен, защото музиката обединява най-силно хората, всички разбират нейния език", заяви той. Политиците, особено тези от влиятелните държави, трябва да осигурят спокойно бъдеще за милионите хора в целия свят и са отговорни за това да сплотят света, каза маестрото. И още: Политикът трябва да прави много за благото на страната си, но не за сметка на други страни, той трябва да зачита и да уважава огромното семейство на народите.
Когато Гергиев с оркестъра на Мариинския театър отиде да свири в разрушена Палмира, някои на Запад обявиха това за "пропаганда". "Напротив, това беше нашият укор към политиците, че са позволили за няколко месеца да бъдат разрушени място и народ, които хиляди години са били пазители на велика култура. Там изпитах не просто печал, то беше чувство на безсилие, защото те не разбират, че когато правиш нещо, трябва да мислиш за последиците", каза Гергиев пред френската телевизия. И видях онзи Валера, който в думите на нашата Роксана преди 40 години беше учител по "цивилизованост" на по-младите осетинци от землячеството...      
И нима по същия начин Гергиев не отиде в Беслан през 2004 г., когато 186 деца загинаха от терористичния акт в училището там. Или когато оркестърът му свири сред руините на Цхинвали през 2008-ма след агресията на Саакашвили срещу Южна Осетия? В името на живите...


Гергиев пред "Шпигел":
"Политиците ми изглеждат като един огромен лош оркестър. Те свирят фалшиво, а хиляди хора загиват. Те създават мащабна заплаха за бъдещето на всички хора, които живеят на земята. Някой ще си спомни после за това, ако изобщо остане някой на Земята. Няма значение кой е започнал пръв. Мен са ме слушали стотици хиляди хора по света и това ми дава основание да изкажа своите мисли на глас".