Патриархът на българската библиография

Никола ЧОЛАКОВ,
Горна Оряховица

Никола Василев Михов, от чието рождение на 18 март 1877 г. в Габрово се навършиха 140 години, започва своята учителска дейност в горнооряховското с. Драганово през учебната 1895-1896 г. и продължава през 1896-1897 г. Денем учи децата в новото двуетажно трикласно училище, а вечерно време - техните родители. Основава театрална трупа, раздава книги от читалищната библиотека, свири на цигулка и ръководи хор от ученици, учителки и учители. Михов организира синдикална учителска организация под името "Драгановско околийско учителско дружество "Сам си помагай", в което членуват учители от Драганово, Стрелец, Сушица и Долна Оряховица, често с месеци неполучаващи заплати.
По инициатива на 19-годишния учител Михов в околностите на Драганово местните учители Марин Пенков (баща на Владимир Русалиев), Христо Иванчев, Христо Калицов, Иван Гацов (баща на Боян Мага) и други образували социалдемократическа група, която била поздравена от секретаря на РСДП в София Георги Бакалов с писмо № 5 от 2 октомври 1986 г. Пеели "Интернационала" по Драгановските баири, когато излизали на разходка.
Младият учител четял пред селяните френския вестник "Малката република", а веднъж им превел и дописката на С. Менделсон "Погребението на Фридрих Енгелс". Ето част от текста: "Ковчегът е обкичен с 50 венци, изпратени от различни работнически социалистически организации в Европа, в това число и от българските социалисти. Евелинг, превел "Капиталът" на английски език, Либкнехт от страна на Германската социалистическа партия и Лафарг се разделят с добрия и обичан приятел, с големия теоретик на социализма, изказвайки своята почит и мъка по неговата загуба."
Драгановските социалисти били толкова развълнувани, че пожелали преводът на дописката да се изпрати в търновския вестник "Освобождение", който я отпечатва на 23 август 1895 г. в бр. 5, страница четвърта, с подпис: "Прев. Колю".
След завършване на висшето си образование в Брюкселския университет през 1900 г. с докторат по история на статистиката, Никола Михов отдава целия си живот, ум и талант за издирване в европейските библиотеки на всичко, публикувано за България. Описва и полага на научни основи издирения от него материал, като оставя 17 тома ценно библиографско наследство. От 1938 г. до 1956 г. работи във Висшето търговско училище "Д.А. Ценов" в Свищов за уреждане на академичната библиотека, която днес носи неговото име. За голямата му научна издирвателска дейност е признат за патриарх на българската библиография. По предложение на Тодор Павлов през 1947 г. става член на БАН.
На 10 юни 1956 г., придружен от Янко Апостолов, главен редактор на в. "Дунавско дело" в Свищов, Михов след 60 години посещава Драганово, за да се види със свои бивши ученици и да остави на училището архивни документи от онова време. Разказва на беловласите вече ученици спомени и показва учителския си бележник с техни имена. Той посещава и квартирата, в която е живял в центъра на селото, намирайки внука на своя хазяин Петър Тошков и му показва докъде е стигнала водата през 1897 г., когато р. Янтра залива селото. По време на наводнението младият Михов е плувал до къщата, за да спаси партийния архив.
Никола Михов получава титлата "академик" през 1947 г. Награден е с орден "Кирил и Методий I степен през 1952 г. Почива на 5 април 1962 г. В знак на признание в родния му град е издигнат негов бюст-паметник. В Държавния архив в Габрово се съхраняват негови снимки, част от библиография за Габрово, изготвена от него, писма. Особен интерес представляват неговите спомени, озаглавени "Домашни спомени и преживявания". С голяма любов и уважение той говори за своя забележителен баща - свещеник Васил Михов, дългогодишен учител в Априловската гимназия, за атмосферата, царяща в габровския им дом, където на голяма почит са били книгите, а образованието е издигнато на пиедестал.




На снимката от ляво на дясно: седнали - Пеньо Иванчев (бивш ученик), Никола Михов, Иван Кабакчиев (бивш ученик), прави - Петко Нунков (кмет на Драганово), Бояджиев и Апостолов (от Свищов), Косю Педешки (зъболекар) и Петър Петров (учител по физкултура)


Никола Михов на посещение в квартирата си в центъра на с. Драганово, в която е живял по време на учителстването си (1895-1897)