Лекарят търговец, ама не съвсем

Личните лекари искат потребителска такса и за децата (стр. 5). Това възмути мнозина. Със сигурност имат основание - от една страна, в условията на демографски срив децата са приоритет. От друга - в  съзнанието на българина все още здравеопазването е социална дейност, а докторът - почти социален работник.
Само че от 20 години нещата не стоят така. И ако някой е забравил, лекарите са регистрирани по Търговския закон. Само че без право на търговска дейност! Ето тази мъничъка подробност обърква нещата в мисленето на хората - лекарите и болниците са търговци, ама не съвсем. Като търговци от болниците искат да са на печалба, а ако имат дългове, ги заклеймяват, спират им тока, водата, запорират им сметките. Като от търговци от лекарите се иска да не надхвърлят т.нар. регулаторни лимити и ги глобяват (както навремето се правеха актове за начет на търговски обекти). Но като от социални работници от лекарите и болниците искат да работят ей така - на ползу роду. Не се връзва, нали?
Защо да се сърдим на доктора, щом заговори за пари, а не се сърдим на държавата, която уж е поела ангажимент, но често забравя да плаща дори половината здравна вноска на деца, ученици, студенти, пенсионери, затворници, бежанци, военни, полицаи, държавни служители и пр. И вероятно има доста правота в предложението на лекарите: ако държавата иска да прави социална политика (или дори популизъм), нека бъде така добра да плаща за тях. Държавата, вместо да организира през ден-през два кръгли маси за демографската политика, на които костюмирани и връзкирани чиновници обясняват ситуацията, добре е да ревизира отношението си към т.нар. уязвими групи, да ревизира политиката си по отношение на децата. Защото не може политиците взаимно да се замерват със статистика за спада на раждаемостта и нарастващия отрицателен прираст, а да не обмислят решения за увеличаване на доходите на родителите на тези деца, да не обмислят данъчни облекчения или нисколихвени кредити за семействата с малки деца. Другото е алабалистики и прах в очите. Но пък, вече кой ли им вярва? 
Що се отнася до потребителската такса, нека държавата, както доплаща по 1,90 лв. за пенсионер, да (до)плаща и потребителската такса за дете - и двете групи хора имат нужда от подкрепа. Иначе е някак си не много справедливо 2-2,5 млн. работещи и техните работодатели да плащат по 8% здравна осигуровка, а държавата да плаща 55% за хората, за които е поела ангажимент. И само до припомним, че едва през 2026 г. тя ще започне да плаща пълния размер на здравна вноска!   
Защо никой не казва: "Този социален дом е на загуба, онзи си е надхвърлил лимита"? Защото законодателят не е вменил търговска дейност на социалните заведения и се знае, че те провеждат социална дейност. Но на лечебните заведения е вменено да бъдат търговски обекти. Като бакалии.  А едновременно се очаква от тях да вършат социална дейност. Е, те това - ни риба, ни рак, го няма в условията на пазарна икономика. Или може би не живеем в пазарна икономика?!?