28 Март 2024четвъртък12:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Памет

Апогеят на Войнишкото въстание

99 години от обявяването на Радомирската република

/ брой: 184

visibility 3479

Доц. Тодор КЕРИН

Тя е първият опит за сбъдване бляна на Апостола - "... свята и чиста демократска република..." ("Нареда на работниците за освобождението на българският народ"). Макар и да е просъществувала само няколко дни, Радомирската република е апогеят на Войнишкото въстание, което предизвика подписването на Солунското примирие и края на българското участие в Първата световна война.
На 27 септември 1918 г. в Радомир е разпространен позив от революционен комитет, в който е написано: "Цели три години ние отстоявахме срещу многоброен противник. Много нещастие и лошотии претеглихме, голи, боси и гладни устоявахме на границите, воювахме за чужди интереси. Не искаме да плащаме на царя и неговите генерали, на българските думбази за това, дето ни избиват и смучат кръвта като кърлежи ненаситно. Затова, другари, в името на народното спасение ние, 30 000 души войници се вдигнахме като идем и искаме да ги премахнем, да премахнем и техните закони, които са създадени против народа, а не за народа. Три години се бихме за тях, малко усилия нека пожертвуваме за нас си. До сега мрехме по заповед, сега и да умрем до един, но ще умрем за нашето добро, за нашето светло бъдеще. Да живее революцията! Да живее републиката!"
И още един позив се чете в Радомир през този ден: "Другари, всеки с оръжие към София. Там са разбойниците, които пазехме до сега. Стига толкоз! Трябва да им покажем, че ние сме силата. Смърт на хайдуците! Да живее републиката! От местния революционен комитет."
Въстанието е пламнало след пробива на Южния фронт при Добро поле. Там ударната група на Съглашението възлизала на 57 000 души с 566 оръдия срещу 15 000 души българска войска със 158 оръдия. Превъзходството на противника във военно отношение било около 4 пъти. И докато съглашенските армии били добре екипирани, нахранени и всячески материално задоволени, българските бойци получавали "дневна дажба 400 грама ечемичен хляб със слама" и нямали "никакво долно облекло и ходели само по една риза и то съвършено прогнила от безсменно носене". В същото време Фердинанд устройвал бляскави приеми за коронованите глави на държавите от Централния съюз и кликата около него трупала огромни печалби.
Първите въстанически отряди се формирали на 22, 23 и 24 септември 1918 г. и се насочили от фронтовите позиции към тила, за да накажат виновниците за катастрофалното продоволствие и безнадеждното състояние на войската. Намерили се смели предводители като поручик Христо Боев Петашев, който оглавил около 500 души от 57 пехотен полк, и като подпоручик Димитров от 3-та балканска дивизия, под чието ръководство отряд от около 200 въстаници на 24 септември 1918 г. превзема Главната квартира в Кюстендил.
Застрашителното разрастване на въстанието стреснало Фердинанд и правителството на Малинов-Костурков. От затвора били освободени земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов, за да се включат в делегация "за омиротворяване на въстаниците и за връщането им на фронтовата линия". Делегацията пристигнала в Радомир и се срещнала с войниците между гарата и града, където се държали речи с призиви за "благоразумие" и с обещания "за пълно опрощение". Усилията да разколебаят "клетвопрестъпниците" завършили безуспешно. Делегатите заминали за Кюстендил, където възнамерявали да продължат безнадеждната мисия. Единствено Райко Даскалов се върнал във войнишкия лагер и решил да застане начело на въстанието "за събаряне на буржоазно-монархическото правителство и за установяване на нова власт, която да изхожда от средата на народа и да не носи греховете на миналото". Пред екзалтираното войнишко множество той прочита прокламация, която гласи:
"Днес, 27 септември 1918 г. българският народ скъса веригите на робството, катурна деспотическия режим на Фердинанд и неговите помощници, обяви ги за народни врагове, прокламира се за свободен, с републиканско управление народ и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство. От днес цар Фердинанд и династията му и бившото правителство са свалени. Всички окръжни управители, околийски началници, коменданти, кметове и войнишки началници ще изпълняват заповедите на временното правителство на републиката.
Председател Александър Стамболийски
Главнокомандващ Райко Даскалов"
Прокламацията е посрещната с неописуем възторг и незабавно започва формирането на републиканска гвардия. Спазва се принципът на доброволността и свободния избор на началници. До вечерта на 27 септември са организирани 8 пехотни дружини, две картечни роти с две оръдия. На 28 септември първите части на новата армия - защитничка на Радомирската република, съставена от около 18 хиляди бойци, тръгват към София в три колони: лява - през Люлин към Горна баня, дясна - по склоновете на Витоша през Бялата вода към Бояна, и средна - в посока Княжево и Павлово. Посрещнати са от многочислени добре въоръжени правителствени отряди и елитни германски части. Въпреки проявения героизъм, въстаниците са разбити. На 2 октомври 1918 г. Радомир е превзет и Републиката е удавена в кръв. Цар Фердинанд абдикира, но престолът се заема от нов самодържец - цар Борис.
В писмо до Александър Стамболийски Райко Даскалов ясно е изразил своята позиция за историческата ситуация: "Републиката е, която единствено ще може да спаси България от външния неприятел и от вътрешни безредици... Тогава не ще има класови неравенства и класови борби, не ще има милионери и паразити, а хора, които живеят само от труда. Трудът трябва да бъде върховният принцип в новата държава."
Блянът на Апостола за свята и чиста република остава неосъществен. Първият опит претърпя крах, но илюзията за сбъдването му не умира...


Музейната експозиция "Войнишко въстание 1918 г."
е открита в Радомир през 1978 г.



Паметник на Райко Даскалов в Радомир

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 141

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 160

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ