Много ни бива да "модерим" езика

Д-р Георги Вълков, инж.

В близкото ни минало съществуваше радиопредаване за правилната употреба на българския език. Всеки понеделник, след обедните новини. В него българисти от езиковедчески институти на БАН и водещи университети анализираха неправилно използвани злободневни езикови фрази. В рамките на 5 минути - ясно и достъпно. С напредъка на демократичния преход на татковината ни това предаване, както и много други неща, отпаднаха от всекидневието на сънародниците ни. Сигурно в Националното радио са преценили, че с прогреса на компютърните технологии езиково-граматичните правила са "производна от втори ред", както казват математиците (пренебрежимо малка величина). Или пък са решили, че подобно предаване е отживелица на стария строй и са го преустановили. Така коректната употреба на родния ни език бе оставена на компетентността на журналисти, политици, коментатори. С огорчение установяваме, че българският език деградира.
Пионери в

лумпенизирането на езика

бяха вестниците "24 часа" и "Труд". Те започнаха тиражирането на идиотски заглавия от рода на "Нефтохим опече петима пак"! И на такива с разменен словоред: "Глиган уби ловец" или "5 проститутки сгащиха ченгета на "Орлов мост". Тъй като в българския език няма падежни форми за подлога и допълнението, само от контекста може да се разбере кой е извършителят на действието и кой - обект на действието (допълнение). Т.е. читателят се въвежда умишлено в заблуждение, за да се повиши интересът и, съответно, тиражът на вестника.
Добре работиха в това отношение и банките. Те революционно смело нарушиха формата на множествено число на паричната ни единица (лев - левове) и въведоха "сметка в лева", вместо "в левове". Сметката може да бъде от "десет лева", но като цяло (без цифра) е "в левове". Срещнах касиерка, която искрено не разбираше какво имам предвид, като й казвам, че искам да си открия сметка "в левове" и упорито ме поправяше: "В лева?".
Още от началото на 90-те започна неправилното съгласуване на числителни бройни със съществителни, то продължава до днес. Журналисти и политици казват: "4000 щатОВЕ" (работни места), вместо 4000 щата или пък "11 щатИ" (в САЩ) вместо 11 щата и т.н. Масово се бърка и съгласуването на учтивата форма на обръщение с множественото число - по радиото чуваме "добре дошли" в обръщение към един човек, вместо "добре дошъл".

Използването на термини

също е свързано с езикови нелепици. Покрай скорошните неудачи при експлоатацията на язовир "Цанков камък", няколко дни по новините на "Хоризонт" говориха за "чашКата на язовира". Не е чашКа, господа - чашка може да си поръчате в кръчмата! Чашка е умалително на съществителното чаша и предполага малък обект на разглеждане. Това да не ви е макет от "Лего", та сте си конструирали язовирче с чашка? "Цанков камък" си е коскоджамити язовир за "милиард лева" (според премиера) и да наричате дъното на водния басейн "чашка" е по детски смешно. Инженерно-техническият термин е язовирна чаша. Не знам кой "умник" е я умалил, но чашка не става за сериозна терминология.
Друг подобен термин е "тол системата" (или "тол таксите"). Той пък е нововъведен англицизъм, непонятно защо. Идва от "toll": такса/данък за използване на шосе/мост/пристанище (да не се бърка с другата английска дума "tall" - висок,  която се произнася по същия начин). На български може да се каже "пътни такси". Или "магистрални такси", ако по ви харесва. Защо непременно трябва да използваме англицизми - на американци ли се правим? Не е начинът да постигнем икономическия прогрес на англосаксонците, като копираме терминологията им.

И папагалът имитира

човешка реч, но от това не става човек.
С неразумното узаконяване на англицизми рискуваме да изпаднем в ситуацията с неудачно въведения преди години термин "икономикс". Той бе зает от произношението на английската дума икономика и вкаран в родния ни език. Както удачно апострофираха някога в радиопредаването, споменато в началото на статията, защо не заменим тогава и името на науката математика с "математикс", а на физиката - с "физикс", та да станат съвсем про-английски! В УНСС и до днес има действаща катедра "Икономикс"; какво да се разбира под това име - само в УНСС си знаят. За средноинтелигентния човек узаконяването на подобна чуждица е неразбираемо. "Би било смешно, ако не беше тъй печално", е казал поетът преди два века.
Това с "икономикс" ми се асоциира с техническия термин "магнитуд" - величина, определяща силата на земетресенията. В речника на БАН думата е дублетна форма в два рода: магнитуд (м.р.) и магнитуда (ж.р.), заимствана от френския или английския език, където се пише и произнася еднакво: magnitude. По-логично е обаче да бъде магнитуда, по аналогия с амплитуда (на френски и английски: amplitude) - не казваме "амплитуд", нали, макар така да звучи на заимстващия език.
Не мога да подмина и моя "любим" 

глуповато-моден глагол "случва се"

В последните години, всички събития в медиите у нас "се случват", дори и когато трябва просто да станат. Направо замърсиха ефира с това "случване". Не знам откъде дойде, дали не е от английското: "It happens"... Никой не се замисля, че глаголът "случва се" има общ корен със случка и случайност и означава непредполагаемост и непредсказуемост на събитието. Може да се случи да спечелите от тотото. Или да ви удари гръмотевица. Планираните събития се реализират, изпълняват, осъществяват, в краен случай - стават. Въпреки това и журналисти, и интервюирани в хор повтарят какво ще "се случи", вместо какво ще стане при планирано събитие. А една министърКА (нарочно съм използвал разговорната, неправилна форма на думата министър) стигна до върха на творческата изобретателност, създавайки "бисера": "Случването и НЕслучването на реформата"!
Ползващите глагола случва се и неговите отглаголни вариации очевидно се припознават с управляващата прослойка и за тях е особено важно да наситят речта си с това новосъздадено езиково клише, за да се дистанцират от общата маса. А дали го ползват правилно или не - това е без значение.
За псевдо-новаторството в развитието на езика ни пише и известният в близкото минало журналист Димитри Иванов - Джимо. Градоначалник е остаряла вече форма на главен началник на градската полиция, а не кмет на града - направете справки в тълковните речници. Не знам защо е тази мания за оригиналничене.
А недодялани неологизми от рода на входирам и ваканцувам (какво лингвистично издевателство!) въобще не подлежат на коментар - толкова са "невтасали", че само манипулируеми субекти и винаги услужливата на властта администрация може да ги включат в обръщение.

Смяната на ударенията

на известни географски названия е също дразнещо. Ако в някои случаи (по-редки), то може да е оправдано (напр., новото произнасяне на МонакО вместо предишното МонАко, тъй като във френския ударението пада на последната сричка), то в други е учудващо: ДОнбас вместо ДонбАс, КалгАри вместо КАлгари. Или пък Дженуа вместо Генуа. Слушах по радиото коментатор да говори четвърт час за КАтар, докато включа, че става дума за държавата КатАр!
То да беше само това - журналисти в националния ефир сменят ударенията и на общоизвестни нарицателни - казват стоманЕн вместо стомАнен, мИряни вместо мирЯни, наркоманИи вместо наркомАнии и прочее недомислици, смущаващи чувствителното ухо. Защо не вземат да раздадат тълковни речници с ударенията на думите за справка на новинарите преди излъчване в ефир?
Крайно време е да се обърне внимание на речта на говорителите - особено на тези в националните радио и телевизия, за да нямат нисък стил на изказ, използване на паразитни думи и езикови клишета, непонятни географски названия и пр. Защото на тях подражава аудиторията. И копира техните грешки. А страда езиковата ни култура.
Не е в по-добро състояние и писменият ни език. Най-често срещаната грешка е

бъркането на пълния и краткия член

в мъжки род. В българския език заглавията от съществително или съществително с прилагателно в мъжки род се членуват с пълния член -ЪТ или -ЯТ, не с краткия. Виждал съм такива слабости в име на заведение ("СтариЯ чинар"); в заглавие на филм (на огромен билборд на централен столичен кръстопът: "ЛудиЯ Макс"); в книга за Петър Дънов ("УчителЯ"). Всички те трябваше да се изпишат с пълния член -ЯТ. В реномираната книжарница на "Хеликон" се продават книги, чиито заглавия са белязани със същата грешка - кратък член вместо пълен в мъжки род.
Или обратното - пълен член вместо кратък; в рекламата на "Арт": "Търсете бикЪТ", а следва да е "бика", защото е допълнение, а не подлог.
А грешките при запетайките, отделящи вметнатите изречения, са масови и неизброими. Имам чувството, че авторите ги слагат съвсем напосоки и, естествено - неправилно; просто се сещат, че някъде трябва да има такива, понеже изречението е сложно, но на кое място - не знаят. Поставят ги както дойде, без граматични правила, все едно играят бинго. И успешният резултат е долу-горе подобен - почти не съм срещал статия, доклад или документ на съвременен автор/съставител, където запетаите да са поставени правилно. Преди време четох преводна книга, в която запетаите бяха така произволно и неправилно наслагани, така ми режеха окото, че едва прочетох книгата докрай.
Това е положението с езиковата ни култура - печално. А нима заслужаваме друго? Когато всекидневно се опитваме да "модерим" езика; когато нововъвеждаме чуждици без нужда; когато от най-високи подиуми се прокламира просторечие и профанация на езика на Паисий, какво да очакваме!?