Бандата на "Наглите" е метафора на несигурността, в която живеем

- След 235 дни на "Дондуков" 2, ако можете да опишете този период с три думи, направете го.
- Динамичен, много натоварен, най-различни дейности, но бих ги групирал в няколко приоритета - суверенитет, законност, външна политика.
- Ще започнем с голяма вътрешна тема - страшен бич за хората. Отвличанията се завърнаха. Завърна ли се групата на "Наглите"?
- Престъпността в България винаги е нагла. Бандата на "Наглите" е метафора на несигурността, в която живеят българите. Битовата престъпност е бич, не виждаме реални резултати от борбата с тази престъпност и това тревожи страшно много хора. Що се отнася за отвличанията - да, това е тревожен симптом, но нека да дадем възможност на органите на реда да си свършат работата. Коментарите тук е най-добре да се правят от специалисти, от разследващите. Надявам се и всички вярваме, че нашите органи на реда работят с пълна мобилизация за пресичане на това негативно явление, защото то удря по имиджа на България, то възражда страхове.
- Свиквате КСНС след по-малко от месец. Темата е най-голямата може би в България за тези 27 години - корупция, идеята за нов мега антикорупционен орган. Има два проектозакона. Какво очаквате от този съвет?
- За мащабите на корупция в България можем да съдим по драматичния срив на чуждестранните инвестиции - те са много важен индикатор, по редица публикации в медиите и много важно - по липсата на осъдени висши държавници за корупция. Това означава, че имаме проблем. От КСНС очаквам не просто сближаване на позициите на управляващи и опозиция. Очаквам ефективни и всеобхватни методи за справяне с този проблем, около които да се обединим.
С каква цел правим този закон? Дали да отговорим на очакванията на нашите партньори от Европа и да им демонстрираме, че правим нещо, или да решим жестокия проблем с корупцията както трябва. Трябва да знаем какъв ефект очакваме. Дали след години ще отнемем имущество от някакъв корупционен акт, който вече е изконсумиран, или на място, в реално време ще пресечем корупционните схеми и ще издадем ефективни присъди? Трябва да знаем с какъв инструментариум ще постигаме всичко това. Дали ще стоим и ще чакаме някой да пусне сигнал или някой да подаде наистина компрометираща имуществена декларация, или ще имаме проактивно, всеобхватно събиране на информация в ход при изпълнението и още при планирането на големи обществени поръчки.
Вие чули ли сте някакъв наистина обоснован важен доклад, който да показва защо няма осъдени по висшите етажи на властта? Нека първо да видим какво става там. Тук има два подхода - на ГЕРБ, който залага основно на превенцията, и на БСП, който акцентира основно на разследването. Трябва да търсим някакво обединение, всеобхватност, но превенцията и профилактиката са за здрав организъм. Когато има гангрена, трябва скалпел.
Този орган трябва да затвори цикъла - от сигнал, активно придобиване на информация, през разследване до обвинение. Трябва да имаме ефективни присъди.
- Сещам се за КТБ. Обещахте на бившия банкер Цветан Василев закрила. В състояние ли сте да дадете на когото и да било закрила?
- Всички платихме цената за КТБ и затова трябва да знаем истината. Случаят с КТБ трябва да се реши тук, в България, а не в чужбина. Само по този начин ще придобием вътрешна увереност и вяра, че можем като държава и като общество сами да градим своето бъдеще. Затова призовах и г-н Василев да се върне в България, да се изправи пред българския съд и тук да даде своите показания, защото само така те могат да имат някаква стойност.
- Вие на страната на господата Цацаров и Пеевски ли сте, така, както самият Цветан Василев ви определи преди време?
- Аз съм само на една страна - на страната на закона. В желание за прозрачност разсекретих и публикувах стенограмите за КТБ - нещо, което моят предшественик държеше да остане в тайна от българските граждани. Обществените очаквания бяха концентрирани и разколебани между прокуратурата и съда, и между президентската институция. Къде е заровена истината? Трябваше да бъдат пуснати и обявени тези стенограми, за да се види, че истината трябва да се търси в съда.
- Кой трябваше да избере новия председател на ВАС - старият, настоящият или новият състав на ВСС?
- Редно е от чисто процедурна гледна точка да го избере новият състав. За първи път имаме състав на ВСС, избран по последните поправки в Конституцията от 2015 г., където изборът вече е много по-широк, бих казал и много по-демократичен. Този нов състав ще работи с председателя на ВАС.
- Ще подпишете ли указа за неговото назначение?
- В момента проучвам въпроса. Това е много важен въпрос и трябва време за неговото решаване.
- Беше огласен министерски документ - преглед на националната сигурност на България през годината. Там се казва ясно, че заплаха за националната ни сигурност е Русия...
- Мисля, че в този документ никъде не пише, че Русия е пряка заплаха за нашата национална сигурност. Но основната теза, изложена там, е, че руските действия застрашават основната цел за единна, мирна и свободна Европа. И не е лошо да проследим в последните месеци, в които този доклад е изготвен, какво са правили лидерите на тази единна, свободна и мирна Европа. Макрон и Орбан се срещат с Путин, канцлерът Меркел поддържа непрекъснат диалог с Путин. Самата Меркел каза неотдавна, че не можем да говорим за сигурност в Европа, ако нямаме конструктивен диалог и конструктивни отношения с Русия.
Премиерът Борисов и премиерът Ципрас съвсем наскоро заявиха, че България и Гърция ще бъдат мост между ЕС и Русия. Мисля, че най-точно го каза премиерът на Люксембург - време е да спрем да говорим за Русия и да започнем да говорим с Русия.
Нашите отношения с Русия не трябва да стават заложник на чужди интереси. Явно в България има политици, за които отношенията ни с Русия никога не са достатъчно лоши. Но трябва да отстояваме нашия интерес. Очевидно имаме интереси от пряка доставка на руски газ до България през Черно море. Това е само една от темите. И тя кореспондира напълно и с желанието на правителството за газовия разпределителен център.
- Ако правилно ви разбирам, бихме могли догодина отново да заговорим за теми, които вашият предшественик Първанов нарече "Голям шлем". Отново ли излизат на масата?
- Никакви теми не излизат на масата. На масата трябва да сложим българския интерес - прагматичен, подчинен на икономическа логика. Това, което трябва да направим, е България да не бъде заобикаляна, каквато е тенденцията напоследък.
- Ако Путин дойде у нас догодина, когато сме ротационен председател на Съвета на ЕС, какъв знак е това и към нашите партньори в Европейския съюз? Че търсим някаква по-самостоятелна политика в стил Унгария и Полша?
- Напротив, това е общата политика на ЕС. Това, за което говорих - канцлерът Меркел, нейното становище, нейните препоръки, Макрон, какво още да кажем? Да вземем политиката на ръководството на НАТО. Тя има две страни. Едната е повишаване на нашите способности - отбранителни и за сдържане, но другата е повишаване на конструктивния диалог с Русия.
- При последния телевизионен дебат в предизборната кампания г-жа Меркел каза нещо много важно: "Ще предложа на лидерите на останалите страни да седнем и да поговорим за това не трябва ли да прекратим всякакви разговори с Турция за влизането й в ЕС."
- Темата е изключително важна. Много е важно Европа да има единна политика спрямо Турция. Много е важно обаче да се чуе и нашият глас. За нас Турция е страна, с която имаме традиционни отношения на приятелство, на сътрудничество, на добросъседство. Турция за нас е важен партньор. Разбира се, това трябва да става на базата на взаимно уважение, равнопоставеност и ненамеса. Но когато има сблъсък по какъвто и да е повод ЕС-Турция, този, който има най-голям риск като последствие, е България. Затова нашият глас трябва да се чува в тази единна позиция.
- Споменахте преди време, че заставате зад принципа за уседналост. Все още ли сте на това мнение?
- Уседналостта е само един от начините за защита на нашия изборен процес. Наскоро имах среща с председателя на ЦИК за това как върви разработването на система за електронно дистанционно гласуване. Трябва да бъдем много внимателни, защото тази система трябва да гарантира запазването на идентичност, на тайна и да не компрометира изборите. Но не трябва да допускаме гласуване под строй, както стана на миналите избори. Това е обидно.
Говорим и за друго постоянно влияние. Какво става с ислямизацията в гетата? Тя върви с чуждо влияние, с чужди финансови средства. Нормално ли е вероизповеданията в България да се финансират отвън? Вече предложих да се мисли за законодателни промени. По време на консултациите за съставяне на правителство всички охотно обещаха, че ще се предприемат стъпки за промяна във важни закони - за вероизповеданията, за изборите, за българското гражданство. До момента има ли нещо?
Имаме прекрасен модел на етническо и религиозно съжителство, трябва да направим всичко възможно да го запазим. Да не допускаме нашите общности - етнически, религиозни, да се капсулират, да се изолират от нашето общество и духовно да бъдат приобщавани към други държави. Говоря по принцип. Това важи за всякакви етноси, за всякакви партии. Трябва да дадем възможност на всички български граждани, с български паспорти, независимо къде се намират, да могат да гласуват свободно. Но за това трябва институциите в България да бъдат на мястото си. Не трябва да се допуска регистрация на партии на етническа основа и с финансиране отвън.
- Кръстосахте шпаги с военния министър Красимир Каракачанов, който изпрати специализирана бригада да помогне на полицията за залавяне на човек, убил жена си...
- Не кръстосвам шпаги с военния министър. Нямаме лични конфликти. Държа законите да се спазват, особено когато се отнася за армията. Армията е строго регламентирана система и министър Каракачанов в момента навлиза в нея. Но случаят не е нито тероризъм, нито разпространение на оръжие за масово поразяване, нито трафик на оръжие. Армията е силова институция. Много е важно тази силова институция да действа само в рамките на закона и да не го нарушава. Иначе може да стане опасно. В този случай, за който говорим, това е прецедент, защото той излиза извън рамките на закона. В момента не говоря дали така трябва да се действа, дали армията трябва да участва в гоненето на криминални престъпници. Може да участва, може да се наложи да участва, но трябва да има законов регламент за това нещо.
- Какво ви отговори Каракачанов?
- Днес (б.р. - вчера) получих отговора. Той, между другото, не е от него точно, той е от постоянния секретар. Това, което имам като отговор, се разминава с това, което видях по медиите, дори изказванията на самия министър. С министъра на отбраната имаме много добър диалог, ще се срещнем в скоро време и ще уточним тези въпроси. Те са важни за цялото общество.
- Има ли нужда българският президент от повече правомощия, от повече власт?
- Винаги съм твърдял, че трябва да търсим български решения на българските проблеми в рамките на българската Конституция. Нещата са абсолютно ясни и никога не съм коментирал, никога не съм поставял този въпрос. Президентът може да уплътни достатъчно своите правомощия със своите действия, със своето поведение.
- Дали бихте инициирали референдум на тази тема?
- Нямам намерение да инициирам референдум. Казах го още по времето на моята кампания: заставам и ще се съобразявам с българската Конституция - такава, каквато е в момента. Не съм повдигал въпроса за повече права. Други изразяват своите опасения напоследък да не би президентът да има повече права.
- Цветан Цветанов каза няколко пъти, че президентството няма властови правомощия, с него могат само да се стиковат нещата по отношение на външната ни политика и толкова. Президентът не може да назначава бъдещия началник на антикорупционен орган - отново теза на г-н Цветанов...
- Явно има политици, които трудно успяват да скрият страха си от президентската република. Това е разбираемо, защото в една президентска република партократите губят своята власт. Г-н Цветанов дори твърди, че президентът има само представителни функции. Ако някой действително вярва в това, ще му напомня, че президентът представлява 7 млн. българи. Нещо повече, той е контрапункт на всеки политик, който си мисли, че стои над Конституцията.
Проблемът е наистина сериозен, защото референдумът за мажоритарната система ясно показа, че обществените очаквания са за промяна на системата. И ако днешните парламентаристи и управляващи не отговорят бързо на обществените очаквания за корупция, бедност, сигурност, престъпност, хората ще потърсят друг изход.

Със съкращения