Рокади. А децата?

Преди около 13 години бе създаден Фондът за лечение на деца. Трябваше да е временна структура, която да подпомогне финансирането на лечението на тежко болни деца, за което касата не плащаше, както и терапии, които не се извършваха у нас. Благородно начинание.
Само че през последните няколко години  "новините" около фонда се свеждат най-вече до това кой директор доколко е нарушил законите, показни арести на ГДБОП, уволнения и назначения (често без ясни мотиви). А в структурата комай нищо (или почти нищо) не се променя. Ако се променя, не е към добро.
Преди уволнението на поредния директор МЗ подготви промени в правилника. Една от тях предвиждаше членовете на Обществения съвет да си изберат говорител. Сиреч, да не излиза непроверена информация. Сякаш хората, които с даренията и с данъците си финансират лечението на деца, нямат право да знаят къде отиват парите им. Процедурите за кандидатстване за средства от фонда стават все по-тромави и с тях вече могат да се справят само родители, готови да се борят с вятърни мелници, за да бъдат излекувани децата им. Толкова много деца ли има България та грижата за тях държавата е оставила изцяло на семействата им?
Фондът вече има съвременна електронна страница, но в нея липсва онзи стар регистър, по който можеше да се проследи колко молби са разгледани в срок, колко са одобрени и пр. Съществуването на фонда не сложи край на молбите със "Зов за помощ", нито на дарителските акции за събиране на средства за лечение на тежко болни деца. А родителите им не се чувстват по-малко безпомощни, отколкото преди 13-14 години.
Тогава какъв е смисълът от него, щом не дава трайно решение на проблемите на тежко болните деца? Или просто държавата има нужда от поредната самоцелна структура, в която да налива едни пари и да търси престижен пост на поредния "наш човек"?