Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Общество

Мнение

Кой пречи на Европа да намери нов път?

Агресивният капитал ще продължи да тласка Стария континент към мултикултурализма и неонацизма

13. Септември 2017 , брой: 179   303   0
Снимка


Петър АПОСТОЛОВ*

Отбелязването на Девети септември не е свързано единствено с признанието на подвига и преклонението пред жертвите в борбата срещу фашизма в България. Тази дата е свързана с началото на промени за по-справедлив живот на българския народ. Поколения посветиха живота си на тази кауза, изграждайки съвременна България. Напразно ли е било всичко, гледайки резултатите от демократичните промени след 10 ноември 1989 г. - разрушена държавност, разрушена индустрия, разрушено селско стопанство, недостъпно здравеопазване, ерзац образование, ниски работни заплати и пенсии, унищожена природа.
Последните 27 години много хора говорят за "край на историята" с налагането на капитализма, демокрацията и свободния пазар, с налагането на либералното общество. България стана член на НАТО и ЕС. Отказахме се от суверенитета си и очакваме "светло" бъдеще. Така ли са реално нещата? Каква е перспективата на ЕС и къде сме ние?
Какви са възможните сценарии след политиката на толерантност, мултикултурализъм и либерални евроатлантически ценности.

"Новите варвари" на Европа

При този сценарий Евросъюзът ще бъде сполетян от съдбата на Древния Рим, който в резултат на своя упадък и разложение се оказва завладян от варварите.
В страните от ЕС не спира потокът от мигранти от Близкия изток, Африка, Афганистан, Турция - "новите варвари" на Европа. Процесът започна през 50-те години на ХХ в., като първите вълни от мигранти относително успешно се интегрираха в европейското общество. Което създаде измамното усещане, че Европа е способна благополучно да приема мигранти и в бъдеще. Мигрантите се разглеждаха като евтина "работна ръка" за развитието на икономиката, като "свежа плът и кръв" за застаряла Европа, като прислуга на "белите хора", които не са забравили навиците си от няколковековната колониална политика.
С годините стана ясно, че интеграцията се влошава с увеличаване броя на мигрантите. Възникнаха диаспори, появиха се цели райони, в които мигрантите са мнозинство, говорят на своя език, изповядват своята религия (ислям) и там полицията не контролира ситуацията. Терористичните актове от последните години са следствие от политиката на прием на мигранти. Почти всички атаки са извършени от мигранти или от деца, родени в семейства на мигранти.
В Европа възникна второ общество, съставено от мигранти и техните потомци, което съществува паралелно с традиционното общество на коренните европейци. Напрежението между двете общества непрекъснато расте. Мигрантите се държат все по-дръзко и агресивно, установяват свои порядки, докато европейците стоят пасивно, пропагандират толерантност и либерализъм. Ако не бъде преустановен потокът на миграцията (т.е. преселението на народите), агресивното им поведение ще придобие характер на гражданска война - масов терор, неподчинение, диверсии и завладяване на населени пунктове с установяване на тяхна власт.

Неофашизъм и неонацизъм

Европейската политика след Втората световна война е пълна противоположност на фашизма и нацизма от 30-те години на миналия век в Италия, Германия и Испания. Осъзнало ужасите и последствията от нацизма, европейските политици отидоха в другата крайност с призивите за толерантност, либерализъм и мултикултурализъм. Но махалото, отклонило се от нацизма към толерантността, може да се върне обратно - към неонацизма. Грешка е да се смята, че нацизмът е изкоренен окончателно и безвъзвратно. Голяма част от западноевропейците, както и преди, продължават да смятат себе си за особена, избрана раса. Зрънца на подобна избраност могат да се открият в политиката на либерализъм, толерантност и мултикултурализъм, която Европа (по подобие на САЩ) се опитва да налага и на други народи (Югославия, Ирак, Либия, Сирия...)
"Новото" често е добре забравено "старо". Ужасена от увеличаващата се маса на мигрантите, растящия брой терористични актове и перспективата Старият континент да бъде покорен от "новите варвари", Европа може да се върне към новите лица на нацизма и фашизма - неонацизма и неофашизма.
Свидетели сме как историята се пренаписва. Няма го Съветският съюз, а победата във Втората световна война започва да се приписва на САЩ и Франция. Европейците скоро ще забравят (а младите така и не знаят) кой, с кого и за какво е воювал по време на Втората световна война. Нищо чудно да чуем след години твърдения, че това е била война против съветската окупация на Европа.
Има още един сценарий, който днес изглежда фантастичен, но именно той може да позволи да бъдат избегнати крайностите на другите два варианта. Неонацизмът и мултикултурализмът могат да доведат до унищожаването на цели народи - в първия случай коренните европейци унищожават мигрантите, във втория - мигрантите унищожават коренните европейци. Убедени сме, че вече вероятно е невъзможна интеграцията на мигрантите към традиционния начин на живот на Стария континент. Явно е необходима обща цел, която да обедини двете общества. Такава цел може да бъде

обществото на социалната справедливост

Мултикултурализмът е политика на игнориране на културните и националните различия, но противоречията сами по себе си не изчезват. Само по-висша идея от съществуващите национални и културни различия може да позволи тяхното преодоляване. Тази идея не трябва да прави различия между хората по националност и да зачита техните традиции, култура и език. Тя е надстройка на по-високо ниво, която позволява обединяването на националните общности в по-съвършено общество.
Днес този сценарий може да изглежда фантастичен. Но сме длъжни да си спомним, че и идеите на комунизма са се зародили в Европа, а не в Русия. Да помислим дали "добре забравеното старо" не може да се трансформира в "модерно ново". Онова ново, от което Европа се нуждае за решаване на проблемите с мигрантите и тяхната интеграция.
Кой пречи на Европа да намери нов път? Агресивният и безпощаден капитал. Той ще продължи да тласка Стария континент към мултикултурализма и неонацизма. Днес в Европа на практика има триъгълник - коренни европейци, мигранти и крупен транснационален капитал. Един неизбежно ще се окаже излишен и ще бъде унищожен. Или коренните европейци ще бъдат притиснати и изместени в хода на завладяването на Европа, преминавайки през фазата на терористична и гражданска война. Или мигрантите ще бъдат унищожени от коренните европейци при възраждане на идеите на нацизма и фашизма. Или ще бъде смачкан транснационалният капитал, ако европейците, притиснати между двата разрушителни сценария, стигнат до разбирането, че решението на проблема е в социалното развитие и прехода от капитализъм и посткапитализъм към социално справедливо общество.
Рано или късно европейците ще изберат третия сценарий. Ако оцелеят...
Промяна в Европа ще има. Защото е историческа необходимост. Тази промяна ще даде своето отражение и в България, която е в сходна ситуация заради демографската криза, проблемите с ромите и тяхната интеграция, ниските доходи и експлоатацията на работната ръка.
Ние, социалистите, съзнаваме, че пътят към социално справедливо общество е дългосрочен исторически процес, който не може да бъде извървян само от едно национално общество. Затова, прекланяйки се пред подвига на хилядите загинали с идеала за по-добър свят, трябва да заявим ясно, че ще продължим тяхното дело за установяване на справедливо общество.

* Авторът е зам.-председател на РС на БСП в "Красно село" и е член на ГС на БСП в София


Вандалските прояви на мигранти тревожат сериозно европейците


Бедността не е порок, но в България е бедствие


Милиони са прахосани за интеграция на ромите у нас, а проблемите на общността вече са заплаха за националната сигурност

 

 

Общество

  • На фокус
    Как една странна коалиция от работодатели, експерти и граждани не позволи обективен поглед върху споразумението СЕТА
    23. Ноември 2017 230
    340
    0

    В понеделник присъствах на заседание на Икономическия и социален съвет (ИСС) - орган в държавата, който се представя на сайта си като "гражданския парламент" на България. Поводът беше гласуване на становище относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада, известно повече с латинската си абревиатура СЕТА...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"