Жадни за духовност

Огромни опашки се извиха тези дни в София и Хасково. Такива имаше в зората на демокрацията, когато хората чакаха за хляб. Явно и сега гладът накара малки и големи с часове търпеливо да се надяват да вземат онова, без което не могат. Окуражаващото този път е, че се редиха за духовна храна.
"Почисти и прочети" - с този призив инициативата "Стара хартия за нова книга" за пети път предизвиква хората в няколко български града да се включат в кампанията. Освен че ни кара да поразтребим нашите офиси, домове и мазета - да се освободим от ненужни бумаги, стари списания и пожълтели вестници, проявата има и силен екохарактер. Защото децата и техните родители не само се учат на разделно събиране на отпадъците, но и с предаване на тонове макулатура спасяват от изсичане стотици дървета.
Заедно с прехласването по наистина чудесното начинание, добре е да се замислим и за другата страна на тази активност. "Стара хартия..." всъщност ни показва, че българите не сме изпростели хорица, забили отнесено-вманиачен поглед в поредното тв риалити за пишман звезди. Въпреки всички несгоди и почти перманентния недоимък, явно си оставаме нация, жадна за знания, събрани именно в безценните книги. Нищо, че често ни се налага да кътаме левчета, за да купим учебници за децата. И понякога не смогваме да ги зарадваме поне веднъж месечно, а си позволяваме само за рожден ден да им вземем желано произведение или хубава енциклопедия. От онези, за по 30 лева, "скъпарските" книги, които са шарени, а не черно-бели...
Кога ли такива кампании ще станат постоянна практика? А няма да се случват за няколко часа, във временни пунктове и в избрани градове. Крайно време е да се направят специални кътове, например към книжарници, където хората целогодишно да заменят стари хартии за нови издания. Може би тогава опашките за четиво няма да са чудо невиждано.