България - "земя като една човешка длан..."

ВЕНЦИСЛАВ АПОСТОЛОВ е на 40 години. Завършил е НСА "Васил Левски" - треньор. Бакалавър е по "Туризъм-ориентиране". Магистър по "Спорт за високи постижения - футбол". Работи в Театър 199 "Валентин Стойчев". Автор е на стихосбирката "Там, където вятърът не стига" и пиесата "Карамел". Състезател е в бяганията на дълги разстояния с медали от държавни и международни състезания. Завършил е 28 маратона и 1 ултрамаратон. Състезател е по фехтовка и медалист от държавните шампионати - индивидуално и отборно. Работил е като кондиционен треньор по футбол (жени) и фехтовка. Треньор е по фехтовка (начално ниво) и лека атлетика.

"Театърът е един друг свят, много по-всеобхватен и лишен от пределите на време и пространство. Той те избира, покорява и владее"

"Често хората искат да направят нещо, да разчупят сивотата на ежедневието, но непрекъснато си намират причини да отлагат, а след време съжаляват"

- Венци, вече много години животът ти е свързан с Театър 199. Как се озова в него?
- С театъра винаги сме имали някаква свръхестествена връзка. Когато се уволних от казармата през 1996 г., минах през бюрото по труда и разбрах, че театрите в началото на сезоните си често търсят нови работници. Така стигнах до Театър 199 и започнах работа. Не мина много време и разбрах, че не просто съм започнал работа, а сякаш в големия пъзел на живота съм паснал на точното място. Сякаш се бях прибрал у дома след 18 месеца странстване в армейските подразделения. Защото театърът е друг свят, много по-всеобхватен и лишен от пределите на време и пространство. Той те избира, покорява и владее. Той е магия, стихия, истинска Любов.
- Лично на теб коя постановка във вашия театър най-много ти допада? И от играта на кои актьори си впечатлен?
- Не мога да кажа, все някой ще остане обиден. Но смятам, че имаме много добри представления и публиката го оценява. Доказателство са пълните салони.
- Обича ли българинът да ходи на театър?
- Да. Може би по-скоро да. Просто хората са много различни.
- Пишеш и стихове. Кога хващаш перото и какво може да те вдъхнови?
- Вдъхновява ме семейството, любовта, понякога тъгата или просто нещо неопределено, което ме удря по главата. Пиша, когато имам вдъхновение.
- Какво мислиш за чалгата, за така наречената субкултура?
- За мен чалгата дава лош пример на младите за ценностите в обществото ни. Но за мен това не е субкултура. Това е просто липса на култура.
- Ти си и бегач на дълги разстояния. Едновременно с това и фехтовач. Любопитното е, че имаш медали и в двата толкова различни спорта от национални първенства. Как ги съчетаваш? Или не са толкова различни?
- Много са различни, но, разбира се, физическата ми подготовка като атлет ми помогна да напредна бързо във фехтовката. Редно е да уточня, че бягам още от юноша, а с фехтовката започнах почти на 30 години. Според мен, колкото и изтъркано да звучи, важното е да имаш желание. Имах желание и воля да направя това, което направих. Просто знаех какво искам. Често хората искат да направят нещо, да разчупят сивотата на ежедневието, но непрекъснато си намират причини да отлагат, а след време съжаляват. Аз смятам, че в спорта не са важни толкова резултатите, спортът развива умения и качества, които са полезни за цял живот.
- Как се запали по леката атлетика и съответно по фехтовката?
- За леката атлетика не мога да кажа със сигурност. Може би когато в I клас, гледах майка ми и нейна приятелка да тичат на стадиона и направих две обиколки с тях. Някак си ми стана неприятно, че те могат повече от мен. Така се появи амбицията. Година по-късно в квартала децата си направихме състезание, кой ще направи най-много обиколки без да спре. Аз спечелих, като направих 12 обиколки на стадиона. Няколко години след това, започнах да тренирам. А фехтовката ми беше любопитна от доста време и след края на една бегова тренировка видях в залата на стадиона, че има клуб по фехтовка "Ескалибур". Оказа се много интересно и бързо се включих в отбора за състезания.
- С какво те пленява спортът, че продължаваш да тренираш?
- Спортът е част от моята самоличност, не мога да си представя живота без спорт.
- Към кой спорт би насочил децата си?
- Плуване за основа. После - каквото си изберат, ще им покажа какви възможности има, да опитат и какъвто спорт им харесва, ще подкрепя. Но това - след 8-годишна възраст.
- Как виждаш България днес?
- "Земя, като една човешка длан...". Досетливите ще разберат.
- ...И ще я има ли нашата Родина утре?
- Родината ще си е тук, но ние дали ще бъдем...?
- Любим цитат от пиеса или от стих?
- Аз съм с вятъра в косата,
  огънят във мен гори.
  Буря, вилнее в небесата,
  демон в моите очи.