28 Март 2024четвъртък13:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Малко известно

Сталин и съветските писатели

Литературата била тайната страст на вожда

/ брой: 176

visibility 1214

Иван Цветков
 
Неотдавна в Русия излезе четиритомно изследване за отношението на Сталин към съветските писатели, дело на литературния критик Бенедикт Сарнов. В изследването има много подробности, които обясняват някои явления в културния живот на Съветския съюз през 30-те години и след Втората световна война.
Още когато бях студент в Ленинград, по будките се появи една брошура от А. Еголин - "Сталин и литературата". В нея се разказваше, че на младини Сталин писал стихове и дори ги занесъл на класика на грузинската литература Иля Чавчавадзе за мнение. Изглежда, че оценката не е била много насърчителна, защото младият грузинец се отказал от поезията и се хвърлил изцяло в политиката. Но тайната страст към литературата си останала у него за цял живот.
През 1939 г. Сталин навършва 60 години. По този повод са учредени и известните Сталински награди за изкуство и литература. Комисията за литературните награди се възглавява обикновено от авторитетен писател като Николай Тихонов или Александър Фадеев. Но при обсъждането на литературните произведения, предложени за награди, присъства неизменно самият Сталин и взема най-активно участие в него. Като правило неговото мнение е решаващо, той е стопанинът, той раздава наградите. Най-удивителното обаче е това, че той винаги идва на заседанията на комисията много добре подготвен, след като е прочел всички творби, за които ще се разисква.
От една книга на Константин Симонов, издадена след смъртта му, узнаваме как са протичали заседанията на комисията за Сталинските награди за литература и за някои оценки на Сталин. "От жените писателки най-хубаво пише Вера Панова" - казвал той. И наистина тя получи награда първа степен за своя роман "Спътници" (за лекарите от един санитарен влак по време на войната. Много хубав роман!), награда втора степен за романа си "Кружилиха" (за колектива на един завод в Урал) и награда трета степен за повестта "Ясен бряг" (за живота в един колхоз). Той харесвал романа на Степан Злобин за Стенка Разин, романа на Емануил Казакевич "Пролет на Одер", поемата "Василий Тьоркин" от Твардовски, романа "В окопите на Сталинград" от Виктор Некрасов, романа "Буря" от Иля Еренбург, партизанските мемоари на украинеца Петро Вершигора "Хора с чиста съвест" и др. Разбира се, понякога у него вземали връх актуалната политическа потребност, прагматизмът и дори утилитаризмът, изразени в заключението: "В момента това работи или не работи за нас, за политиката на КПСС." Кой ще си спомни сега например двете поеми на поета Николай Грибачов "Колхоз "Болшевик" и "Пролет в "Победа", получили навремето първа и втора Сталинска награда? Или нашумелият роман на Семьон Бабаевски "Кавалер на златната звезда", екранизиран от Иван Пирьов в един филм оперета?
Сталин е обичал да се обажда ненадейно по телефона и да насърчава отделни съветски писатели. Леонид Леонов ми е разказвал колко е бил смутен от критическата кампания срещу пиесата му "Нашествие" и как една вечер Сталин му се обажда по телефона и му казва: "Вы написали очень хорошую пьесу." ("Написали сте много хубава пиеса"). Константин Симонов след войната е бил фаворит на вожда и получава 6 Сталински награди за пиеси, романи и стихове. Както самият той казва - "пет заслужени и една незаслужена". Незаслужената според него е за пиесата му "Чуждата сянка". Сталин му подсказва как да я развие и как да я завърши. От друга страна, пиесата "Руският въпрос" е била харесана много и Сталин нарежда на всички театри в Ленинград и Москва да я поставят. С особена симпатия се е ползвала винаги грузинската тема у руските писатели. Например стихосбирката на Николай Тихонов "Грузинска пролет".
Любопитни са отношенията между Сталин и Шолохов, Сталин и Фадеев, Сталин и Пастернак. Но сега бих желал да се спра на извънредно интересните отношения между Сталин и автора на световно известния роман "Майсторът и Маргарита", класиран на първо място при всички литературни анкети у нас и в чужбина. Става дума за Михаил Булгаков.
Основните сведения за тези взаимоотношения можем да открием в обширната студия на Владимир Лакшин "Булгакиада". Алюзията е с "Дяволиада" - заглавие на една от книгите на Булгаков през 20-те години. Покойният вече Лакшин работеше навремето в редакцията на списание "Новый мир" и беше ценен високо от главния редактор Твардовски. Завеждаше отдел "Критика" в списанието. Познаваше се с вдовицата на Булгаков Елена Сергеевна, беше я посещавал много пъти. Беше най-добрият познавач на творчеството на Булгаков.
Разказът на Лакшин е предшестван от интересна интродукция. Тя се отнася до тъй наречения оргсекретар на Съюза на съветските писатели, който беше обикновена политическа личност и представител на КПСС и на службите. След войната такъв беше Дмитрий Алексеевич Поликарпов. Той осъществяваше контактите с различните държавни и партийни инстанции и бдеше за идейната чистота сред писателите. Един ден Поликарпов решава, че трябва да се срещне със Сталин и да му докладва за състоянието на ССП, да охарактеризира политическите физиономии на различните писатели. Сталин го приема в кабинета си, Поликарпов вади списъка на писателите и започва да му докладва: "Този е бивш меншевик... У този тъщата е есерка... Този е бил хвален от Бухарин... Онзи е безроден космополит..." Вождът слушал, слушал, разхождал се покрай дългата маса и изведнъж ударил с всичка сила по масата с лулата си. "Другарю Поликарпов, - казал той, като наблягал на всяка отделна дума. - Други писатели, специално за вас, аз нямам." И след пет минути от съседната стая пристигнал секретарят Поскрьобишев с готов проект на заповед за преминаване на Поликарпов на друга работа.
"Разказът е психологически правдив - коментира Лакшин. - Човекът с лулата се обидил на другаря Поликарпов, който ругаел неговите писатели, все едно, че го упреквал за лошото качество на никела в неговата страна, или че не се отглеждат хубавите сортове пшеница."
Но това е било вече през 40-те години, след войната. А през 20-те и особено през 30-те години положението на Булгаков е било отчайващо. Снети са от репертоара всичките му пиеси, срещу него се води непрекъсната кампания от войнстващата РАПП (Российская асоциация пролетарских писателей). И Булгаков пише писмо до съветското правителство "да му заповяда да напусне срочно пределите на Съветския съюз или да му намери работа по неговата специалност". Той е съгласен дори да заеме щатната длъжност на статист или на работник от сцената.
Писмото е от края на март 1930 г. Булгаков започва да чака отговор. На 18 април му позвънили по телефона. Раздал се не много висок глас с рязък грузински акцент и казал:
"Получихме вашето писмо. Четохме го с другарите. Ще получите благоприятен отговор на него. А може би наистина трябва да ви пуснем да заминете за чужбина? Много ли сме ви омръзнали?
- Аз много мислих напоследък, може ли руският писател да живее извън родината си, и струва ми се, че не може.
- Прав сте. Аз също мисля така. Къде искате да работите? В Художествения театър ли?
- Да, бих желал там. Но аз разговарях по този въпрос и ми отказаха.
- А вие подайте заявление там. Струва ми се, че те ще се съгласят..."
Такъв бил този разговор, който решил съдбата на Булгаков. Той бил зафиксиран точно от съпругата му Елена Сергеевна по думите на Михаил Афанасевич.
Обаче кое е подтикнало високия адресат три седмици по-късно да откликне на писмото на Булгаков? Какво се случило между края на март и 18 април?
Случили се много важни неща. На 14 април 1930 г. в своята квартира на Лубянска улица се застрелял Маяковски. На 17 април го погребали. За три дни 150 хиляди московчани се поклонили пред ковчега му. Наскоро след това вождът ще го нарече "най-добрият и най-талантливият поет на съветската епоха". А на другата сутрин след 17 април човекът с грузинския акцент ще позвъни на Булгаков. Най-обикновената политическа предвидливост му подсказала, че не бива да докарва до крайност още един известен писател. Булгаков повярвал в загадъчната природа на високото покровителство. Довчера той виждал пред себе си "нищета, улица и гибел", а сега постъпил на работа в МХАТ. И той захвърлил револвера си в езерото до Новодевичевия манастир.
Булгаков се убедил, че се намира под наблюдението и тайната защита на всемогъщия човек от Кремъл, когато на сцената на МХАТ били възобновени спектаклите на неговата пиеса "Дните на Турбини".
Една вечер в МХАТ пристига Сталин, за да гледа спектакъла "Горещото сърце". По време на антракта той разговаря с ръководителите на театъра. Най-неочаквано, палейки лулата си, Сталин запитал: "А защо от много време не играете "Дните на Турбини" от драматурга Булгаков?" Ръководителите на театъра се спогледали, отговорили нещо, но решили да изчакат. Обаче само след една седмица от Кремъл се обадили и казали, че другарят Сталин се интересува кога ще може да види спектакъла "Турбини"?
 Така пиесата "Дните на Турбини" била отново поставена на сцената на МХАТ и се играла с голям успех чак до 1941 г.
Според мемоаристите на Сталин не му е било чуждо и чувството за хумор в отделни моменти. Въпреки големите си симпатии към Константин Симонов, когато през 1942 г. излиза тънката книжка на поета с любовна лирика, посветена на бившата му съпруга - артистката Валентина Серова, озаглавена "С тобой и без тебя" ("С теб и без теб"), Сталин се пошегувал: "Тази книжка е трябвало да бъде издадена в два екземпляра: един за нея и един за него."


И. Цветков



 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 144

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 164

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ