Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Септември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Неделник

Бойна слава

ЧАКЪР ВОЙВОДА

Куршум не го лови, ятаган не го сече

Страшният, непобедимият хайдутин не знае поражение и държи в страх изедниците на раята

8. Септември 2017 , брой: 176   92   0
Снимка

Чакър войвода

Михо Червенков

За някои войводи на хайдушки дружини, вдигнали се срещу тиранията, малко се знае, за тях повече легенди се носят, но Чакър войвода е реална личност. Казва се Христо Проданов - българин, роден в Самоков около 1815 г., а ореолът му на борец блесва от битките, които е водил, и в които винаги е излизал победител. Заради русите мустаци, големите сиви (чакърести) очи и дебели вежди, сред самоковци станал известен с прякора Христо Чакъра.
Нерадостно е детството му, баща му е убит от турците, когато той още е съвсем малък. Няма братя и сестри. Немотията притиска вдовицата и сирачето. Щом поотрасъл и стигнал 14-15-годишна възраст, по предложение и със съдействието на вуйчо му, поп Никола, бил изпратен да си изкарва хляба в ковачницата на Рилския манастир и по неговите думи "хем занаят да научи, хем човек да стане".
Калугерът майстор обаче се оказал зъл, сприхав и жесток човек. Христо не издържал на тормоза, напуснал и пряко през планината се завърнал в Самоков. Загрижена за неговото бъдеще, майка му Еленка го дала за помощник в тюфекчийницата (оръжейна работилница) на Мито Шатарената. Млад, широкоплещест, Христо въртял точилото, раздухвал огъня, почиствал ръждясали пушки и пищови, работата му се отдавала, скоро усвоил тънкостите на занаята и заместил майстора - поостарял, вече уморен и болнав човек.
Младият мъж, пристрастен към оръжието, не спира дотук. Знаел за смъртта на баща си, опознал бабаитлъците на турците, той не само поправял разваленото оръжие, което носели главно турци, но понякога, когато те оставяли ненужни им било пушка, било пистолет или друго, той ги поправял, стрелял на воля в стрелбището на тюфекчийницата и постепенно станал най-добрият стрелец в Самоков. Легендата разказва, че от 200 м улучвал тънко дърво, от 100 м - клонка, а от 30 м - листо.
Растял едър, буен, пъргав, и много не се нравел на турците, те не понасяли българин, който по сила и юначество ги надминавал. Но го намразили много, когато един ден се набъркал в играта на няколко турчета и хвърлил камък три пъти по-далеч от тях. След ден-два няколко турци нахълтали в работилницата, за да го убият, но той грабнал тежко желязо, развъртял се и те се пръснали като пилци.
Чакъра добре знаел, че след тоя сблъсък не може да бъде спокоен в града и започнал да се подготвя. Раздал на приятелите си по някоя поправена пушка, работел, но често излизал с тях до стрелбището да стрелят, упражнявали се и с ятагани, като ги учел не само да секат, както правели турците, но и да мушкат, т.е. нападат противника с острието на ятагана.
От игра с дървени саби преминали на обучение с истински ятагани, но обвити в парцали, за да не стане някоя пакост. Приятелите на Чакъра се обучавали в хвърляне на камък, катерене по скали и високи дървета, надбягване и надскачане.
Един пролетен ден жени съседки се събрали под Поповата върба на раздумка, минава група турски ловджии, между които и синът на Ясим бег - Осман. Видял сред тях красавицата, вече млада булка, Енка Доцина, и се спуснал да я отвлече. Жените се разпискали, бранят я, наблизо в работилницата бил Христо Чакъра, чул и видял какво става, взема един железен прът, спуснал се и разгонил нападателите окървавени, а на земята се търкаляли фесове.
Сега вече добре разбира, че не може да остане повече в Самоков, обадил се на майка си и жена си, повикал най-близките си приятели, 10-15 души, които по-рано снабдил с оръжие, и се запътили към Карагьол. По онова време това било прокобно място, обвеяно в митове и легенди и ни българи, ни турци смеели да стъпят там. Това място избира Чакъра за хайдушки стан. Той вече е начело на хайдушка дружина, знае какво го очаква, но знае, че тръгва с оръжие да преследва и наказва притеснителите на раята. При необходимост четата достига до 50 души.
Районът му на действие е необятната Рила: Самоковско, Дупнишко, Благоевградско, землищата на Костенец, Якоруда, Белица и националната светиня - Рилския манастир. Още от началото си имал свои разбирания за предстоящите задачи: не обирал кервани и не трупал злато в пещери, въпреки, че иманяри все още търсят имането му, не нападал безпричинно, нападал само агите, а и други, които са си разпасали пояса. Чакъра не плащал заплати на четниците, но за това ще стане дума по-долу.
Младият войвода отива при игумена на Рилския манастир и поискал 40 чифта цървули и плат за облекло на четниците, като в замяна предложил защита на манастира. Игуменът приел.
Първата битка става там, при Карагьол. Още на другия ден из Самоков се разнесла новината, че в Карагьол се е настанила хайдушка чета. Съгледвачите на Чакъра му донесли, че каймакаминът вече събира башибозук. Начело на потерята от 50 души застанал Мутиш ага, а в Байракли джамия главният самоковски ходжа произнесъл подстрекаваща и мобилизираща проповед. Всичко това Чакъра научава от своите съгледвачи, хайдутите направили окопи и устроили засада.
Битката била кратка, хайдутите причакват потерята наблизо и започват обща стрелба. Това принуждава турците и те да стрелят. Но повторното и следващо пълнене на пушките тогава ставало през цевта и отнемало няколко минути. През това време на затишие хайдутите се хвърлят на ръкопашен бой и ги заварват неподготвени, като прилагат тактиката на Чакъра - едно-две завъртания на ятагана и след това - "мушене". Повече от половината турци са убити или ранени, пада мъртъв и водачът Мутиш ага, останалите се спасяват с бягство. Четата дава една жертва.
За оказване помощ на ранените е извикана лечителката Мара Фунтарица. Чакър войвода не е главорез - след като превързала хайдутите, той я накарал да помогне и на ранените турци.
Бързо в града и околността се разнесла новината за поражението на Мутиш ага. Христо Чакъра изведнъж станал за турците Чакър Бюлюкбаши. Отзвукът се разнесъл из целия Софийски вилает, стигнал дори до Истанбул. Доста упреци понесли турските големци в Самоков.
Без да отлага, Чакър войвода се заел с премахване на робския труд в железодобива, като изпратил предупреждение до всички собственици на видни и мадани да спрат ангарията, да заплащат труда на раята. Въпреки, че вече е имало и ферман на султана, никой от бейовете не искал и да го чуе. Тогава хайдутите развалили канала и отбили водата на най-близкия до града мадан, собственост на богатия и влиятелен ихтимански спахия Махмуд бей. Спряла и стъкларската фабрика на Ясмин бей.
Всесилните самоковски бейове не изпълняват султанския ферман, но отстъпват пред Чакър войвода. Христо Семерджиев пише (1912 г.), че 7 години, от 1848 до 1855 г. Чакъра спрял всякакво железарско производство.
Страшен бил Чакъра за турците, но не прощавал и на провинилите се българи, държал за висока нравственост. Когато пък децата не слушат майките, ги плашели: "Тио, оти Чекоро ке дойде!", и те се усмирявали...
В къщите, български и турски, хората не смеели да говорят против войводата, защото се страхували някой да не чуе и ги издаде.
Въпреки всичко бейовете не се примиряват, надяват се някой да излезе срещу хайдушката чета. Председателят на табашкият еснаф, най-големият в града, Хаджи Дамба се съгласява да ги води и чака удобен момент - дружината да излезе на открито за да падне "сечене на глави".
Войводата предприема поход с 35 души към Дупница, за да усмири развилнелия се там бей. Чакъра подготвил старателно акцията, но и Хаджи Дамба имал разузнаване и с 50 души направил засада. Щом четата превалила Клисурския проход, Чакър войвода, уведомен за това, разпределил хората от двете страни, предупредил ги всеки да се цели по турчин, но Хаджи Дамба да оставят на него. Предпазливо доближили позициите на противника и открили залпов огън. Турците направили същото и започват да пълнят отново пушките. Четниците прилагат изпитаната вече тактика, стават и нападат в ръкопашен бой, като не сечат, а промушват.
Един срещу друг се възправят двамата водачи. Хаджи Дамба бил вече ранен в рамото, стреля отново в Чакъра, но куршумът засяда в пояса на войводата. Тогава вадят ятаганите, Чакър войвода промушва Хаджи Дамба, който пада на земята смъртно ранен, а Чакъра му взема ятагана.
- Милост Чакър бюлюкбаши, пожали ме, деца имам - замолил се раненият.
Вместо да го довърши, Чакъра нарежда да го превържат, заплюл ятагана и му го връща. Хаджи Дамба оцелява. Главорезите му са разбити. Ранените турци не само, че не са доубивани, а им е оказана помощ също от лечителката Мара Фунтарица. Оцелелите и ранените се завръщат и разказват, че Чакър войвода куршум не го лови - видели, че куршумът попаднал в пояса на войводата, но не знаели, че този куршум улучил металната дръжка на камата в пояса на Чакъра.
Легендата тръгва: Чакър войвода куршум не го лови, ятаган не го сече! Но това, което най-много удивлява турците, е благородството на хайдутите. И когато пашата научава за това, казва: "Чакър бюлюкбаши е един горски рицар!"
След поражението на Хаджи Дамба вече нищо не може да засенчи славата на войводата, а самоковските турци дотолкова са стреснати, уплашени и респектирани, че четниците на Чакър войвода свободно си идват в къщите, разхождат се по улиците и никой не смее да ги закача, та камо ли да безпокоят войводата.
Софийският паша нарежда на каймакамина в Самоков да излови хайдутите, когато са в града. Това не е трудно, те са десетина души и двамата подвойводи, които строят къщи.
Чакъра не е давал заплати. С това той се отличавал от всички останали войводи. Бил е всесилен и никой от бейовете не би отказал да му даде няколко пълни кесии, но той не го е правил. Искал другарите му да си осигуряват прехраната с честен труд. Направени са опити да арестуват дружинниците, посягат и на Чакъра, но всички се отървават. И тогава устройват засада на каймакамина, залавят го, той ги моли за прошка, освобождават го, но се договарят да не закача четниците, когато са в града на работа, да ги преследва само когато са в гората с оръжие в ръка. И този случай няма аналог.
Войводата очаквал удобен момент да накаже освирепелите ихтимански бейове. И такъв случай не закъснява. В ихтиманското село Кабааплий, сега Бодрово, турчин при някаква свада убива българин. Чакъра решава да го накаже. Ихтиманският кръвопиец Кара Бекир Пехливан повежда ихтимански турци и отиват в една горичка край Кабааплий да причакат самоковската дружина. Съгледвачите на войводата му донасят за мястото на пусията, където са хората на Кара Бекир, Чакъра ги напада неочаквано, без пушка да пукне, той знае превъзходството на своите хора в ръкопашния бой.
Още в началото Чакъра промушва замахналия да го сече Кара Бекир. Битката, описана от Николай Хайтов, се води с голямо ожесточение, полесражението е осеяно с тела, окървавени ятагани, пищови и чалми. Войводата изпраща на ихтиманския каймакамин червения фес на Кара Бекир и строшеният му на две ятаган.
Самият валия в София решил да възстанови реда в Самоковската кааза. Четата на Чакъра била като трън в очите му. През 1855 г. един османски полк се завръща от Ниш през София за Истанбул. Валията помолил командващият да отдели една част, за да срази Чакъра. Новината е, че един табор редовна турска войска се е отправила за Самоков, като ще нощува в Долни Пасарел. Турците в града се подготвят за тържествено посрещане на войската подготвят се и да й помагат.
От своя важен турчин шпионин Войводата научава за всичко това, извел дружината в борова гора край село Долни Пасарел и наблюдавали как войската влиза в селото. През нощта Чакър войвода разделил четата на две, завардили моста на Искър по пътя за Самоков, а също и пътя за София, като ги заприщили и с дървета и запалили на три-четири места купчини слама. Селото пламнало от няколко места, сънените войници се разтичали, едни към Самоков, други към София, но били посрещнати от ятаганите на хайдутите. Някои са изклани и хвърлени в реката, други сами напразно потърсили спасение в нея. На другия ден при Кокаляне са преброени 100 трупа. Малцината спасили се стигнали до София и разнесли грозната вест.
Може би няма друг случай хайдушка чета да разбива редовен турски аскер. Научил за това, самият султан Меджид го нарекъл Самоковския барон.
Подпомаган от двамата си помощници - Дикята и Месаро, заобиколен от верни другари, Чакър войвода отделял внимание и на други въпроси. Владиката Дели Матей за нищо тормозел поповете, скубел им брадите, яздел кон и ги карал да тичат пред него. Чакъра изпратил на гърка ултиматум да остави поповете на мира, ако държи на спокойствието си и Дели Матей начаса се вразумил.
Чакър войвода не забравял защитата на Рилския манастир. И когато през пролетта на 1854 г. получил хабер, че арнаутска (албанска) разбойническа шайка начело с Ибрям Лека, ще напада манастира, веднага потеглил с юнаците си към светата обител. Бандитите вършели ненаказуеми поразии в огромни територии: в земите на днешните Албания, Черна Гора, Северна Гърция, Македония и Югозападна България, смятали се за непобедими.
Предстояла тежка битка, която се разразила на 19 май. Като наближава разбойниците, четата прилага своята тактика, донесла им не една победа: хайдутите стрелят залпово, предизвиквайки обирджиите да изпразнят пушките си и тогава се хвърлят в редиците им. Двамата водачи, едри, снажни, се срещат. Чакъра прилага тактиката "ала франга" и пробожда Ибрям Лека, който пада в краката му. От 40 арнаути оцеляват само трима, манастирът не е ограбен, не е съсипан.
Този нов подвиг на самоковския войвода бил забелязан дори от султана в Цариград. Какви разпоредби е дал, не е известно, но оттук насетне се задават сплетни, намеса на жени, предателство и грозно убийство. Има различни версии.
Жената на четника Иван Искровецо се оплакала пред туркиня, че мъжът й е все в гората, изнемогват, туркинята казала където трябва и я научили - дала 500 гроша на Йона, та мъжът й да убие войводата и тогава ще се прибере у дома, а ще имат и пари. На богата софра - ядене, пиене, Йона успяла да убеди мъжа си в пъкленото дело.
Войводата тръгнал към Самоков с двамата подвойводи - Дикята и Месаро, да уредят участието на четата в празненството за деня на Света Троица. Иван им се примолил да отиде с тях, да си свърши някаква домашна работа, а след това да му отидат на гости, да опитат неговата ракия "и да видите каква месария е жената, ще ви замеси самоковски зелник" - похвалил се Иван. Съгласили се.
Отиват в уговореното време. Домакинята Йона излязла уж да повика съпруга си. Щом тръгнала, Иван, пиян, се прецелва през прозореца и гръмва Чакъра, който подскочил и паднал на земята. Било 11 юни 1855 година.
Турците тържествували. Страшният Чакър бюлюкбаши, непобедимият хайдутин, който не помни поражение и държи в респект изедниците на раята, лежал убит от предателска ръка. Трупът му попада в ръцете на турците.
За съдбата на Иван и Йона версиите са различни. Николай Хайтов пише, че "предателят Иван не е надживял с нито един ден убития войвода, че заклал жена си и застрелял себе си, когато чул грозния рев на бившите си другари". Четата се разпръсва...
В родния му град е издигнат паметник на знаменития войвода.                


Родът на знаменития хайдутин                                          Паметникът на войводата пред
произхожда от село Продановци                                        читалището в Самоков


Хижа "Чакър войвода"

Две книги, които разказват за подвизите на войводата, опълчил се на цялата Османска империя

Родолюбци от цялата страна вземат участие в традиционните празници на Чакърови поляни край Искъра. Тук се правят и възстановки на боевете срещу турските поробители

Хабер на пашата прати...

(Народна песен) 

- Ой, Чакъре, мили ми войводо,
ой, Чакъре, славни ми хайдутин,
събери си верната дружина,
събери я и разтуряй
тия мътни вади, дето
наще млади момци мият
бейовата черна руда.

......

Дочу си славния хайдутин,
па събра си верната дружина,
разтури вирове и вади.
Хабер на пашата прати
ангария нийде да не вика,
че глави там ще се търкалят!

   

 

 

 

Неделник

  • Булевард : Срещи
    Ако виждаш света изпълнен с възможности, скачаш и ги улавяш. Другият вариант е да се оплакваш от еднообразието, без да виждаш шансовете, убеден е възпитаникът на СМГ
    22. Септември 2017 186
    660
    0

    Виктор Чавдаров е роден на 26 февруари 1998 г. Завършва едно от най-добрите средни училища в страната - СМГ "Паисий Хилендарски", където учи от V клас. В VII го приемат в паралелката с най-висок бал в цялата страна. Нарежда се сред десетимата випускници с успех 5,99. Владее немски и английски език.
    След броени дни 19-годишният...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"