Бедни болни да имат достъп и до извънболнична помощ, предлага депутат от БСП
Сега безимотните здравнонеосигурени търсят помощ в спешното, уточнява д-р Валентина Александрова
/ брой: 175
Здравното министерство ще предприеме ли действия, чрез които да бъде разширен достъпът до извънболнична помощ на болни без доходи и без здравни осигуровки. Този въпрос отправя към министъра на здравеопазването Николай Петров народната представителка от "БСП за България" д-р Валентина Александрова. Тя припомня, че от началото на 2007 г. у нас действа ПМС 17 за определяне на реда и условията за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в болница на здравнонеосигурени без доход и имущество. В обхвата на постановлението обаче не влиза извънболничната помощ, поради което безимотните здравнонеосигурени са принудени да търсят извънболнична помощ само в спешното. Това натоварва спешната помощ с лечебна дейност, която може да бъде осъществена от специалисти в извънболничната помощ, а за извършената дейност да им се заплати от целеви средства по подобие на по ПМС 17, коментира д-р Александрова. Голяма част от пациентите, които търсят Спешна помощ, не са спешни случаи, а хора, които са бедни и нямат здравни осигуровки. Предложението е именно от тези случаи да се разтоварят спешните медици, коментира депутатката. Д-р Александрова смята, че е необходимо да се провери каква част от търсещите спешна помощ са бедни без здравни осигуровки.
ДУМА припомня, че разпоредител с целевите средства е МТСП - когато се налага болнично лечение на здравнонеосигурени, които нямат доходи и имущество, от АСП превеждат средства на болницата чрез НЗОК, след като директорът й е поискал от РЗОК пари за проведеното лечение. За цялата 2016 г. от АСП са превели 2 878 341 лв. за болничното лечение на 4203 безимотни здравнонеосигурени. През 2015 г. на болниците са преведени 2 628 820 лв. за болничното лечение на 4501 души.
Още през 2013 г. от неправителствената организация "Ларго" в Кюстендил настояваха в ПМС 17 да се включи и текст за доболнична неотложна помощ, като неотложните кабинети поемат обслужването и на здравнонеосигурени пациенти. Общината или държавата да заплаща такса в размер на 11 ст. за социално слабите здравно неосигурени, предлагаха от организацията. Идеята беше да се провежда превенция на заболяванията на социално слаби неосигурени, вместо те да се приемат като спешни случаи, когато заболяването им е в напреднала фаза, но управляващите така и не обърнаха внимание на предложението.
Другата част от въпроса на д-р Александрова е дали министърът ще предприеме действия да включи в бюджета на МЗ финансовия ресурс по ПМС 17.
Очаква се министър Николай Петров да отговори на депутатката от левицата по време на парламентарния контрол на 8 септември.