МОН се е превърнало в обслужващо звено на издателствата

- Г-жо Бодурова, как ще коментирате приумицата на издателство "Просвета" да предложи учебници за бедни и богати? Тема, която, знаете, предизвика вълна от възмущение в обществото.
- Смятам, че това е недопустимо. Министерството на образованието трябва да вземе спешни мерки и ако тези учебници са вече разпространени, да бъдат извадени от системата и определени за невалидни. Няма как един учебник, който е получил авторски права по Закона за авторското право, одобрен като учебник от МОН по определени изисквания, да има копие. Това е нарушение на закона!
- Министерството на образованието така и реагира - обяви, че спира черно-белите учебници.
- Но защо въобще е позволило те да бъдат издадени? МОН трябва задължително да извършва контрол върху учебниците, които се издават и ще се разпространяват в системата. Не може учениците да бъдат делени на бедни и богати. Всички ученици са еднакви за учителя и за системата. По този начин издателствата просто се опитват да печелят от тиражи. Защото за това става въпрос - печелене на дивиденти и удряне на конкурентите на пазара.
- 12-15 лева за учебник не ви ли се струва твърде висока цена?
- Поначало учебниците, дори и тези, одобрени от МОН, не отговарят на цената по тираж, която издателствата издават. МОН, за съжаление, което поръчва продукта "учебник" по свои критерии и изисквания, е оставило изцяло на издателствата да определят цената. Пирамидата е обърната. МОН се е превърнало в обслужващо звено на издателствата. От момента, в който поръча процедурата, до разпространението. И освен че ги обслужва, плаща почти двойно по-високи цени за учебниците с пари от държавния бюджет. Учебниците се плащат много по-скъпо от това, което струват в действителност.
- Защо се допуска това?
- Защото наредбата е така конструирана, че да създава корупционни схеми. И тези схеми не са от вчера, те действат поне от 2002 г. досега. Когато затваряхме глава "Образование", в преходните и заключителни разпоредби на закона за учебния план заложихме един текст, който и до днес никой в МОН не успява да разчете или не желае да разчете. А той е следният: Когато МОН издаде нови учебници по нова учебна програма, то има правото следващата учебна година да извърши корекция върху съдържанието на учебниците. Каква беше идеята? Първо - да може след първата година да се установи дали учебното съдържание отговаря на различните особености на децата по обем и по съдържание. Второ, в края на учебната година всички експерти, които имат отношение към съдържанието и към учебния процес, да преценят дали авторите на учебници, чиито проекти са одобрени, са се справили и са вместили програмата в учебното съдържание. Да се разбере дали децата са го усвоили добре, дали има пропуски и неща, които трябва да се коригират в учебниците. Така се вменяваше отговорност на всички в системата, да проследят процеса докрай. Това беше идеята. А не както е сега, учителят да дава оценка на учебник, който вече е отпечатан. Оценката трябва да се даде една година, след като той вече е работил с това съдържание. И тогава вече може да се разбере кои от тези N-броя учебници се одобряват от учителите. И досега процедурата е корупционна и никой не се вглежда в тази подробност. Одобряват се 5 учебника, но до училищата могат да стигнат три. В зависимост от това как издателствата са успели да си направят маркетинга предварително по училищата и да убедят учители и директори да харесат точно техните учебници. МОН, одобрявайки хипотетично 5 броя учебници по български език, е дало авторски права по закона. Авторите трябва да получат своите пари за това, че са издали даден учебник. А може да се окаже, че учебникът им изобщо не е влязъл в училище. Идеята беше, ако има, да речем, три учебника, всички те да влязат в МОН. То да ги плати на издателите, защото и автори, и издатели са вложили пари и време да ги издадат. И вече след първата година, по поръчение на МОН, да се извършат необходимите корекции от МОН и учителят да избере учебника, който му се струва най-добър. Сега пирамидата е обърната. Комисията в МОН си измива ръцете и казва "Ами учителите избраха тези учебници". Учителят не може да седне да изчете всичко, да види бисерите, да забележи неправилното съотношение между илюстрация и текст на момента. Той вижда хубави картинки, съдържанието отговаря, той не е установил дали децата са го приели добре, каква ще е успеваемостта на база на това ново учебно съдържание.
- А необходимо ли е въобще да има по пет учебника по български език или история?
- Не, не трябва да има. Трябва много по-строг контрол върху съдържанието. Стандартът, одобрен към момента, също е много всеобхватен и ненужен. В МОН от 2002 г. досега всичко, което влезе, се одобрява, без да се проверява. Системата е пълна с непотребни учебни помагала, с учебници, които никой не търси. И за да могат издателствата да си избият разходите, те ги вкарват в цената, ходят по училищата едни агенти, които непрекъснато принуждават учителите да купуват за децата разни помагала по какво ли не.
- Как така ги принуждават? Подкупват ли ги?
- Може да се предположи, но не можем да го коментираме директно. Но се предполага, че тези учители и директори, които предпочитат определи издатели, го правят на базата на предварителен разговор с агент от издателството. Нещо, което е недопустимо. Притискат се родителите непрекъснато да дават допълнителни пари за някакви помагала. А това е съвсем ненужно, защото децата вече имат друг вид комуникация. Начинът за одобряване на учебниците трябва да бъде по-лек, да се изработи един железен стандарт, да се следи за това той да отговаря на изискванията на МОН и най-важното - министерството да регулира цената на учебника. Има такъв начин. Все пак това са пари на данъкоплатеца. Пазарният принцип при учебниците на децата не може да работи.
- Впрочем конкуренцията не трябва ли да свършва до МОН? Да се представят няколко проекта на учебници, от които МОН да избира един. Въобще как гледате на идеята да има само един учебник по един предмет?
- За някои учебни предмети е добре да има няколко варианта на учебника. Но не по всички.
- По кои например?
- Ами смятам, че учебникът по български език трябва да бъде един. Все пак това са утвърдени правила. Същото се отнася и за учебниците по биология и химия. По всички учебни предмети, по които в края на образователната степен децата се явяват на изходяща матура, би трябвало да са уеднаквени. Защото многото варианти на учебници в един момент се оказват пречка за децата. По различен начин са поднесени фактите там и това се отразява при оценяването на децата. Няма лошо да има два-три варианта на учебници, одобрени първоначално от МОН. Но идеята е след това министерството задължително да участва в проследяването на резултата от усвояването на учебното съдържание и най-вече да види дали с това учебно съдържание децата ще усвоят образователния минимум. И вече, като се направи корекция, втората година броят на учебниците може съществено да се редуцира.
- От години наред непрекъснато се променят учебните програми, което също е предпоставка за корупция, тъй като новите програми предполагат нови учебници и нови печалби за издателствата. Не е ли това също корупционна схема?
- Разбира се, че е. Няма никакъв смисъл от това. А най-неприятното е, че остават дупки в учебното съдържание по класове. Ако сега е променена учебната програма за 1-8 клас, а следващата година - 2-9 клас, учениците, които са 3,4,5 и 6 клас ще учат по старото учебно съдържание. Каква е гаранцията, че догодина няма отново да променят учебното съдържание в първи клас. Години наред точно в интервала 5-8 клас се получава такава дупка. Едните учат по ново учебно съдържание, други - по старо.  Миналата година дори се случи така, че системата не беше готова и учениците трябваше да учат по учебни помагала. Тъкмо поради тези непрекъснати корекции. Крайно време е МОН да седне и да каже какво е учебното съдържание и какви минимални образователни изисквания за усвояване на учебното съдържание се изискват за 1,2,3 клас и т.н. И да се извършват такива корекции, че да се стигне до едни универсални учебници в системата.
Ако някой тръгне да се рови в годините назад какви са били отношенията между МОН и издателствата, някои хора може да свършат и в затвора.
От години експерти в МОН, които вече са и държавни експерти в тази институция, са автори на много безплатни учебници и учебни помагала, които се разпространяват в системата. Като служители на МОН те са в изключително тежък конфликт на интереси. Тези хора несъмнено са замесени в корупционни схеми, за да могат техните издателства да печелят, а те да си получават авторските хонорари. Да не говорим, че по този начин те използват и своето влияние и зависимостта на директорите от тях като контролни функции, за да си пробутват учебниците.
- Може ли да посочите имена?
- Достатъчно е да се видят букварчетата, учебниците по български език и математика, там стоят имената им. Няма нужда да ги цитираме. Наредбата за учебници, която действаше от 2002 г. досега, е изключително корупционна и създаде целия този хаос в системата. Защото учебните помагала и учебниците се одобряват на килограм, за да няма проблем с издателствата. Наредбата, която в момента е одобрена по новия Закон за училищното образование, също в голямата си част припокрива старата с някои допълнения, които също са изненадващи. Аз мисля, че тази наредба трябва да бъде изцяло отменена. Експертността трябва да надвие над желанието за допълнителни доходи в цялата система.
В момента МОН се занимава с това да събира тиражите на издателствата от училищата. Дирекция "Учебници" на МОН в момента е обслужващо звено на издателствата. Тя се занимава с това да предлага списъка с учебниците, да събира тиражите, да изпраща бройките до инспекторатите, да събира информация от училищата, да я представи в сдъвкан вид на издателствата и те само да отидат и да доставят учебниците. И накрая да им плати.
- Нещо като спедиторска фирма на издателствата, така ли?
- Да, много точно казано.

 Спиди-МОН
Със съкращения