Скандалът с учебниците показа разликата между лявото и дясното мислене

Николай Николов,
общински съветник от БСП в СОС

Предложението да има цветни и черно-бели учебници за децата е, меко казано, скандално. Аз бих го нарекъл безумно! Не знам дали някой си дава сметка, но коментарите около тази идея показаха класическия сблъсък между лявото и дясното мислене в обществото ни.
Виждам как реагират хората, които се определят като "дясно" мислещи - за тях това предложение не е нищо повече от обикновен избор. Просто имаш избор между това да си купиш по-евтин учебник, който е черно-бял, или цветен, който е по-скъп. А хората с ляво мислене веднага виждат разделението, което би настъпило в класната стая. Виждат опасността, която би предизвикало това разделение в училище. Представете си паралелка от 30 деца. 29 имат цветни учебници и само едно има черно-бял. Как би се чувствало това дете? Обратният вариант също е много опасен - 29 деца имат черно-бели учебници и само едно е с цветен. Това предизвиква агресия към единственото различно дете. И се радвам, че обществото реагира толкова бързо. Това показва ляво мислене.



Бурната реакция срещу черно-белите учебници означава, че обществото вече се събужда. И примерите за това са много. Този с черно-белите учебници е най-новият. Засега. Бях впечатлен колко активно гражданите коментират този случай. Отношение по въпроса взимат хора от всякакви професии и области в обществото ни. Социалните мрежи бяха буквално затрупани от мнения. Аз също в моите профили коментирах и видях резултата. Най-хубавото от всичко беше, че постът ми беше споделян и коментиран от много млади хора. Когато видя младите да са активни и да се борят срещу несправедливостта, това ми дава надежда, че има бъдеще за България.
За съжаление с българското образование се правят експерименти от много години и бих казал, че всички са неуспешни. Като започнем от съдържанието в учебниците, веднага се сещам за примера с "робство" и "присъствие". Имаме грубо посегателство върху историята, имаме премахване на автори и произведения, които винаги са били част от учебния процес. Имаме странни критерии за това кой ученик трябва или не трябва да получава стипендия. Имаме директори на училища, които насърчават учителите си да използват политическа пропаганда. Нали не сте забравили случая отпреди 6 години, когато в Пещера караха децата да пишат съчинения "Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни!", а знаете ли колко още такива примери има, които не са известни за широката публика?
Да стигнем до експертите в МОН - колко големи експерти са всъщност? Или има такива, които са назначени, защото са близки до някого или се кълнат в нечия централа? Образованието не трябва да има политически цвят! Трябва да има дългосрочна и устойчива стратегия за развитие! Стигаме и до учебниците, и до печатниците - нали никой не се съмнява, че печатниците са машини за пари, а не за качествено образование? Вижте и колко много университети имаме. Осъзнавате ли, че има студенти, приемани със средни оценки, само и само да бъдат студенти, защото са разглеждани като ходещи банкноти. В същото време до няколко години ще има недостиг на преподаватели, защото условията на труд са лоши, а заплащането е смехотворно. Вече никой не иска да бъде учител! Проблемите в българското образование наистина са огромни, ако тръгнем да ги изброяваме, ще ни отнеме много време.
За да излезем от този порочен кръг, трябва широко национално разбирателство между всички политически сили, за да се изгради дългосрочна и устойчива стратегия за развитие.