Италия се справя и без ЕС - ето как

DW
Йорг Бремер

Преди две години бежанската криза по Балканския маршрут достигна апогея си и ЕС затвори пътя за мигрантите от Сирия, Ирак и Афганистан към Европа, като сключи споразумение с Турция. Оттогава насам в този проект в Източното Средиземноморие бяха инвестирани милиарди.

Стотици хиляди чакат прехвърляне

Междувременно се изостри втората бежанска криза. През 2016 година над 181 000 мигранти предимно от страните на юг от Сахара преминаха през Либия и достигнаха до Италия. Хуманитарни организации предупреждават, че през тази година броят на мигрантите от Нигерия, Гвинея, Еритрея и Бангладеш може да достигне до един милион. И след като европейските държави затвориха т. нар. Балкански маршрут, основната тежест от маршрута през Либия и Средиземно море носеше Италия. Подкрепата от страна на ЕС се изразяваше главно в спасяването на бедстващи мигранти, които впоследствие биваха транспортирани до Италия. Испания и Франция затвориха пристанищата си за спасителните кораби. Само Германия обеща да приема всеки месец по 500 мигранти.
Националният егоизъм на европейските страни беше толкова голям, че Италия - една от страните основатели на ЕС, се почувства като изпъдена от общността. ЕС всъщност насърчи антиевропейския популизъм в Италия. За щастие още от времето на колониализма Италия поддържа добри връзки с Либия. И за щастие Рим действа много по-ефикасно, въпреки че някои обвиняват италианците в арогантност. Италианската брегова охрана и международно признатото правителство в Триполи се съюзиха в борбата срещу каналджиите. Рим си подсигури подкрепата на най-важните кметове и лидери на кланове в Западна и Южна Либия. Междувременно Италия си сътрудничи с Нигер, Чад и Мали.

Каналджиите сменят фронта

И докато другите страни членки на ЕС все още се оплакваха, Италия затвори сама маршрута през Либия. При това с успех, защото каналджиите вече сменят фронта. Те вече трябва да печелят парите си не от търговия с хора, а от закрилата на бежанците и организирането на горещи точки за тяхната идентификация. Оазисите отново трябва да разцъфнат, както стана в много села в Калабрия и Сицилия, които задвижиха икономиката си с помощта на мигрантите. С всяка седмица намалява броят на мигрантите, които пристигат на либийското крайбрежие. Това показват и статистиките. На 30 август 2016 година в Италия са били докарани 3042 мигранти, а на 30 август тази година - само 696. И тъй като Италия поне засега бележи успехи, европейските партньори в Брюксел, Париж, Берлин и Мадрид надуват същата свирка. Всички те са готови да подпомогнат финансово италианската политика в Северна Африка. Преди всичко обаче искат да се представят и като бащи на тази политика.