За мнозина у нас животът свършва, след като се пенсионират

Народният представител от левицата Георги Гьоков е роден на 13 декември 1961 г. Завършва инженерство в Техническия университет в Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от листата на БСП в Стара Загора. В момента е зам.-председател на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика.

"Над 1,3 млн. възрастни българи живеят с доходи под прага на бедността"

- Г-н Гьоков, преди няколко години БСП имаше идея за Закон за възрастните хора. В края на първата сесия на 44-ото Народно събрание от парламентарната група на "БСП за България" внесохте проект на Закон за възрастните хора. Каква е съдбата му?
- Това бе поредната наша законодателна инициатива в резултат на нашите предизборни ангажименти и сега законът е на вниманието на народните представители и на обществеността.
- Защо е необходим този закон?
- Още в началото, когато започнах да работя по този изцяло нов законопроект, си спомних за една притча. Ние, българите, имаме много притчи, които с мъдростта на народа ни възпитават морални ценности. А тази притча е приказката за куката: Един мъж имал син, снаха и малък внук и всички били много щастливи до деня, в който мъжът остарял много и рухнал. Синът му и снаха му имали задължение да се грижат за него, но е трудно да гледаш стар и болен човек и всичко това много скоро им омръзнало и те решили да го изхвърлят на сметището. Синът взел една кука, закачил баща си и го завлякъл на бунището. Внукът станал свидетел на случилото се и когато баща му тръгнал да си ходи, той изприпкал и прибрал куката. Баща му видял това и го попитал защо я прибира. А малкото момче невинно и спонтанно отговорило: "Един ден ще ми потрябва, за да завлека теб на бунището!". Засрамил се синът и прибрал баща си.
Притчата е интересна, актуална и извежда на преден план един проблем, който е в световен мащаб - грижата за тези, които не могат да се справят сами в живота - грижата за възрастните хора. Проблемът е световен, но когато говорим за България, може да сте сигурни, че той е по-ярко изразен, откъдето и да е другаде. Сложна и затрудняваща е грижата за тези хора, затова не само обществото ни се прави, че не забелязва старите, немощните, отхвърлените и техните проблеми, но го прави и държавата ни, която е длъжна да се грижи за всички.
Ако пречупим тази притча през призмата на все по-застаряващото население в световен, европейски и най-вече в български аспект, няма как да не признаем, че в България имаме проблем с равноправното участие на възрастните хора в обществения живот и с това, доколко пълноценен и активен е техният живот. Именно това застаряване на населението и разпадът на обществото ни в смисъла на преминаване от големи фамилии, в които хората (и млади, и стари) са живели заедно, за да посрещат житейските трудности, към малки семейства, придружено с налаганата през последните десетилетия култура, която издига в култ индивидуализма, прави проблемите на възрастните хора значими и трудно решими. Най-вече на самотните възрастни хора и тези, които не могат да се справят сами поради заболяване или друг проблем.
- Какви решения предлагате?
- Всичко, което казах, налага държавата, освен политики, фокусирани върху уязвимите и рискови групи като младежи, млади родители, социално слаби, неграмотни, бежанци и т.н., да започне да мисли и за политики в подкрепа на една друга, не по-малко рискова група - тази на възрастните хора. Не може да се отрече, че за разлика от други държави, за хората в България, след като се пенсионират, образно казано, животът свършва. Социалните им контакти силно се ограничават, както и възможностите за пълноценно и приятно изкарване на свободното от битови и семейни задължения време, животът им вече не е толкова интензивен и интересен, след като са приключили активния си обществен и социален живот. Изведнъж доходите им спадат неколкократно. Всичко при тях коренно се променя и то не в положителна посока. В България да си възрастен, да се пенсионираш, в повечето случаи означава начало на мъките и на трудното преживяване. Точно това се потвърждава и от факта, че над 1,3 млн. възрастни българи живеят с доходи под прага на бедността. А бедността и социалното разслоение на българското общество не стига, че са ужасяващи, но и нарастват с всяка изминала година. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 г. (вдовците).
Колкото и да ми е болно да го кажа, трябва да призная, че не сме страната, която се грижи в достатъчна степен за своите възрастни граждани и проявява към тях нужното уважение. А тези достойни хора са дали младините си в полза на държавата и когато дойде моментът, тя да им се отплаща, като им осигурява едни спокойни старини, започват проблемите им.
Това ни накара да мислим за закон в подкрепа на възрастните хора. В БСП, както споменахте, работим в тази посока повече от 6 години. Нашето убеждение е, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче по-младите поколения съумяват да дадат заслужената благодарност и разбиране на предишните поколения, които са давали своя принос към икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не могат да имат значимост в социалната политика на България, ако не са съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички - от най-младите до най-старите.
Нашата политиката по отношение и в подкрепа на възрастните хора за достоен живот е последователна. Това ни накара да предложим този изцяло нов и важен закон, който да урежда обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора, като гарантира условия за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот.
- Какво предвижда проектът?
- Този закон не е необходим само за преодоляване на социални различия, на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване (които безспорно съществуват), а е законодателен акт, който ще подпомага хората да изживеят достойно своите старини ако все още се справят самостоятелно в ежедневието си, а ако това е невъзможно - да бъдат подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал. Този подход ясно показва, че това е закон и за тези, които макар запазили способността си за самостоятелен и неподпомаган начин на живот, се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот. И не на последно място, възрастните хора и най-вече пенсионерите, се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не би било възможно, ако пенсионерите са изолирани от процесите на развитие в различни области на социалния живот.
Тези са най-общите принципи на политиките, които сме заложили в законопроекта. Другите основни положения, които допълнително обуславят необходимостта от законопроекта са, че възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална и са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това, а обществото трябва да им го засвидетелства. Хората в пенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчени да използват, а обществото ни е длъжно да разбира и отчита нуждите на възрастните хора, за да стане възможно задоволяване и по-гъвкаво адресиране на тези нужди, с цел постигане на по-добри резултати в политиките за възрастните хора.
Според закона държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване, участие и излизане от тях.
Чрез законопроекта се определят органите (на централно и местно ниво) и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора. Част от механизмите е и Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора, която е дългосрочен програмен документ. Той определя основните принципи на политиката в подкрепа на възрастните хора и национални програми, в които се конкретизират мерките и средствата за тяхното изпълнение.
Същността на законопроекта е в подкрепата на възрастните хора, която се осъществява чрез разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот в сферата на социалното включване, социалното и културното сближаване, здравеопазването, образованието и обучението. Предвидена е грижа за възрастни хора в приемно семейство. Предвидени са насърчителни мерки за възрастните хора, които имат временен характер и целят ускорено постигане на равни възможности на възрастните хора в специфични сфери на обществения живот и които се прилагат с цел премахване на пречките за балансирано представителство на възрастните хора във всички сфери.
Чрез закона се урежда и финансово обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора, като се създава Фонд "Подкрепа на възрастните хора" към министъра на труда и социалната политика. Заложени са принципите и условията за функционирането му и също така е регламентирано набирането на средства по този фонд. Не са забравени и контролът, и наблюдението по изпълнение на политиката за възрастните хора.
Далеч съм от мисълта, че с това представяне изчерпвам в цялост законопроекта, но смятам, че в голяма степен успях да предам на читателите ви посоката, целите и политиките, които преследваме с него.