Съдебно разбирателство

Арестът изпревари следствието, което от своя страна не дочака защитата да се изкаже. Съдът се произнесе, преди да я чуе. Съдията не беше съчинил мотивите на решението си, но отмени задържането под стража с по-демократичното: подписка.
Теодоси Господинов, доскорошен депутат, известен с псевдонима Тъпчо, успя да се настани на отговорната длъжност председател на борда на директорите в държавно предприятие с изобилно женско присъствие. Естествено е при това обстоятелство мъж в силите си да изпита мъжка слабост към него, предвид и обаждащия се глас на простата. И все пак той като арабски шейх си имаше предпочитана ханъмка в този султански харем. Вангелия. Тя му беше служебна секретарка и по съвместителство камериерка в прилепената към кабинета отпочивалня с легло за двама. Знаете какви са женските езици, които си вършат работата много по-добре от използвания сега Интернет. Така се стигна и до подозрението за конфликт на интереси, свързани с въпросната Вангелия, възнаградена от Теодоси Господинов с апартамент и много по-голяма от него сума, прехвърлена в банковата й сметка. Но едва ли тази ще да е била причината зрялата жена да нарича председателя на борда на директорите " мой обичен Глупчо", вместо по-разпространеното "Тъпчо".
Заподозреният в злоупотреба с власт и конфликт на интереси Теодоси Господинов си отдъхна. Той съобрази своевременно да пресече държавната ни граница, като лиши граничните и митнически служители от неизбежните рушвети - своеобразен данък, внасян в различни, и плитки и дълбоки, джобове. Преминавайки оттатък, той, Тъпчо, намигна към изпращащата го Ванга, което означаваше, че й прехвърля и задълженията си в тази област. Ето така широко усмихнат той  "без знак и без след" потъна в дебрите на европейското демократично пространство. 
Последните му думи бяха за Вангелия:
- Светът е голям, душко. Ще се изгубим в него.
Тя го разбра. Отвърна му с пожелание:
- На добър час, мили ми Глупчо!
Но тя бързо се окопити след раздялата. Сега можете да я срещнете на многобройните коктейли и министерски приеми. Не се учудвайте, ако прочетете името й и в партийните листи.
Трудно може да се предположи развитието на тази драма, защото се намесиха будните средства за масова информация. От противоречиви позиции те направиха достояние на обществото факти, неизвестни само на заинтересованите страни. Вестникарските статии дръзко засегнаха законодателния орган и приетите от него законови разпоредби. Парламентарните дебати се проточиха в създаването на всевъзможни комисии и подкомисии, в които се разполагаха представителни за партиите личности. В тях не намери място само един независим депутат поради невъзможността му да участва като колектив. А трябваше да се предвиди и отсъствието му заради включването му и в представителни делегации, съответни на тази, която трябваше да засвидетелства почитта си към настоятеля на Римо-католическата църква.
За героя на моя разказ не се чу нищо повече. Затова и аз ще оставя разказа си без финал, доколкото сюжетните обстоятелства го позволяват. А ти, читателю, бъди търпелив, или пък довърши си го сам, както знаеш. Ако можеш, разбира се.

:

Тихомир Йорданов е роден на 16.04.1932 г. в град Нови пазар. Писател, журналист, преводач. Завършва Софийския университет „Климент Охридски” - първа специалност български език и литература и втора специалност руски език и литература. Работил е като учител, редактор във вестник, радио и телевизия, книгоиздателство. Пише стихове и разкази, превежда поезия от руски език. Автор е на над 20 книги с поезия и проза. Творбите му са включвани в различни сборници и антологии, превеждани са на руски, украински, белоруски, чешки, полски, немски, румънски език, иврит. Живее във Варна. Удостоен с почетен златен знак „Заслуги към Варна” (2007).
Член на Съюза на българските писатели.