В Македония като у нас - скандали, обещания, надежди

На 20 юни новият македонски премиер Зоран Заев бе на официално посещение в София и заяви, че на 2 август ще подпише в Скопие (заедно с българския премиер) десетилетие чакания Договор за добросъседство и сътрудничество между двете страни. Събитието бе отчетено в София като "историческо" и като голям пробив на нашата дипломация. За експертите и анализаторите, които следят събитията на Балканите, не беше тайна, че САЩ и Западът като цяло направиха и невъзможното, за да се стигне до тази развръзка на сагата "договор" между България и Македония, което на практика отваря широко врати за ускорен процес на влизане на малкия ни съсед в НАТО и впоследствие в ЕС. Геополитически интереси, които за нас осигуриха възможност за добруване между София и Скопие, за избистряне на позиции по щекотливи и нерешени с години проблеми, за реализация на търговско-икономически отношения във взаимен и регионален интерес, за инфраструктурни проекти, които ще облекчат връзки и контакти на национално и битово ниво, за съвместно честване на общи исторически дати и герои от общото минало и т.н. Нещо, което не успяхме да постигнем през последните десетилетия поради пасивна и оставена на други съседи енергична външна политика към страната на Вардара.
Информираха обществеността ни, че историята се оставя за дебат и компромиси между експерти, а за езика (ябълка на раздора, откакто Македония е самостоятелна държава), нещата се замъглиха до степен, че

никой не е наясно какво всъщност са се договорили управляващите

у нас и в Скопие по този въпрос. В името на идеята за нормализиране на отношенията с цел стабилност и в региона, България не си позволи да си спомни, че като кмет на Струмица Зоран Заев печелеше местните избори и с антибългарски лозунги. Както не тиражира и често споменаваните в Македония тези, че "гърците ни искат името, сърбите - църквата, албанците - половината територия, а българите - цялата плюс езика". Е, има и метафора за "четирите вълка, всеки от които има претенции към Македония" и се визират албанските, сръбските, гръцките и българските съседи. Наскоро "Дойче веле" си спомни за това изказване на първия президент на независима Македония след разпада на СФРЮ, Киро Глигоров. За нас останаха надеждите, че този договор наистина ще създаде условия за практичност и взаимноизгодно сътрудничество в политиките на двете държави с общо минало, но със самостоятелно съществуване днес.
Предстои договорът да се ратифицира в парламентите, което за България едва ли ще е проблем поради декларирано от всички политически сили единомислие по въпроса, но в Македония дебатите определено ще са на висок тон. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ има възражения по някои клаузи, защото ги смята за отстъпление от национални интереси, включително за езика, и сочи Зоран Заев за "предател", което мобилизира националистическите групи край Вардара. Няма как да не е свързано с кампанията за предстоящите на 15 октомври местни избори, които партията на експремиера Груевски ВМРО-ДПМНЕ има намерение да спечели и по този начин да е в състояние да предизвика нови извънредни парламентарни избори и да се върне на власт. Може би затова и Зоран Заев не бърза с внасяне за ратификация в Собранието на подписания от него договор. От София официалните настроения са в посока сочене на Груевски за основен виновник за антибългарските истерии (с цел изграждане на късна идентичност на населението по Вардара), когато бе на власт, но се признава под сурдинка, че това не е само негов личен избор за политика, а влияние на други външни сили, които имат сметка от подобна ситуация. Тези дни дори редови граждани в Скопие вече си позволяват да споделят думи на нашия премиер, че "с Груевски не искам и кафе да пия". Друг въпрос е колко такива реплики са дипломатични и стратегически целесъобразни. Най-малкото са си от едно и също европейско семейство. Объркан свят с нови порядки.
Такава е ситуацията във вътрешен план, но навън нещата не изглеждат по-малко проблемни. Появиха се например опасения в гръцки медии ("Катимерини"), че "приятелството между Скопие и София е за гръцка сметка", защото преди това България е имала с Гърция завидни приятелски отношения, но днес предпочитанията били към Македония. В същото време в Скопие избухна онзи дипломатически скандал, който някои нарекоха "уникално събитие", други - сръбски дипломатически гаф, трети - "хвърляне на ръкавица под влияние на дългата ръка на Москва", а Белград обясни с "информации за разузнавателни акции в Скопие срещу сръбското посолство с участието на чужди фактори". Целият състав на сръбското посолство бе отзован в Белград за "консултации" и този акт предизвика такава суматоха в македонската столица, че един през друг премиер и външен министър водиха нескончаеми телефонни разговори с цел изясняване на обстоятелствата. Колкото и нелепо да звучи официално обявената причина за отзоваването на персонала на сръбското посолство в Скопие, факт е, че се предизвика незабавна среща между външните министри на двете страни в Ниш на 25 август (на сръбска територия!). Зоран Заев разговаря по телефона часове с президента Александър Вучич. Сръбските медии на минутата обявиха как "Заев ни забива нож в гърба" и дори "Заев обявява война на Сърбия", а анализаторите по целите Балкани (и не само) се чудеха коя е истинската причина за такава реакция. Особено като се има предвид, че сръбската дипломация има имиджа на впечатляващо успешна (дори по време на войните от 90-те години) и с високо експертно ниво. Ние специално сме й "сърбали попарата", исторически погледнато. Вместо да се привика посланикът за консултации по дадена причина, отзовава се цяло посолство, а на пресконференцията в Ниш след срещата Никола Димитров/Ивица Дачич на журналистически въпрос коя е чуждата сила, която е осигурила подслушването на сръбското посолство в Скопие, отговорът на Дачич е: "Зная коя е, но няма да ви кажа". Македонски медии като "Канал 77" определят Дачич като "кафански човек, който хабер си няма от дипломация" като по този начин не само отговарят на нелицеприятните заглавия на медиите в Белград по отношение на Зоран Заев, но вадят на показ навици на сръбския външен министър да посещава често определени заведения. Както се казва, световна практика напоследък, ако се имат предвид "престрелките" в американските медии във връзка с действия или слова на президента Доналд Тръмп.
Гадаенето за причините, които са предизвикали

необичайната дипломатическа реакция на Белград

не стихват. Още повече, че президентът Вучич не обяви подробности относно решението на управляващите в Сърбия. Повечето наблюдатели смятат, че Белград чрез този акт "заличава следи след документирано участие на негов дипломат/агент, Горан Живайлевич, в събитията от 27 април", когато имаше нахлуване в македонския парламент и се стигна до кървава разправа между депутати и граждани и дори пострада тогава бъдещият премиер Зоран Заев. Известно е, че той не е "по вкуса на Белград", а също и че Сърбия винаги е имала "свои хора" в македонските институции, имала е свое влияние в обществено-политическия живот и икономика на Македония, че не е забравяла да поддържа своите връзки и е подкрепяла онези лица, които са запазили вяра във величието й. Дали това е само илюзия, е друг въпрос. Живайлевич напусна веднага Македония, но ще се запомни със селфито, което си направи в Собранието и което бе разпространено от всички световни медии. Скопие определи присъствието му в парламента като намеса във вътрешните работи, но запази дипломатическия тон. Независимо от сръбски твърдения, че е имал разрешение "от високо място" да влезе на 27 април там. Нещо, което бе отречено официално и от македонския президент Георге Иванов, и от неговия съветник Синиша Алексовски. Друг е въпросът дали след тези "недружелюбни" действия на сръбски представители, новите управляващи в Скопие не са решили "тайните им служби да наблюдават под лупа сръбските дипломати в страната", както "Дойче веле" цитира Боян Елек, Център за политика и сигурност в Белград. Остава без отговор твърдението, че "Белград е предприел тази зрелищна стъпка, за да потули предполагаема активност на сръбските тайни служби срещу Заев". Повече привърженици обаче има тезата, че необичайният дипломатически акт на Сърбия

има връзка с Косово

и недоказано решение на македонското правителство да подкрепи Прищина в предстоящото гласуване за членство на новата държава в ЮНЕСКО. Преди време при своя визита в Атина сръбският външен министър Ивица Дачич заяви, че съжалява, че Белград е признал държавата Македония под конституционното й име, защото тя е признала независимо Косово и така е хвърлила сянка върху традиционно топлите отношения между Белград и Атина. Гърция от десетилетия не признава името на Македония, а и все още не е признала независимо Косово. В това отношение приятелството между Сърбия и Гърция си остава непоклатимо.
Сега Македония е принудена да заявява, че по-скоро би гласувала "въздържал се", когато се разглежда въпросът за членство на Косово в ООН/ЮНЕСКО, въпреки че външният министър Никола Димитров обяснява ситуацията по този въпрос с деликатното положение във връзка с наличието на голямо албанско малцинство в страната (1/4 от 2,5 млн. население), което се чувства пряко свързано с гражданите на Косово. На срещата на високо равнище преди дни в Драч, Албания, сръбският премиер Ана Бърнабич в разговор със Зоран Заев не само е поканила македонския премиер да гостува през ноември в Белград, но е получила уверения относно начина на гласуване на Македония за членство на Косово в ЮНЕСКО. Дали има връзка с разрешаването на дипломатическия конфликт между Скопие и Белград? Сигурно, но ако е така, тогава кой води в играта? Някои македонски медии нарекоха този конфликт "най-големия скандал след онзи с китайците" - "Канал 77" визира контактите преди години на Скопие с Тайван, които породиха негативни реакции от страна на Пекин. А сръбският министър на отбраната Александър Вулин в прав текст казва, че "властите в Македония трябва да знаят, че за нас е много важно Косово да не стане член на ЮНЕСКО и Интерпол". Допълнението е, че "ние трябва да се грижим за нашите интереси".
Всъщност в цялата суматоха около отзоваването на сръбското посолство в Скопие прави впечатление особено бързото изясняване на ситуацията и решението на Белград само след един телефонен разговор (между президента Вучич и премиера Заев) да върне дипломатите си още на 24 август, а посланик Душанка Дивяк-Томич ще бъде в Скопие на 31 август, когато ще поиска среща както със Заев, така и с външния министър Никола Димитров. Коментаторите след разговора между Вучич и Заев не пропуснаха да отбележат, че двамата са избягвали да споменават думи като шпионаж, Косово, ЮНЕСКО, но са наблягали на "всяко възможно несъгласие трябва да се решава чрез диалог". Били се разбрали да "подобрят комуникацията на най-високо равнище", "да се подкрепят взаимно по пътя към ЕС и да укрепят добросъседските отношения", въпреки "различните възгледи по важни политически и регионални въпроси". Любопитна бе и пресконференцията след срещата Димитров/Дачич в Ниш, която бе предавана пряко по основните македонски телевизии. Дачич бързо се изнерви от присъствието и работата на преводача, който според него "губи време", но усмивката му не слезе от лицето. Докато Димитров няма проблем със сръбския език, на Дачич все пак му се наложи да ползва услугите на същия преводач, когато сериозният Димитров обясняваше политиките на неговото правителство по отношение на региона, двустранните отношения и отказа му да говори за шпионската част от конфликта. "Разузнаването е деликатна дейност и колкото повече се спекулира пред обществеността, толкова повече бели може да се направят", заяви македонският външен министър. Той многократно повтори, че е важно да има диалог и чрез диалог да се решават проблемите и че външната политика на страната му е да бъде в посока напред, заедно с другите балкански страни. С всички Македония ще се стреми да има приятелски отношения, въпреки че може с някои да останат в различни блокове със специални отношения. "Има условия за стабилност на Балканите, но няма вълшебна формула. Регионът няма друг шанс освен членство в ЕС, където не е мед и масло, но по-добро няма", убедено твърди първият дипломат на Македония.
Някои наблюдатели побързаха да кажат, че "Сърбия повлича всичко като турбо-фолк" и че остава формулата "сърбин е равно на Сърбия", каквото и да означава това. Трудно е да се обясни на редовия македонец как така Сърбия е стигнала дотам, че да се кара с Македония. Трудно е и да се повярва как така бързо са се променили нагласите на редица македонски граждани. Не на всички, разбира се, но Томето, стар познат, който никога преди не е искал да говори за политика и за България, тези дни споделя, че винаги се е чудил как така "всички герои наши са били в София, учили са там, ходили са там, а никой от София не е дошъл тук, значи София е била на по-високо ниво и те са го търсили това ниво, там е имало какво да научат". Споменава Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев и някак наивно търси обяснение за общата ни история и общи исторически личности. На средна възраст е и са го учили с друг поглед върху преиначена история. После се прави на Касандра и убедено твърди, че на местните избори ще е "50 на 50", но се радва, че сестра му най-после има работа. Оказва се, че управляващите от СДСМ са започнали да подменят кадрите в държавните институции, но са започнали от ниските нива. По върховете е по-трудно. Справка - дебатите за новия главен прокурор, където и албанските партии си имат претенции, и ВМРО-ДПМНЕ възразява, и Заев търси баланс, но на всички е ясно, че освен компетентен и необвързан политически човек, главният прокурор ще има роля да докаже и придвижи обвиненията към лидерите от ВМРО-ДПМНЕ, които бяха дискредитирани с обявените от Зоран Заев подслушани разговори с корупционен характер. Това изигра роля за свалянето от власт на Никола Груевски, но ще има значение и в кампанията за спечелване на местните избори.
Тази кампания вече е в ход и

всекидневно обявяваните от правителството социални придобивки

за населението са с такава цел. СДСМ, наследник на македонската компартия, обяви, че "ще подобрява социалната защита, ще улеснява живота на гражданите от всички категории", и конкретизира с изграждане на нови 13 детски градини, връщане на по-евтини цени на дневната тарифа за електроенергия, ще коригира заплащането на онези граждани, които са загубили работа не по своя вина, ще закриля законово хората с увреждания и т.н. Медии, които вече са открито ориентирани към новите управляващи в Скопие, непрекъснато повтарят, че "парламентът, ръководен от СДСМ, ще продължи да работи честно, открито и единствено в интерес на гражданите". Но Панче клати многозначително глава и споделя, че "никога досега не е имало такава партизация, толкова думи на омраза между политици и техните поддръжници, толкова партийни назначения на хора без ценз или изискуем професионализъм за административните длъжности". Казва нещо в стил "всички са от един дол дренки". Опонира му приятелят от детинство Димче, който го пита къде отидоха парите от проект "Скопие 2014" и дали му харесва този кич в центъра на столицата, защото "къде сме имали ние тези бароци и какъв е онзи Юстиниан", но не казва нищо за великолепния паметник на Гоце Делчев или Св. Св. Кирил и Методий. Чуди се Димче и на корабите по Вардара и пита защо от 500 души персонал на македонското МВнР половината са партийно назначени и далеч от необходимия за целта ценз, но си запазва и дозата недоверие, че ще има бърза промяна. Мълчим си, защото първо пием "пиво" за тяхна сметка ("Скопското" си го бива и то много), но ни се струва толкова позната ситуацията, че няма как да ни убедят, че са нещо различно от нас. Вече не се и опитват, радват се, че има надежда страховете им да изчезнат и се чудят дали да повярват на обещанията на "новите" или да останат на ръка разстояние, за да не пострадат отново. Стига им това, което вече са преживели. Важното е, че пием пиво заедно в Скопие, и вярваме, че лошото е зад нас. От наша страна пък се чудим защо нищо не се разбра за официална реакция от страна на София във връзка със събитията в Скопие и трябва да се задоволим само с реплика на премиера ни (при срещата с френския президент Еманюел Макрон), че се надява "при Заев Македония да стане член на ЕС" (нещо такова!). Скандали от този род в Македония само сръбска работа и техни интереси ли са? Подписа се договор и ще се задоволим само с това "постижение"? Видно е, че на Балканите никак не е спокойно, а да се приобщава Македония към т.нар. Западни Балкани и там да се търсят пътища в наш интерес ли е? Дано се намерят отговорите, за да не се разминем с надеждите и очакванията.



Остават надеждите, че дългоочакваният договор, подписан ден по-рано от обявената дата - на 1 август, наистина ще създаде условия за практичност и взаимноизгодно сътрудничество в политиките на двете държави с общо минало, но със самостоятелно съществуване днес



Дипломатическият скандал между Белград и Скопие предизвика незабавна среща между външните министри Ивица Дачич (вдясно) и Никола Димитров в Ниш



Димче, на когото никак не му се нрави кичът в македонската столица, се чуди къде са отишли парите по проекта "Скопие 2014"

Снимки БГНЕС