„Емигрантите”
/ брой: 166
Едно от най-значимите произведения на В. Г. Зебалд - "Емигрантите", пуска на пазара издателство "Колибри". Книгата разказва историите на четирима напуснали Германия мъже, които в края на живота си рухват под бремето на носталгията по изгубената културна родина, на травматичните спомени и чувството за непринадлежност към новия свят. Следвайки стъпките им сред руини и раздробени пейзажи, авторът очертава маршрутите на изгнание, които водят от Литва до Лондон, от Мюнхен до Манчестър, от южногерманските провинции до Швейцария, Франция, Ню Йорк, Истанбул и Йерусалим. Едно всъщност лично пътуване във времето и пространството, което събира историята на Европа, деликатно вгражда темата за Холокоста, откроява местата на паметта, проследявайки тайнствените й ритуали. Зебалд смесва елементи от пътеписа, биографията, мемоара и така създава свой неподражаем жанр, плътна поетична проза, блуждаеща между документалното и фикционалното, тайнствено усукана, но безпощадно ясна в мощните си прозрения за съвременния свят.
В. Г. Зебалд (1944-2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия. Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите "Хайнрих Бьол" и "Хайнрих Хайне", Националната награда на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични творби са "Световъртеж" (1990), "Емигрантите" (1992), "Пръстените на Сатурн" (1995) и "Аустерлиц" (2001).