29 Март 2024петък11:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Празни приказки вместо реално развитие

Дейността на кабинета Борисов-3 показва липса на визия, на компетентност, на последователност и прозрачност

/ брой: 161

visibility 598

Франц Спасов
 
Стоте дни на коалиционното правителство и неговата управленска програма не донесоха основание за голям оптимизъм. Дясната неолиберална политика продължава да тревожи и повишава загрижеността у хората и предприемачите за бъдещето на икономиката и страната. Надеждите за по-динамична и устойчива икономика и по-висок стандарт на живот при членството ни в ЕС, все още остават, но все повече избледняват. Няма как да е иначе, когато според последните данни икономиката на България е с най-нисък ръст в Източна Европа.
В този смисъл на загрижеността ще се опитам да формулирам някои живототрептящи въпроси и изискващи предметен отговор и съвременни управленски решения. Решения, които да донесат промяна в политиката в интерес на хората и на страната.
Първият въпрос е какви подходи и мерки предвиждат властите за постигането на ускорено и по-устойчиво развитие на икономиката и на реален растеж на БВП. Нали стремежът е ръстът да бъде над 5%, за да се доближим някак до останалите страни от ЕС. Също с тази цел - какви подходи и мерки ще бъдат използвани, за да се увеличи приносът на средствата от европейските инвестиционни фондове: за регионално развитие (ЕФРР); социалния (ЕСФ) и кохезионния (ЕКФ) за повишаване на нашата конкурентоспособност.
Накратко казано, ще съумее ли правителството с адекватна икономическа в т.ч структурна политика да преодолее изоставането и стагнационната спирала и да осигури подобряването на стандарта за живот.
Вторият въпрос. Известно е, че

доходите са сред основните двигатели на развитието


а тяхното ниво е макроикономически показател за стандарта на човешкия капитал. Всъщност, трябва да се запитаме докога и защо се допуска силно занижена оценка на труда, на приноса на наемния труд в създадения продукт. Нали заетите у нас получават под 50% от заработеното. Диспропорцията между производителността на труда и заплащането е близо 200%. При това съотношение минималната работна заплата би следвало да е по-висока. Въпросът е как ще достигнем до 70% от средния доход при нашите 48% чист доход от заплата. Трябва ли да се доказва, че по-високите заплати носят значително повече приходи в хазната от осигуровки и данъци и водят до повишаване на търговския оборот. Отгоре на всичко работодателите настояват да бъдат отнети парите за стаж и професионален опит, т.е. желаят да има повече работещи бедни, а същевременно се оплакват от недостиг на работна ръка. Премахването на парите за стаж би било активен стимул за нова вълна на емиграция. Най-лошото е, че от страната емигрират специалистите, обучени и подготвени с инвестирането на милиони от държавата. А как да бъде иначе, когато нивото на заплатите е срамно и неадекватно на професионалната квалификация - особено на медиците, работещи в болниците (търговски дружества!), като и на учените в БАН и Селскостопанската академия, чиито заплати се държат ниски от години, а младите емигрират. Същото се отнася и за много хиляди заети в други важни за държавата сектори. Явно са нужни решителни мерки за преодоляване на въпиещата несправедливост в заплащането на труда, както и на ограбването на работещите от страна на капитала, което продължава повече от четвърт век. По този път не може да се очаква значителен икономически растеж и по-високо качество на живот.
Трети въпрос, свързан с предишните, е

растящата демографска катастрофална криза


която ни стопява като народ и застрашава бъдещето на държавата. Опасността, която ни грози, е реална и видима. Това са обезлюдяващите се села и по-малки градове плюс потока от заминаващи през Терминал 2 предимно млади хора - интелектуален и физически човешки капитал, който се възпроизвежда в чужбина. Расте смъртността и няма прираст на новородените. Въпросът опира до условията за отглеждане на децата от страна на родителите и държавата. Създадени ли са условия и стимули за това, или постепенно се отнемат и остатъчните социални придобивки? Да не говорим за съдбата на пенсионерите в България. Никой ли не забелязва, че демографската беда, която застрашава България, не тревожи управляващите - не се забелязва готовност и решимост да приемат проблема без отлагане като основен приоритет на държавата. Мерките срещу обезлюдяването на страната би трябвало да са основен приоритет на всички политически формации, без оглед на цветовата им окраска. Проблемът е комплексен и с дългосрочни измерения. Той изисква комплексен подход и солидно материално обезпечение от бюджета и от други възможни източници.
От това произтича и неотложната необходимост за повече разходи за здравеопазването, за  образованието, културата, за пенсионната система. Проблемът кореспондира пряко с нивото на доходите и изисква промени в данъчната система, особено в правилата за ДДС. Сегашното състояние на активно емигриране от България на учени, висшисти, среднисти и дори на неквалифицирана работна ръка изисква демографската политика да бъде обогатена с целеви елементи, насочени към ограничаване на изтичането на човешки ресурси в чужбина, както и за привличане обратно в родината на повече от  заминалите млади специалисти и учени с техния натрупан опит. Това е грижа предимно на държавата, но и на бизнеса. Вместо да се опитва всячески да намали разходите си за труд, българският бизнес би трябвало да помисли най-сетне как да си осигури необходимата работна ръка, а не да тръби как щял да си "внесе" непретенциозни работници от трети страни. 
Осъществяването на една реалистична и ефективна демографска политика предполага държавата да въвлече в нея цялото общество, а също да въведе постоянен държавен и обществен контрол над нея.
Четвъртият въпрос е за ефективността и

качеството на управлението

за капацитета и компетентността на институциите. Какво означава в една държава да се роди изразът "калинки" за кадрите в управлението?  Страната ни не само не участва изобщо в реформирането на ЕС и неговите институции, ами не успява да се впише дори в съществуващите нива на развитие. Във вътрешен план следва да се въведат конкретни изисквания към политическите ръководства за нивото на деловите качества на подбираните специалисти и експерти - образователна степен и практически опит, а не министерства, агенции и служби да се пълнят с хора, подбрани по политическа привързаност и друга близост, особено след избори.
В една ефективна управленска програма би следвало да видим мерки за освобождаване на централните институции от ненужни функции, от формализма и от проявите на корупция и покровителствани беззакония. Последното е отделна тема - бич за България, който сами сме си създали. Ръка за ръка с темата за корупцията върви и темата за безнаказаността на престъпленията. Но вместо оптимизиране на държавната администрация, сме свидетели на непрекъснатото роене на нови и нови агенции и всякакви служби за "свои" хора - чрез законите, чрез актове на МС и други нормативи.  
Когато фирмите в страната в огромната си част са средни и най-вече малки предприятия, би трябвало мерките за растеж на икономиката да са съобразени с тази структура на българския бизнес, а не да робуват на шепата едри в рамките на България бизнесмени. Де факто, не се забелязва да има конкретни намерения, свързани с тази страна на проблема. В условията на срив на икономиката, какъвто имаме вече четвърт век, не е ефективно еднакви мерки и правила да се налагат и на производители, и на фирми, занимаващи се с услуги и търговия. Фирмите производители би трябвало да бъдат повече защитени и стимулирани от самата държава, защото са важни и за икономическото й бъдеще, и за благосъстоянието на хората. Налага се също ясно определяне на децентрализацията на пълномощията към местната власт, включително и финансова за оставането на повече средства в общините. В момента общините са хванати за гърлото, държавата им прехвърля все повече от своите отговорности, без те да са обезпечени финансово и кадрово, за да ги изпълнят. 
Досегашната дейност на кабинета Борисов 3 показва липса на визия, на компетентност, на последователност и прозрачност. Всичко това повишава напрежението в обществото, все по-често предизвиква протести. Търпението на обществото  има своите граници.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ