Аз съм лицето с инициали В.К., което ГДБОП задържа

Васил Коцев

Здравейте приятели! Вчера (вторник - 15 август - бел. ред.) задържаното лице с инициали В.К. в ГДБОП бях аз! Да, аз! Васил Коцев, роден в град София и живущ в столицата! Много от вас ме познават! Който не ме е виждал на живо, ме знае от фейса! Да, признавам си, не харесвам управлението на г-н Борисов, тоест на министър - председателя. Не съм единственият. Но това е друга тема.

Как започна всичко

В 12:30 часа бях излязъл от моя дом, за да помогна на майка ми и да й пазарувам някои неща. Майка ми се обади на мобилния ми телефон и ми каза: Васко, къде си? Отговорих, лошо ли ти е, майко? Заради паниката в гласа й. И защото е възрастен и болен човек.
Тя ми каза: "Не, просто у нас има едни господа, които имат въпроси към теб". Бивш войник съм в поделението на жандармерия - София, и знам какво може да значат тези думи, а и следя с интерес криминалета. Викам, ей сега ще се кача. Прибрах се у нас и там ме чакаха двама господа. Попитах ги: "добър ден, кои сте вие?" Те ми казаха че са от ГДБОП и мен тръпки ме побиха! Викам, е сега я втасах.
Знам, че точно тази служба се занимава с адски сериозни неща. И не прави справки по домовете. Майка ми се бе шашнала. Аз попитах дали съм задържан. Не господине, каним ви в качеството на свидетел. Викам, мога ли да видя нещо, с което да ме каните? Те казаха да, веднага, и попълниха призовката!
Стори ми се, че не е съвсем по правилата. Призовка се попълва още в службите. Но си замълчах. Попитах ги къде трябва да дойда. Не, ние ще ви отведем. Вече започваше да мирише! Казах добре. Майка ми ме попита: излизаш ли? Отговорих й, че господата имат въпроси към мен. Ще отида да ги изслушам. Тя вика: ама нещо лошо ли е направил? Те казаха: не се притеснявайте, госпожа, само за справка е!

Викам си, да бе, справка!

И така, седнахме в колата. Говорихме съвсем приятелски. Изобщо бяха крайно любезни. Написах на моята стена само едно нещо "Отивам в ГДБОП", понеже имам доста приятели във фейса те помислиха, че се майтапя и почнаха бъзиците. А аз викам само, че не е бъзик! Та закараха ме в службата. Качихме се на третия етаж, като преди това попълниха на един лист кой съм, какъв съм и т.н. Точно като във филм! Питаха ме дали нося оръжие. Казах им: никога не съм имал. Провериха ме с детектор и ми казаха да оставя телефона си в шкафчето и да взема ключа.
Направих всичко, което поискаха. Качих се и питам като какъв точно свидетел се явявам. Те ми викат: не, имаме няколко наистина сложни и важни въпроси. Казах: добре, задайте ги, слушам ви. Извадиха листове и казаха, че през април месец от моя профил във фейсбук е излязла публикация: "Борисов, времето ти свършва, идва времето на народната любов с пушки и сопи". Попитах: е, и? Те ми казват: Г-н Коцев, това е заплаха към премиера! Викам, какво? Наистина се шашнах! Те ми казват: вие призовавате за бунт! АЗ!?! Че аз дори не помня какво съм писал преди толкова месеци. И откъде сте сигурни, че профилът ми не е бил хакнат?
Те ми казват: сигурен ли сте, че ви е хакнат? Викам, господа, не съм сигурен в нищо. Защото, ако е хакнат, трябва да вземем всичките ви устройства от вас, с които е свързан профилът. Казах: а не, благодаря!
И така те ме питат: защо пишете това срещу премиера? Отговорих: а на вас не ви ли се струва, че в тази държава нещата са объркани. Фейсбук е свободно пространство и по най-висшия закон, наречен Конституция на Република България, всеки има право да изразява и пише каквото мисли! Това се нарича май свобода на словото!

Пишете всичко. Казах, добре.

Писах, да, писах под тяхна диктовка. Че не желая да убивам премиера! Викам: ама наистина ли да го напиша? Те викат: не така, не е добре, напишете, че се разкайвате за думите си. Казах: ще го напиша, но не се разкайвам. После имаше и още разговори. Попитаха ме дали контактувам с някакъв профил Ванче Михайлов. Викам не съм сигурен, но не мисля, че познавам такъв профил. Питаха ме дали познавам други хора, които псуват премиера. Казах: да, знам. Давайте телефонният указател и там 95% сигурно го псуват! Лично не ги познавам!
А вие познавате ли такива хора? Казах: да познавам! Кажете имената им. Казах им: не господа, аз предател никога няма да бъда! И най-накрая след един час ме пуснаха. Казаха ми това си остава тук, нали! Викам да, ок.
Веднага, след като се прибрах, се свързах с моя познат журналист Владимир Танев. Но не заради това да информирам медиите. А да му кажа, че могат да го привикат! И той ми вика: Васко, сънувал си. Викам, Владо за съжаление не съм! После той ме попита искам ли да разкажа историята, аз казах: не. Той ми вика: Васе, важно е хората да знаят какво става! Казах: оф, не искам да съм медийна звезда! Искам спокоен живот! Но той ми каза: Моля те, разкажи.
Викам, ок мамка му, какво губя! И разказах всичко на него, след малко почнаха да ми звънят журналисти!
Нататък всичко е известно на медии и на читателите на тези медии, които се свързаха с мен... Искам, както казах и по-горе, спокоен живот.
Това е, моля ви, господа от Върхушката на България, оставете народа ни на мира!
Ние и без това сме накрая на силите си!
След толкова много ПРЕХОД!

Фейсбук