"Зиги-поп" в германското външно

Лента.ру
Ксения Мельникова

Два месеца преди изборите за Бундестага ръководителят на германското външно министерство Зигмар Габриел, отказал се по-рано от поста председател на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), неочаквано стана най-популярният политик сред социалдемократите. Още като вицеканцлер Габриел се радваше на подкрепата на едва 19% от избирателите и бе един от най-незабележимите политици в кабинета на Ангела Меркел. Суровата реторика и неочакваните действия му помогнаха да постигне успех на международната сцена и вътре в страната.

Слон в стъкларски магазин

"Това, че вместо Франк-Валтер Щайнмайер външен министър стана Габриел, е някаква лоша шега... Та той ще се държи на международната сцена като слон в стъкларски магазин", коментира назначението му за шеф на външно консервативният в. "Ди велт". "Издигането на Габриел, човека, който веднъж нарече политиката на Израел спрямо Палестина "апартейд"", предизвиква само недоумение", написа и "Шпигел".
Новината, че външното министерство ще го оглави именно Зигмар Габриел, се оказа неприятна изненада за много от германците. Той прекалено рязко се различаваше от предишния ръководител на МВнР: Франк-Валтер Щайнмайер е известен със своята сдържаност и тактичност, а Габриел, обратното, имаше реноме на човек, оказващ се постоянно в центъра на скандали.
Така например преди визита в Иран миналото лято вицеканцлерът Габриел заяви, че възнамерява "да настоява Техеран да признае правото на Израел да съществува". Ако Ислямската република не направи това, заплаши Габриел, дружествените отношения с Берлин едва ли ще са възможни. В резултат председателят на иранския парламент отказа да се срещне с него, а на германското външно министерство му се наложи спешно да успокоява Техеран.
Месец по-късно с Габриел се случи нова неприятност. В Долна Саксония, където той отиде в навечерието на изборите за Лантаг, политикът бе пресрещнат от тълпа протестиращи от ултрадясната Националдемократична партия на Германия. Недоволните от подкрепата на вицеканцлера за политика на "отворените врати" на Меркел го нарекоха предател, а един от активистите, намеквайки, че бащата на Габриел подкрепял нацистите, изкрещя: "Баща ти обичаше страната си. А какво правиш ти? Разрушаваш я". Габриел, прекъснал връзките си с баща си още на 17-годишна възраст, в отговор само се усмихнал и показал среден пръст.
Медиите веднага се хвърлиха да го упрекват за недостойно за политик от неговия ранг поведение. А той в отговор само изразил съжаление, че не е показал неприличния жест и с двете си ръце.

В креслото на шефа на германската дипломация

Като външен министър Габриел стана по-сдържан, но неведнъж критикуваше Тръмп и американския външнополитически курс по различни поводи. Така например, в деня на инаугурацията на Доналд Тръмп Габриел написа в туитър: "Пожелавам на САЩ да останат страна на свободните и родина на храбрите хора".
След това той се изказа за назначаването на Иванка Тръмп като помощник на президента на САЩ. По думите му подобна шуробаджанащина е немислима в Германия. "Винаги ме тревожи, когато членове на семейството, които никой не ги е избирал, неочаквано стават официални представители на страната, и към тях се отнасят почти като към членове на кралско семейство", заяви дипломатът.
Когато Тръмп заплаши да наложи почти 35-процентно мито върху вноса на немски автомобили в САЩ, Габриел отговори, че американците първо трябва да се научат да правят коли с най-високо качество, и предупреди Вашингтон, че ако бъдат наложени мита върху германски и европейски стоки, ЕС няма да седи със скръстени ръце. "Ние ще защитаваме", увери той.
Ръководителят на германското външно министерство не остави без внимание и новия американски закон за санкции срещу Русия, който засяга и интересите на страните от Евросъюза. "Сенатът на САЩ откровено даде да се разбере, че санкциите трябва да изгонят руснаците от европейския газов пазар. Американците искат да продават свой газ в Европа, за да гарантират по този начин работни места за гражданите на САЩ и заедно с това да се отърват от толкова необичан конкурент. Така не може да се постъпва. Такава политика се нарича не "Америка преди всичко", а по-скоро "Само Америка"... По какъв начин ние, европейците, ще осигуряваме своето енергоснабдяване, ще решаваме ние самите, а не президентът на САЩ", категоричен бе Габриел.

Човек на Шрьодер в кабинета на Меркел

В излязлата неотдавна биография на Габриел го описват като човек, "способен да вдъхновява, да убеждава, да предизвиква възторг, но също така да отблъсква, да разочарова и дори да предизвиква ужас". Книгата започва с описание на детството на бъдещия министър, което било доста трудно.
Зигмар Габриел е роден в западногерманското градче Гослар в Долна Саксония, в семейство на чиновник и медицинска сестра. След развода на родителите си той остава да живее с баща си, който се случвало да му посяга. Заради случаи на кражби момчето е изпратено в училище за трудни деца. Чрез съда майката получава правото да си вземе детето, едва когато Габриел навършва 10 години. "Беше й трудно с мен, но тя ми спаси живота", спомня си Габриел.
На 17-годишна възраст той се увлича от левите идеи и става член на организацията "Социалистическа младеж на Германия, а след това на ГСДП - по това време социалдемократите са изключително популярни.
Успешната си политическа кариера той до голяма степен дължи на бившия канцлер Герхард Шрьодер, с когото се запознава през 1990 година. Когато Шрьодер заема поста ръководител на германското правителство, 40-годишният Габриел става премиер на Долна Саксония. Следващите местни избори ГСДП губи, а Габриел, приятел по това време с много рокмузиканти, става пълномощник на ГСДП по поп-културата. Оттогава му е и прякорът "Зиги-поп".
След неуспешните социални реформи на Шрьодер ГСДП губи популярността си. След като смени няколко лидери, през 2009-а партията постигна антирекорд в съвременната история на Германия, като получи на изборите едва 23% от гласовете на избирателите. Именно тогава начело на ГСДП застана Габриел. "В партията повече се страхуваха от него, отколкото го уважаваха и още по-малко обичаха", спомня си един от съпартийците на политика.
През 2013 г. ГСДП подобри резултатите си и ХДС/ХСС създадоха голяма коалиция заедно със социалдемократите. Меркел назначи Габриел като министър на икономиката и вицеканцлер. В продължение на няколко години той активно подкрепяше издиганите от канцлера инициативи. Така например през 2015 г., когато Меркел обяви политиката на "отворени врати", Габриел идваше в Бундестага със значка "Добре дошли, мигранти!".

Измъкна се от аутсайдерите

Активната подкрепа на политиката на Меркел се отрази негативно както на рейтинга на ГСДП, така и на имиджа на лидера на партията Зигмар Габриел. Въпреки че към края на миналата година той започна по-често да критикува политическия курс на канцлера, настоявайки да се ограничи притокът на имигранти, това не добави популярност нито на социалдемократите, нито на самия Габриел. Много от съпартийците също обърнаха гръб на Габриел, разбирайки, че на есенните избори за Бундестага той не може да е сериозна конкуренция на сегашния канцлер: през януари т.г. рейтингът на Габриел е едва 19%, Меркел го изпреварва с почти 40 процента. В резултат той отстъпи поста председател на ГСДП на бившия ръководител на Европарламента Мартин Шулц, а сам седна в креслото на външен министър на Германия.
За половин година на новия си пост обаче Габриел изведнъж придоби сериозна популярност. Неговата несдържаност, която по-рано му пречеше, този път му помогна. На жителите на Германия особено им хареса критичното отношение на Габриел към турския президент Ердоган - това осигури на външния министър подкрепата на 66% от германците. Днес Меркел изпреварва Габриел едва с три пункта.
"Гневът явно му отива. Пламенното слово на Зигмар Габриел по адрес на турския лидер продемонстрира, че търпението на Германия привършва - написа "Аугсбургер алгемайне". - Това само добави точки за Габриел. Сега ръководителят на германското външно министерство е най-популярният политик в ГСДП, той изпревари дори Мартин Шулц".



Меркел се опитва да подбира думите си, когато коментира американския външнополитически курс. Габриел, за разлика от нея, е откровено прям




Прякорът "Зиги-поп" лепнаха на Габриел още през 2003 г., когато зае в ГСДП длъжността пълномощник по поп-културата