Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

17 Декември 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Доц. Георги Йорданов:

Проблемите в здравеопазването вече застрашават националната сигурност

Илюзията, че частните болници ще заместят областните и общинските болници, е несъстоятелна, казва зам.-председателят на комисията по здравеопазване в Народното

Аида Паникян

11. Август 2017 , брой: 156   838   0
Снимка


ВИЗИТКА: Доц. Георги Йорданов е роден на 12 октомври 1956 г. в Нова Загора. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив, където завършва обща медицина и стоматология през 1985 г., а по-късно е и преподавател там. Специализирал е мениджмънт на здравното осигуряване в Германия, изучавал е мениджмънт на болнични заведения в САЩ и Германия. Бил е директор на Районния център по здравеопазване. От началото на 2014 г. е директор на МБАЛ "Пловдив". Бил е общински съветник и е работил в комисията по здравеопазване.
Избран е за народен представител в 44-то Народно събрание от БСП от 16 МИР в Пловдив. 
Зам.-председател е парламентарната Комисия по здравеопазване и е член на Комисията за политиките на българите в чужбина.

"Имам чувството, че все още сме във фазата на описване и изучаване на проблемите, а тяхното решаване се бави"

"Значителна част от медицинската дейност в България е недофинансирана и не представлява интерес за частната инициатива"

- Доц. Йорданов, като зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване как оценявате работата на комисията досега - ефективна ли бе или не?
- Работата на комисията бе доста активна. По правило заради активността на опозицията. В системата на здравеопазването се натрупаха доста неразрешени проблеми, предимно по отношение на НЗОК. Не можем да не споменем проблемите с лимитирането на дейността на болниците, незаплащане на извършена и фактурирана дейност на болниците за 2016 г., приемане на нова методика, която прави изключително трудно изплащането на извършена надлимитна дейност за 2015 г. и 2017 г. досега, въпреки че в повечето случаи се отнася за лечение на спешни пациенти.
Значими са и проблемите в лекарствоснабдяването, особено в частта за онкомедикаменти, където се очертава значителен преразход към края на годината. Не станаха напълно ясни намеренията на ръководството на касата по отношение на тези 230 млн. лв. задължения за лечение на български граждани в чужбина.
Проблемите и в Министерството на здравеопазването не са по-малко. Екипът на проф. Николай Петров завари истински хаос. Отмяна на по-голямата част от медицинските стандарти, които основно регулират качеството на медицинската дейност. Отмяната на Националната здравна карта от тричленен състав на ВАС и твърде вероятно отхвърляне на обжалването на това решение от страна на МЗ пред петчленен състав на ВАС. Държавните и общинските болници почти без изключение са в плачевно финансово състояние и това не се дължи на лошия мениджмънт, а на незаплащане и лимитиране на значима част от тяхната дейност. Особено критично е състоянието в Ловешката областна болница и университетската болница в Стара Загора. Най-лошото е, че там имаме вече и трудно преодолима демотивация на медицинския персонал. Според мен вече е под въпрос в перспектива възможността за осигуряване на достъпна и качествена медицина за населението в различните области на страната. Илюзията, че частните болници ще заместят областните и общинските болници, е несъстоятелна поради факта, че значителна част от медицинската дейност в България е недофинансирана и не представлява интерес за частната инициатива.
В този аспект на нещата не мога да бъда доволен от ефективността на работата в комисията по здравеопазване и на ръководните екипи на НЗОК и Министерството на здравеопазването. Имам чувството, че все още сме във фазата на описване и изучаване на проблемите, а тяхното решаване се бави.
- Какво остана недовършено?
- Недовършени неща останаха толкова много, че ми е по-лесно да спомена довършените. Надеждата ми е екипът от професорите Николай Петров и Камен Плочев, като висши администратори на здравеопазването в България, с помощта на присъщата им военна дисциплина да овладее негативните тенденции в сферата. Тук искам да отбележа, че те напълно могат да разчитат на експертна помощ от страна на БСП, защото проблемите в здравеопазването вече застрашават националната сигурност и не могат да бъдат решавани "на парче".
- А коя е най-спешната задача за депутатите в областта на здравеопазването за предстоящия сезон?
- Най-спешните задачи са активизиране на законодателната и нормативната инициатива както в Народното събрание, така и в Министерството на здравеопазването. Предстои обсъждане и приемане на бюджета на здравеопазването като част от консолидирания бюджет на Република България. Предстои обсъждане и приемане на бюджета на НЗОК. А и не по-малко важно, въпреки че Народното събрание не е ангажирано пряко, е изработването и приемането на новия Национален рамков договор в здравеопазването. Именно с тези документи трябва да се постави основата на излизане от кризата и позитивно развитие в сферата на здравеопазването. Мисля, че обществото и експертите са узрели, че  е време това да се случи.

В 44-то Народно събрание

В рамките на първата сесия на настоящото Народно събрание доц. Георги Йорданов отправи 11 въпроса и питания, 8 от които към министъра на здравеопазването Николай Петров. Това сочи статистиката на Народното събрание. Сред тях са питания относно стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България, относно отсъствието на специализиран медицински транспорт, относно изпълнение на проекти за модернизация и обучение в спешната помощ и цялостна стратегия за развитието на спешната медицинска помощ,  стратегия на МЗ за здравно наблюдение и лечение на психично болните пациенти, утвърждаване на Национална здравна карта, относно плаковото протезиране на дъвкателния апарат при възрастни хора, както и относно цялостна политика на МЗ във връзка с Препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България за 2017 г.
Участва в съставянето, разработването и предлагането на над 10 законопроекта, проекти на решения, предложения за разисквания. Заедно с народните представители от БСП Валентина Александрова и Илиян Тимчев инициира дебат относно изпълнението на проекти за модернизация и обучение в спешната помощ и цялостна стратегия за развитието на спешната медицинска помощ.
"Без електронното здравеопазване не може да се говори за развитие на болничното здравеопазване", категоричен бе депутатът по време на дебата, проведен по негово питане относно бъдещето на държавните и общински болници у нас.
На 19 юли е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения от парламентарната група на "БСП за България". В него е предвидено лечебните заведения да осигуряват на пациентите и персонала охрана при условия и ред, определени от наредба на министъра на здравеопазването, която трябва да бъде изготвена в 3-месечен срок от влизането в сила на закона.  

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"