Приоритетните направления във вузовете станаха 36

Списъкът на приоритетните професионални направления във висшето образование (досега 32) бяха допълнени с още 4 от МС, който промени постановлението за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища. Новите направления са от областта на хуманитаристиката - филология, история и археология, философия и религия и теология.
Нововъведенията предвиждат също да се оптимизира приемът на студенти в професионални направления и специалности от регулираните професии, които са получили положителна оценка на проекта за програмна акредитация. Проблемът тук обаче е, че според Закона за висшето образование (чл.9, ал.2), филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии, се откриват от Народното събрание. Нищо такова обаче не се случва, доста вузове необезпокоявано обучават примерно в регулираната специалност архитектура, без да са я открили по законен начин. Според данните от рейтинговата система на висшите училища за 2016 г., в направлението архитектура, строителство и геодезия студенти приемат засега 8 висши училища. Проверка на ДУМА показа, че всичките те имат положителна акредитация, дадена им от Националната акредитационна агенция (НАОА). НБУ например има акредитация за архитектура, валидна до 29.11.207 г., с капацитет да обучава 270 магистри; Варненският свободен университет е акредитиран за срок до 03.12.2020 г. с капацитет 700 студенти в магистърска степен. По принцип, регулираните специалности нямат бакалаври и обучават само в магистратура. Минно-геоложкият университет пък е получил програмна акредитация за цялото направление архитектура, строителство и геодезия със срок до 21.07.2023 г., за същото направление е акредитиран и Шуменският университет, чиято акредитация е вече изтекла, но вузът е започнал процедура за нова акредитация. Не е известно парламентът да е откривал структури на тези вузове, предполагащи обучение в регулираната специалност архитектура. Това очевидно никого не вълнува.
С промените в постановлението на последното си заседание МС прие също, че до изтичането на срока за искане на програмна акредитация приемът на студенти в тези професионални направления и специалности не трябва да надхвърля 30% от капацитета на съответното професионално направление или специалност, но в рамките на свободния капацитет.
Съвсем скандален е случаят с т.нар. Европейски политехнически университет (ЕПУ) в Перник, който бе заплашен от закриване, след като получи отрицателна оценка при акредитацията си. Вузът обаче отново е поискал акредитация и НАОА му я дава, макар че експертите на агенцията отново отбелязват, че... вузът няма изискуемите по закон щатни преподаватели! Слава богу, поне за специалността архитектура проектът на ЕПУ е получил отрицателна оценка от НАОА.   
С промените се създава възможност министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването, да предлага на МС при необходимост и по-голям прием в специалности от регулираните професии от направления обществено здраве и здравни грижи.
При определянето на план приема на висшите училища се дава възможност да се вземат предвид оценките на НАОА след оповестяване на данните от рейтинговата система, но не по-късно от 1 януари на съответната година, за която се определя приемът. Известно е, че това няма как да се случи при определянето на план приема през 2018 г., след като рейтинговата система няма да бъде актуализирана за тази година - причината, както ДУМА писа, е, че МОН прекрати обществената поръчка за обновяването на системата с актуални данни поради обжалване и закъснение със сроковете. А освен това е прекратен и достъпът на България до базата с научни данни Scopus, които пък са основен индикатор при оценяването на вузовете и в самата рейтингова система. Тук причината е, че МС не е отпуснал пари за изплащане на таксата към холандското издателство Elsevier, което доставя за страната ни данните от Scopus и не е ясно кога ще ги отпусне, ако се съди по отговора на МОН, публикуван вчера във вестника ни. 

  МОН заля училищата с проекти на важни нормативи посред лято

МС одобри повишението на учителските заплати от септември 2017 г., като минималните за педагози стават 760 лв. - повече, отколкото получават доцентите в БАН, Селскостопанската академия и няколко висши училища. Това бонбонче в известна степен подслади новите тежести, които мОН стовари върху училищната система посред лято. В сайта на министерството са огласени няколко проекта за нови учебни планове и за наредби, съдържащи включително държавни образователни стандарти, предвидени в новия училищен закон. Едни от най-важните стандарти са тези за документацията в системата, за организацията на дейностите в училищното образование и за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, които заслужават отделен коментар.
По принцип държавните стандарти уреждат основни отношения в системата и трябваше да бъдат част от закона, но ГЕРБ прокара силово закона през парламента и ги остави на усмотрението на МОН. Сроковете за общественото им обсъждане изтичат между 28 август и 11 септември, т.е. ако учители и училищни директори решат да вземат отношение по тях, ще трябва пак посред ваканцията да четат тежки нормативи. "Пак" - защото и без това им предстои през лятото да оценяват купища нови учебници за ІІ и VІ клас, които според закона ще влязат в сила от тази есен.
Според проекта за промени в Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда, която е приета тази година (!), се предвижда допълнително заплащане за учители, които участват в екипи за съвместна работа на институциите за обхващане и задържане на децата в детските градини и училищата. А също - ако работят с изоставащи ученици или такива, които не владеят достатъчно българския език. Допълнителното заплащане за постигнати успехи в обучението пък ще се включва в стандарта за издръжка на дете или ученик и може да бъде между 3,5 и 4,5% от средствата за работни заплати в съответната забавачка или училище.
Учителите в центрове за подкрепа за личностно развитие за дейности за развитие на способностите на деца и ученици ще имат норматив 700 часа, от които 72 часа индивидуална работа с деца и ученици.

Минимални основни месечни заплати от 1 септември т.г.
Директор - 950 лв.
Зам.-директор - 887 лв.
Учител, логопед, треньор - 760 лв.
Ст. учител - 792 лв.
Гл. учител - 836 лв.