Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Август 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Неделник

Спомени

В леглото бяло спи мойто детство отлетяло

Летата ученически и нашите "дискотеки" по време оно

Петра Ташева

11. Август 2017 , брой: 156   105   0



Те бяха златни! И спомените ми за тях са като златото - колкото по-стареят, толкова по-ценни стават! С тях душата ми се връща в паметните години на детството, ученичеството, при първите приятели, първите учители, летните ваканции на село, летните лагери... За тях сега  ще ви разкажа.
Когато завърших първо отделение (сега първи клас), пожелах моите родители да ме пуснат на ученически лагер в близкото до Пловдив родопско село Бойково. Мама и татко преодоляха трудно страховете си, защото не бях се отделяла от тях, но след няколко безсънни нощи на татко, след поредната жлъчна криза на мама от притеснение, получих родителската благословия. Вечерта, когато ми стягаха денка с постелка, възглавница и завивки, съседът ни бай Желязко, каза, че е починал Георги Димитров. Заминахме ние, чавдарчетата, и там му отдавахме почит - народът тъжеше по изгубения герой от Лайпцигския процес!
В лагера ни занимаваха в кръжоци по рисуване, по пеене, по танци и музика. Имахме време за игри, за разходки по Родопите, а вечер, край огъня, изнасяхме програми - над нас светеха звездите, луната огряваше лицата ни, освежени от чистия въздух, одухотворени от песните, хумореските и безкрайните смехове и шеги.
За първи път сама се грижех за себе си и се справях успешно - не се простудих, не се разболях! Тогава лагерите бяха по 20-30 дни и ние се затъжвахме за дома, за родителите си, но си общувахме с писма. На следобедната закуска се скупчвахме около отрядните си ръководители и с трепет чакахме да ни връчат очаквания плик.
Дойде и денят да се прибираме в Пловдив. Посрещна ме в училище татко - от вълнение мама пак получила стомашна криза. По-късно тя ме прегърна с почуда, че "чедото й е не само читаво, но и пораснало"!
Спечелих доверието на родителите ми и те после с готовност ме изпращаха на следващите лагери. Запомнила съм едно чудесно лято в Дорково. Настанени бяхме в училището и вече спяхме на самостоятелни легла - по 20-25 деца в стая. Имахме и часове за четене. Връщахме се не само отпочинали, но и с нови знания, с нови придобити умения в домакинството, защото давахме дежурства в кухнята, в сервирането на храната.
Лагерите бяха чудесна "школа" за израстването ни, за изграждането ни като добри, трудови хора. Спечелвахме си нови запознанства, приятели за цял живот.
Бях от поколението, което премина и през пионерството, комсомолството. Тогава се организираха тимуровски команди, които помагаха на възрастни хора, на съседи в беда. Те подражаваха на съветските организации, но учеха децата на колективизъм, на труд, на благородни постъпки. Беше за нас чест да носим красивите си червени връзки, да ги заслужим с поведението си, с отличията си в училище и в летните лагери. И там участвахме в прибиране на сено, включвахме се в подходяща работа в близките горски стопанства.
Едно лято бях на ученическа комсомолска бригада за залесяване на горски масиви в приказно красивата родопска местност край Батак  Беглика. Там преживяхме големи приключения и въпреки лошите битови условия - момичетата спяхме в една дървена барака, а момчетата - в голяма брезентова палатка, бяхме много ентусиазирани и до днес сме запазили само хубави спомени. Спомени за задушевните вечери, когато уморени, но доволни сме играли, пели чудната песен на Пенчо Славейков:

Докле е младост -
златно слънце грей,
сърцето златни
блянове лелей!

А в мен и досега ехти още една хубава песен, която обичахме да пеем тогава:

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора,
цялата земя засиява
в чудна светлина.

А вие, читатели мои, чули ли сте, видели ли сте, чели ли сте някъде да се залесява планина?! Защото в последните години четем, слушаме, гледаме само пожарища и наводнения по нашата Родина!
Когато станах комсомолка, се включих в Организацията на пионерските ръководители - тя беше с добри традиции в Пловдив. В душата ми останаха децата, на които бях ръководителка -какви тържества, какви екскурзии, какви програми подготвяхме! Това беше моята школа за педагогически, за преподавателски труд, за съчинителство, защото трябваше да се пишат сценарии за празници, за лични и отрядни тържества. Вършех го с желание, с голямо удоволствие, а и те ми отвръщаха с обич, с любов, която ми носеше радост и удовлетворение от това, че съм им била полезна, че съм им близката по-голяма "кака".
Живяхме в духовна, физическа и социална чистота и от нашето поколение израснаха много българи патриоти, строители на нова България.
Моите следващи незабравими лета бяха по лагерите в Несебър и Панагюрските колонии. Панагюрските колонии - така се наричаше вилната зона около сегашния МОК "Медет", който почти унищожи това чисто и красиво кътче за отмора. Но тогава там учехме бални танци, пеехме песни, ходехме по дневни и нощни походи. Нощните бяха по желание, защото страхливците от тъмата като мене не участваха в нощните приключения! Но после - на какви хвалби, на какви чудати разкази ставахме свидетели! И ехтеше смехът ни, защото в тъмнината често е имало и объркване, и оправдан, и лъжлив страх, та чак някой се е подмокрял и е ставал за присмех! Това беше закалка за момчетата главно - тях ги очакваше казармата и добре беше да се готвят за нея отрано!
Станцията ни имаше голяма открита тераса. На нея вечер ставаха такива танцови забави, че още чувам акордеоните да свирят, виждам как ние танцувахме, играехме модни и старинни танци, които тогава учехме с усърдие и гордост! Имахме си утвърдени "комици", изявени певци, криехме старателно "номерата-бомби", с които се готвехме да вземем акъла на другите лагерници. Тези лагерни програми бяха "прощъпалниците" на бъдещите артисти, певци, музиканти, които отпосле се изявиха по родни и световни сцени!
Там, край лагерните огньове, в тържествата, които си правехме в летните лагери, се раждаха, израстваха и се утвърждаваха бъдещите таланти на нашата Родина! А в спортните състезания пък се проявяваха бъдещите големи състезатели! Раждаха се и младежки трепети по първа обич, по любов, която често оставаше за цял живот!
Лагерните ни дни, вечери и нощи бяха безгрижни, но организирани в строг ритъм: събуждаше ни тръба, следваше ведрина, след закуската - занимания, обяд, следобедна почивка и най-приятната част - разходка в гората за събиране на съчки за лагерния огън, за цветя, за билки. Във всяка смяна се организираха походи до връх Богдан, до Оборище, където е било първото Народно събрание!
За там ние се готвехме специално с художествени програми. Вълнувахме се, четяхме словата на Апостолите, препрочитахме "Записките" на Захари Стоянов. Водеха ни в близките възрожденски градчета Панагюрище и Копривщица, запознаваха ни с историята на Априлското въстание, възстановявахме като театър събитията в тези героични места. Те будеха у нас чувства, размисли и оставаха в умовете и сърцата ни за цял живот. И досега аз съм влюбена в къщите, в героите, в писателите и художниците от този край.
Едно лято останах в Панагюрските колонии като ръководителка на децата от Пловдивския пионерски хор. Техен диригент тогава беше неподражаемият Илия Темков! Готвеше ги за турне в чужбина. Сутрин хористите пееха с корепетиторките си по гласове, после следваха репетициите им с Темков. А той умееше да им прави "театър", да ги разсмива, да ги ентусиазира, да ги забавлява и главното - изтръгваше от тези малки славейчета чудеса!
Пееха с вълшебните си гласчета класическите "Аве, Мария","Горски цар", но и весели народни песни, и забавни, и модни шлагери. Това беше най-цветното, най-артистичното ми лято. Децата едва се удържаха да не пеят, докато се хранят. А веднъж - не издържаха, запяха френски шлагер, който звучеше тихо по радиоуредбата в столовата! Тогава Темков се качи на стол и с палката си започна да дирижира!
Пееха и "моите" дечица - те бяха най-малките по възраст хористи. Даже планината запя!
Забравя ли се такъв водопад от песни? Какви певици, какви артисти станаха после тези деца! Никак не е случайно, че Пловдив е роден град на мнозина от певците ни - гордост за България!
Да ви разкажа сега за лагерното събитие, за което се готвехме цялата смяна - карнавалната заключителна вечер. За нея си носехме костюми или поръчвахме да ни изпратят "реквизит" от къщи. Най-често сами тайно си шиехме костюми от подръчни материали, изобретявахме си неподражаеми тоалети, влизахме в чудати роли, преобразявахме се в приказни и истински литературни герои. И после идваше "Вечерта на изненадите" - дефилирахме маскирани, танцувахме, получавахме награди. На снимката аз съм принцът - с подръчни "средства", но все пак - ПРИНЦ!
Какво чудене, какво гадаене беше: "Кой е този?", "Коя е тази принцеса?" "Ами това негърче?" И смях, и танци - до зори! Това бяха нашите "дискотеки"!
Жал ме обхваща сега за нашите деца и внуци - ами те не могат да преживеят онова, с което е препълнена моята душа - с чистотата, с обичта  и красотата, която са ми подарили моите учители, възпитатели, моите ръководители...
Мои златни летни дни! Как вълнуващо ме връщате назад! И сякаш пак съм там - в родния ми Пловдив, откъдето се отправях за летните лагери. А душата ми шепне стиховете на Димитър Методиев:

Във тоя град,
в една двукатна къща,
разперило ръце
в леглото бяло,
спи кротко мойто
детство отлетяло...

               

Пожълтели от годините снимки, които връщат времето и вълнуват и днес 


 

 

 

Неделник

  • Носителката на 13 "Грами" Ела Фицджералд остави своята ярка следа в световното музикално наследство
    18. Август 2017 161
    398
    0

    Първата лейди на джаза, Лейди Ела или Лейди Джаз, както наричат една от най-великите певици в историята на джаза, с гласов диапазон от три октави и ненадмината техника на импровизация, не слиза от сцената и днес, 100 години след нейното рождение. Тази година Ела Фицджералд (25 април 1917 - 15 юни 1996) е почитана с прояви по цялото земно кълбо....


Апис
Всички права запазени "ДУМА"