Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Пегас

Книгата

Непомръкващата душа на поета

Благовеста Касабова

11. Август 2017 , брой: 156   247   0
Снимка


Издадените през последните години стихосбирки на Боян Ангелов рефлексно очертаха автентичния му талант, който внася щедра лепта за обогатяването на съвременната българска литература с артистизъм и философски промисли. По същество лириката на поета е търсене на себе си, на смисъла да живееш и твориш, на красотата и любовта, Родината, хармонията между човека и природата. Страданието - осезаем детайл в поетиката му като цяло, носи в себе си страха за бъдещето на човека, без да е подвластно на отчаянието и неверието, напротив - той го превръща в копнеж, нежност и надежда за бъдното.
Така е и в новата му стихосбирка "Помръкнала е реката", като акцентът в нея е поставен върху непомръкващото (в него) трагично и славно минало на родното Панагюрище. В цикъла "Приемане на тъгата" поетът разгръща с обич окървавените и опожарени страници на Априлската епопея, за да не изтлеят пламъците й за идващите след нас. Сред поетичните видения за Павел Бобеков, хъшовете ("Марш 1878"), "Средна гора" и още няколко, се извисява с баладичната си образност и метафоричност "Панагюрската света Богородица". Обвързаността на поета с духа и трагиката на родния град, го води по пътя към храма на Света Богородица, в който "Клисарят винаги носеше под мишница хляб сутрин и обед, вечер и сутрин", за да "храни светците иконостастни и херувимите", под "кънтежа на златните камбанарии, които озаряваха Панагюрище". Друг екот обаче, на друга баладична "камбана" го води под небето на Демир Хисар. Под него лети

...Гарванът - най-траурната птица -
обхожда труповете с дрезгав грак
(и) разперил криле,
последва своето богатство жалко...
Непобедено бойното поле
заспива,
но с един поет по-малко.

Боян Ангелов има дарбата да сътворява и съвместява образи с противоречива сетивност и чувствителност. Така той - непреднамерено, открехва пролука към вътрешната си нагласа да хармонизира реалното с въображаемото, героичното с покрусата, красивото очакване с иронията на несбъдването, неразбирането с очакването.

Поне да ме разбираха,
да не повтаряха, че съм забравен
като миньор, погребан в скалнините
и мрака на затрупана галерия.
.........
Той е уплашен, но не е отчаян
и знае, че отгоре има сили,
които път към слънцето проправят
и обичта на другите го стопля.

В "Помръкнала е реката" Боян Ангелов е включил и стихотворение - емблематично според мен - структурирано графично - "Гилотина", което е поетична (и графична) импровизация на самоанализ пред прага на неотменимото стихване на огъня на страстта. Многопластовостта на поетичния образ и на интимната изповед са лирично извисени, емоционално уплътнени, с нежна тонална многозвучност. По принцип поетът не е особено щедър на обещания и вричания, чувствата и усещанията му са па-усложнени, излъчват доловима печал, когато са любовно-изповедни. Пътят към любовта също е усложнен.

В някой лишен от илюзии час,
ангелът на смъртта ще ме погали.
Сигурно няма да плача на глас,
но отвътре ще плача...
.........
А сега, в тази меланхолия
друго искам да си представя:
влюбен съм
и се моля
животът да продължава.

Поезията на Боян Ангелов, и то не само в "Помръкнала е реката", е преди всичко израз на вътрешни емоционални изживявания, видения и очаквания, идващи от богатия му "вътрешен свят", в който хармонично съжителстват фрагменти от други светове, но с непроменящи се (поне досега) естетически и нравствени позиции, сетивно философски наслагвания и отцеродолюбив дух. Едно от показателните в този ред на мисли е стихотворението "Представа". Във финалните му строфи можем да открием ключа към поетичните търсения и въжделения на автора, да чуем камертона на емоционалните му тежнения и трепети, да вникнем в дълбочината на размислите му - за смисъла на нещата, убедеността в правотата на идеите и стремежите. С други думи - да остане верен на себе си.

Посоката на бъдещия смисъл
за всекиго различна е. За мен
това е да осмисля своя ден
и да представя простите неща
като предвестници на вечността.
За нея още стих не съм написал.

Мисля, че поетът е написал този стих, и в него се оглежда автентичността на поетичното му дарование.

 

 

 

Пегас

  • От редактора
    13. Октомври 2017 201
    318
    0

    Повод да напиша този коментар бе едно съобщение в медиите отпреди месец, че ученик пее песен на Азис по време на официалното откриване на учебната година. В интернет беше качен и съответният клип. После стана ясно, че песента не била в официалния сценарий за откриването, че била записана по-късно в двора на училището, че детето било много талантливо...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"