Съвременна българска музика бе представена с концерт в големия салон на БАН

Проф. Милена Божикова

Рядко събитие се случи в средата на юли в препълнената зала на големия салон на Българската академия на науките - концерт от седем съвременни композиции (шест от които - български) като демонстрационна част от научноизследователски проект, осъществен по Програмата за подпомагане на млади учени в БАН за 2016/2017. Докторантът от Института за изследване на изкуствата Иван Янакиев, ръководител на проекта "Интониране и концертен строй а1 = 432 Hz: българска и световна практика, вариантност, въздействия и резултати", същевременно и диригент на Камерен оркестър 432, представи алтернативни и одобрени като такива от композиторите интерпретации. Някои от партитурите са взети едва ли не направо от работната маса на авторите. "Вратите на съня II" на Георги Арнаудов е българска премиера след първо изпълнение в Китай преди месец. Корийн Морсинк пише и посвещава кратката Симфония 1 "The Agreekment Symphony" на Иван Янакиев. "Зидарска сюита" на Стефан Драгостинов, написана през 1974 г., редактирана през 2016 г., е забележителна композиция, преименувана в "Лятна" заради конюнктурата на соц-а. Адажиото на Красимир Тасков е от 2003 г., "Вазата на Клайн" на Ясен Воденичаров - от 2008-а. Опусите на двама от учениците на Владигеров, които са извън стилистиката му - Васил Казанджиев с емблематичните за 60-те "Вариации за струнни" и Николай Бадински с "Абстрактни картини" за струнно трио от 70-те години - писани тогава съответно за форумите за нова музика в Загреб и Дармщат, звучат и днес напълно актуално.
Програмата с нова музика - изключително различна като комуникация и стилистика - винаги поставя въпроса за посланието и неговата автентичност или избор на интерпретанти. Концертът последва една основна цел: показването на определени изпълнителски практики, изследвани и теоретично изведени, към звуковото мислене на съвременността. Пробужданията и миражите на Г. Арнаудов, състоянията между будност и унес, звуковата пластика са по съдържание субективни възприятия, които позволяват и известна изпълнителска свобода.
Новата творба "Симфонията за гръцкото споразумение" на Морсинк в "ала бреве"-жанр е с претенцията за идейна платформа за единство (европейско или музикално-езиково) и обезателно с идентифицирането на древните цивилизационни корени на авторката. "Вазата на Клайн" на Ясен Воденичаров е музика по геометрична абстракция - по идея на математика Феликс Клайн за моделиране на обект без вътрешни и външни страни, което предпоставя в звуковите решения трансформации и флуктуации.
"Абстрактни картини" на Бадински от 1975 г. са художествени скици - изобразителни и музикални. Вариациите на Казанджиев, както подсказва и названието, следват композиционния принцип на промяна. Драгостинов, от своя страна, се опира на стилистика, по природа подвижна и нефиксирана. Пиесата на Кр. Тасков е също подчинена на субективна поетична идея. Изпълнението на Адажио-то композиторът оценява като "стегнато и организирано": "Моето авторско намерение за по-мащабна звукова емисия на струнния оркестър от симфоничен тип, с експресивност и драматичност на израза и звукова енергия на тази творба, придоби нов, по-различен ракурс на възприятие и бе достатъчно убедително и професионално интерпретирано от младите музиканти и талантливия диригент Иван Янакиев."
Удачният избор на автори и творби подкрепя изследователските хипотези на Янакиев, осъществявани в Института за изследване на изкуствата, от една страна, а от друга, постига това именно на примера на български композиции, рядко присъстващи в този обем в изпълнителската практика.


Камерен оркестър 432 с диригент Иван Янакиев


Георги Арнаудов, Васил Казанджиев, Иван Янакиев, Стефан Драгостинов (от ляво на дясно)

Снимки Василка Балевска