Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

14 Декември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Ракетно-бомбена възбуда

Кой разобличава руските военни в Сирия и търси техните следи в Донбас, разкрива в свое разследване "Лента ру"

1. Август 2017 , брой: 148   600   0



Дмитрий Саркисов

В средата на юли в интернет започна активно обсъждане на документалния филм на американския режисьор Оливър Стоун за руския президент Владимир Путин. В един от епизодите президентът Путин показва на Стоун кадри от действията на руската авиация в Сирия. Веднага обаче се намериха хора, които обявиха, че кадрите са фалшиви и руснаците представят за своя акция на американската авиация в Афганистан. Първа за това съобщи група наречена Conflict Intelligence Team (CIT) - може да се преведе като Група за разследване на конфликти, която е основана от Руслан Левиев - известен политически активист, станал популярен с транслирането в интернет на митингите на руската опозиция. "Лента.ру"  извърши разследване, в което изяснява как работи CIT, защо Левиев участва в организирани в чужбина конференции и поради какви причини Сенатът на САЩ се позовава на неговите разследвания.
Когато през пролетта на 2014 г. в Донбас избухна въоръженият конфликт между правителството в Киев и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, бойните действия активно се обсъждаха в интернет. Появи се група от хора, които се опитваха посредством разследвания да докажат, че зад украинската армия и опълченците стоят по-могъщи сили. Един от хората, които създават такава група, е Левиев. През есента на същата година той обединява няколко анонимни доброволци, които правят разследвания в интернет сайта, наречен WarInUkraine ("Войната в Украйна"). Един от участниците в групата става старият приятел на Левиев, основателят на опозиционната организация "Гласът на Уфа" Кирил Михайлов. В интернет той става известен през 2009 г., когато организира фотосесия с убийството и разчленяването на една котка. В средата на 2014 г. Михайлов се мести в Киев, където помага на колегите си от WarInUkraine да правят мониторинг на медиите и социалните мрежи.
През май 2015 г. WarInUkraine  започва разследване за гибелта на трима руски военни, уж загинали при обстрел на територията на ЛНР. Левиев по данни от социалните мрежи определил, че те са служили в 16-та отделна бригада на ГРУ. Дори под фалшиво име се свързал с майката на един от загиналите. Той обаче не могъл да предостави 100-процентни доказателства, че военните са загинали в Донбас. Въпреки това тази история е бързо подхваната от западни вестници като "Телеграф" и "Вашингтон Пост", а също и от телевизия "Скай Нюз".
Скоро Руслан Левиев организира кампания за доброволно набиране на средства за сайта си, а през октомври 2015 г. преименува WarInUkraine в Conflict Intelligence Team (CIT). "Следователите" се прехвърлят от украинския конфликт върху операцията на руската армия в Сирия, което самият Левиев определя като "откриване на втори фронт". Работата на CIT  е основно анализ на открити източници - преди всичко социалните мрежи. Екипът на Левиев следи съобщения на местни жители и предполагаеми руски военни в социалните мрежи, прави се анализ на видеокадри, фотографии. Под прицела основно са руски военни, които са имали неблагоразумието да публикуват в социалните мрежи свои снимки с оръжие, военни техника, детайли, разкриващи къде се намират в действителност. Руското военно министерство дори разработи през май законопроект, който забранява на военнослужещите да публикуват в социалните мрежи информация с военен характер.
През ноември 2015 г. руското министерство на отбраната съобщава, че е унищожило фабрика за производство на оръжие и боеприпаси на "Джебхат ан Нусра" (сирийският клон на Ал Кайда - бел. ред.) в провинция Идлиб. Левиев, като се позовава на вече несъществуващи страници в социалните мрежи твърди, че в този район е имало само умерени въстаници, а руската авиация е унищожила хлебопекарна и фабрика за зехтин. Още същият ден тази публикация на CIT е използвана от сайта на "Радио Свобода". Тази статия става първата от поредицата разобличителни публикации, посветени на използването от страна руската авиация на касетъчни и запалителни бомби. Основание за това се търси в телевизионни сюжети, а също в намерени из интернет снимки, по които хората от CIT идентифицират този или онзи вид боеприпас.
Материалите на CIT нерядко попадат в тематичните раздели в социалната новинарска платформа Reddit (на 7-мо място в света по посещаемост - бел. ред.). В обсъжданията под информациите активно участва лице с прозвище Brown_mosses, което всъщност е Елиот Хигинс, основател и ръководител на "големия брат" на CIT - групата "Белингкет". Както и руските им колеги, британците са заети да разследват, като използват данни от открити източници, в това число анализ на доставките на оръжие от Хърватия за Свободната сирийска армия и разбор на обстоятелствата около свалянето на малайзийския боинг МН-17 в Украйна.
Не е изненадващо, че CIT  и "Белингкет" си сътрудничат и именно благодарение на това CIT става известна в чужбина. За разлика от CIT, които твърдят, че живеят от спомоществователство, "Белингкет" получават дотации от корпорацията "Гугъл", с които се издържат двама сътрудници - самият Хигинс и дясната му ръка Арик Толер. Именно той разследва обстоятелствата около гибелта на полет МН-17 и методично предлага аргументи в полза на версията за руския ЗРК "Бук". Въпреки това събраните от него данни така и не са залегнали до момента в основата на официално обвинение срещу Русия.
Арик разказва, че е учил руски в университета, а след това е работил в "Банк ъф Америка Мерил Линч", където се научил да работи с данни от открити източници. След това разследвал свалянето на МН-17, запознал се с Хигинс и гранта от "Гугъл", което му позволило да напусне банката и да се съсредоточи върху работата си в "Белингкет".
Толер разказва: "Сега, половината ми работа се състои в това да пътешествам, да провеждам семинари и така да се каже, да се занимавам с мисионерска дейност - да уча журналистите, на това което правим, да ги заразявам с вируса на разследването по открити източници".
Заедно с Толер в тези семинари участва и Левиев - през май 2016 г. те четат лекции в Прага, през октомври с.г. са на мероприятие в Тбилиси, а през март 2017 г. се срещат в Ереван. Покрай тях се забелязва и журналистът от "Руската служба на Би Би Си" Андрей Сошников, който, както изглежда, негласно сътрудничи с "Белингкет" и CIT. Той през декември 2016 г. пише разобличителна статия за хакерската група "КиберБеркут". Любопитно е, че Левиев има зъб на "КиберБеркут", които в началото на 2016 г. разбиват негова база данни и публикуват негови интимни снимки. Сошников е известен още със статията си за т.нар. фабрика за тролове в Олгино (става дума за обвинения към руските власти, че плащат на определени хора, с щабквартира в района на Петербург Олгино, за проправителствени кампании в социалните мрежи - бел. ред.), тази статия е използвана по-късно от в. "Ню Йорк Таймс", а по нейни мотиви излиза сходна статия и в новинарския сайт VOA News. Във всички три публикации се говори за някакво лице от Олгино, което било недоволно от информационната кампания срещу покойния вече политик Борис Немцов и срещу неговия доклад за руското участие във войната в Източна Украйна.
Известно е, че през март 2015 г. Левиев по време на среща с опозиционера Иля Яшин се самопредлага да помогне с доработването на доклада на Немцов, а през май с.г. организира видеотранслацията на изказване на Яшин пред членовете на Атлантическия съвет - влиятелна американска неправителствена организация, съществуваща от 1961 г. С Атлантическия съвет е свързана и помагащата на Левиев "Белингкет". Освен това шефът на "Белингкет" Хигинс е свързан с организация, наречена DFRlab - която обявява, че се бори с дезинформацията. От юни 2016 г. Арик Толер заема в нея поста на водещ анализатор по Евразия.
DFRlab по същество е част от Атлантическия съвет, чието ръководство редовно предоставя експертни доклади на американските власти. Например през ноември 2015 г. ръководителят на DFRlab Максимилиан Чуперски говори в Сената, по време на изслушвания за намесата на Русия в Украйна и за противодействието на руската пропаганда. Чуперски твърди, че Русия безнаказано е нахлула в Украйна, но хитро  маскира следите от своето присъствие, като наричала западните спътникови снимки "картинки от видеоигра". Според него невероятната сила на Русия да убеждава се осигурявала от пропагандната машина, сърцето на която е "фабриката за тролове". Нейната цел била да наводнява интернет с антиамериканска пропаганда. Като доказателство той посочва статията от VOA News, за която стана дум по-горе.
Чуперски призовава сенаторите да се подкрепят независимите изследователи и да се организират обучителни семинари. По неговите думи "Белингкет" и CIT доказвали ефективността на тази тактика.
По време на тези слушания са чути още четири доклада. В един от тях се казва, че през 2015 г. Държавният департамент и Агенцията за международно развитие са финансирали гражданското общество с 66 милиона долара, 16 млн. от които са отишли за независими медии. За 2016 г. бюджетът е увеличен до 83 млн. долара. Срещу тези пари се предвижда да бъдат проведени 120 обучителни семинара за журналисти - вероятно именно такива е посещавал Левиев. Особено внимание се отделя на рускоезичните проекти, за подкрепата на които отговаря Европейският фонд за демокрация.
Като четеш тези доклади, не е трудно да те увлече теорията на заговора и да не повярваш, че САЩ мечтаят да унищожат Русия. Всъщност всички тези програми много приличат на класически лобизъм с цел да се избият пари от американските държавни структури, а в тези случаи излишната демонизация и подправяне на фактите са неизбежни. Иначе е трудно да си обясним защо за няколко години Руслан Левиев с помощта на "Белингкет" уж се е научил да прави качествени и безпристрастни разследвания, а в същото време винаги игнорира обстоятелствата, които противоречат на неговите изводи и не дават основания Русия да се показва в негативна светлина.


Руслан Левиев

Арик Толер

Елиот Хигинс

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"