Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Август 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

"Кенеди беше изгоден за СССР"

Какво разкриват секретните архиви на САЩ

Дума

1. Август 2017 , брой: 148   163   0
Снимка

Джон Кенеди по време на посещението си в Далас, малко преди да бъде застрелян

Наскоро Националният архив на САЩ пусна със свободен достъп внушителен масив разсекретени документи, пишe РИА Новости. Това е времето, когато са убити американският президент Джон Кенеди и проповедникът и борец за социални права на чернокожите Мартин Лутър Кинг, Студената война е в разгара си и се случва Карибската криза.
Основният обем от масива е съставен от материали, свързани с една фигура: бившият съветски контраразузнавач Юрий Носенко, който избягва на Запад на 4 февруари 1964 г. Дълги стенограми от неговите разпити, обемисти заключения за него на сътрудниците на американските спецслужби и най-интересното - 35 часа аудиозаписи от неговите разпити, деликатно обозначени като "интервю", направени в Женева и Вашингтон.

Много странен убиец

Сътрудникът на Второ главно управление (контраразузнаването) на КГБ на СССР Юрий Носенко за първи път влиза доброволно в контакт с ЦРУ през юни 1962 г. в Женева, където се озовава като част от съветската делегация на международна конференция за контрол над въоръжаването ("Конференцията на осемнадесетте"). Той заявил, че е изхарчил държавните пари и иска да си сътрудничи с разузнаването на САЩ. Допълнил, че обича жена си и децата си и затова не смята да напуска СССР. Предложил да бъде използван като двоен агент. В първата беседа с Носенко сътрудникът на съветския отдел на ЦРУ Тенент Бегли бил особено заинтересован от това, че по негови думи той имал директно отношение към пребиваването в Съветския съюз на Лий Харви Осуалд и даже разговарял с него в Минск.
Осуалд е единственият официално заподозрян за убийството на президента Джон Кенеди. Загадъчен и много странен персонаж, чиято тайна не е разкрита и до днес. Възпитаник на дом за сираци, той напуска училище, за да постъпи в морската пехота, а в младостта си се обявявал за марксист. За двете си непълни години в служба три пъти е изправян пред трибунал - за умишлено телесно увреждане, така че да избегне военна служба, скандали и немотивирана стрелба по време на караул.
На 19 години по заобиколни пътища попада в СССР и веднага заявява, че иска да получи съветско гражданство. Неговата молба не е удовлетворена, след което той прави опит за самоубийство и е затворен в психиатрична болница. Излизайки оттам заявил, че иска да се откаже от американското гражданство. Съветските власти изпращат Осуалд в Минск, където му е предоставена квартира и е устроен на работа в радиозавод. Там той се жени за съветска гражданка и им се раждат две деца. По това време животът в СССР вече му доскучава и заедно със семейството си се връща в САЩ. През цялото време е под наблюдението на КГБ.
В родината си Осуалд става активист на Комитета за справедливо отношение към Куба - организация, която поддържа Кубинската революция. Отправял заплахи към ФБР и полицията, искайки да оставят на мира жена му, което според него те считали за съветска шпионка. Всичко това приключва, когато на 22 ноември 1963 г. е арестуван по подозрение за убийството на Джон Кенеди, а два дни по-късно, по време на преместването му от полицейското управление в окръжния затвор, е застрелян от собственика на местен нощен клуб Джак Руби.
Сред многото версии, които разглежда. т.нар. Комисия "Уорън", създадена за разследване на убийството на Кенеди, не на последно място е предположението, че Осуалд е вербуван от КГБ в периода, в който живее в СССР, и е изпратен специално в САЩ за осъществяване на убийството. Това е причината, поради която офицерът от контраразузнаването Носенко, съобщавайки, че е бил в контакт с Осуалд в Минск става толкова интересен за ЦРУ.

"Не намесвайте тук Съветския съюз"

В скоро време се появява възможност американските разузнавачи да разпитат Носенко за всичко, което ги интересувало. През януари 1964 г. той отново е в Женева на подобна конференция и заявява, че е забелязал, че го следят и е решил да избяга на Запад. С него се среща ръководителят на съветския отдел на ЦРУ Дейвид Мърфи и сътрудникът на този отдел Тенент Бегли и Джордж Кизевалтер. Тъй като всички в различна степен владеели и руски, и английски, Мърфи предпочитал да се обръща към Носенко на английски, а той отговарял основно на руски. Кизевалтер бил в ролята на преводач. Многочасовите беседи продължили няколко дена в тайната квартира на ЦРУ в швейцарската столица.
Една от първите теми, която се обсъждала, била именно контактите на Носенко с Осуалд. Носенко веднага заявил, че няма никаква вербовка на Осуалд: той с нищо не бил интересен на КГБ и те просто са го следили. Единственото, което направила КГБ, било чрез чичото на жена му, подполковник в милицията, да му предадат молбата си след завръщането си в САЩ "да не хули, охулва и ругае по адрес на СССР" и да се въздържа от антисъветски изказвания.
"Не намесвайте тук никакъв Съветски съюз" - заявява той, убеден, че Москва няма и не може да има никакво отношение към убийството на Кенеди. "За Съветския съюз президентът Кенеди всъщност е изгоден. Защото това е фигура, която гледа реално и трезво на много неща", отбелязва Носенко. Той е убеден също така, че към убийството няма отношение и революционната власт в Куба: "Кубинците също няма не биха направили такова нещо... Ако беше друг президент, а не Кенеди, Куба нямаше да я има. Щяха да бъдат презрени от цялата световна общественост. По нейно мнение щяха да бъдат смазани. Какво е за Съединените щати да смажат Куба? Това е една бълха" - ядосва се Носенко. Все пак той не иска да гарантира за това, "което може да се случва в главата на Фидел Кастро".

"Чувствам се в компанията на приятели"

В началото разговорът има дружелюбен и дори в известна степен фамилиарен характер. Носенко се отпуска. "Често казано, моите отношения с вас са такива, сякаш съм в приятелска компания", развълнувано казва той. При това отбелязва, че в СССР не е живял лошо: "Получавам над 500 рубли". Което по онова време е било сравнимо със заплатата на министър. И казва, че най-трудното за него е раздялата със семейството, която "трябва да преболедува". Разяснени са му условията на пребиваването му в САЩ и неговото бъдеще. Предложението е за еднократно плащане от 50 хил. долара и договор за 25 хил. долара годишно. За колко време? Безсрочно.
Сделката се състои и в духа на най-добрите традиции е полята с алкохол. На записите се чува звънът на чашите, тостове за "съвместната работа". Носенко започва да се чувства като консултант на ЦРУ и предлага услуги, които може да извърши - например иска да му донесат досието с всички служители на съветското посолство със снимки и тогава ще може да разкрие кой от тях е законспириран агент. Отговаряйки на въпросите на интервюиращите го, той разказва подробности за операции на КГБ, например как в Москва вербували шифровчика на дипломатическата мисия на САЩ. Назовава имена, длъжности на довчерашните си колеги, споделя детайли от личния им живот. След бягството на Носенко зад граница са отзовани няколкостотин съветски граждани.

Неистински подполковник

Интервютата продължават с часове, понякога до късно през нощта. Атмосферата става все по-напрегната - американците не спират да се интересуват от "истинските мотиви" за бягството на Носенко. Той започва да се оплаква, че се чувства като на кръстосан разпит. След преместването му във Вашингтон атмосферата става още по-тягостна. Особено настоятелен в разпитите е друг беглец - бившият съветски разузнавач Пьотр Дерябин, избягал на Запад още през 1954 г. Носенко допуска някои грешки в отговорите си, като например казва, че е подполковник, а всъщност е капитан или майор - сведенията се разминават за точния му чин. В заключение Дерябин пише, че показанията на Носенко "не пораждат доверие". Друг разузнавач-беглец, Анатолий Голицин, заключава, че "Носенко, без всякакво съмнение, е провокатор на КГБ и участва в операция, която се провежда с личното одобрение на Хрушчов".
Проблемите на Носенко произтичат от това, че и двамата, споменати по-горе, и други избягали на Запад съветски разузнавачи сочат Осуалд като действащ по заповед на КГБ. Но показанията на Носенко убедително опровергават техните твърдения. През следващите три години и половина Носенко е държан при тежки условия, на практика като в затвор и е подлаган на множество тежки и груби разпити. На 1 март 1969 г. от него са свалени всякакви подозрения, той получава свободата си и компенсация за преживяното. А и в крайна сметка самата Комисия "Уорън" отхвърля съпричастността на КГБ към убийството - според официалното заключение Осуалд е действал сам. През 70-те години отново е привлечен като свидетел по дело за политическото убийство на американски конгресмен. Носенко продължава да настоява на своята версия, че КГБ няма никакво отношение към убийството на Кенеди. Останалите години от живота си Носенко прекарва под нова самоличност в пълна секретност. Умира през август 2008 г. "в резултат на продължително и тежко заболяване", според съобщенията. Така завършва жизненият път на една спорна фигура, за която историците спорят и до ден днешен - бил ли е той беглец или "къртица". Последното обаче е малко вероятно, като се има предвид, че след бягството му на Запад Никита Хрушчов изпада в ярост и нарежда името на баща му - министър на корабното строителство при Сталин - да бъде извадено от всякакви справочници и енциклопедии.

 

 

 

Глобус

  • Русия не се разглежда като заплаха в повечето страни
    22. Август 2017 163
    273
    0

    Средно 26% в световен мащаб казват, че имат доверие на руския лидер. Съмненията около външнополитическите действия на Путин обаче не съвпадат с възприемането на Русия като риск за сигурността. Според ново проучване на ДПю РисърчУ в 37 страни, проведено сред 40 951 респонденти в 37 държави извън Русия от 16 февруари до 8 май 2017 г., средно 31%...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"