Нови стихотворения за Васил Левски

Лъчезар Еленков

МОНОЛОГ

 Икони в робство плачат,

Витоша  -

замръзнала сълза.

Извикан е палачът.

          И тълпа
да зяпа
          изпълзя.

 Откарва ме

безмълвна  стража.

Този град

е ням и глух.

Единствен  там,

до ямата ми страшна,

пес  да вие чух.

Разбира се и майка Гина

в тежък

черен

злобен час

ще ме сънува            
                      
как загивам,                               
как отхвърлям                               
чужда власт.                           

Не чакайте мана                          
 небесна.                                       
 
  В зимата                               
ще падне гръм.                               
И аз край София                           
    отвесна                                       
удивителна                           
    ще съм.

Защо ли                                       
     над  бесилката                           
уплашен
гълъб  прелетя.    
                   
Смъртта е моя.                                   
Не е ваша.                                
И в България е тя


Радка Атанасова - Топалова

Писание до Светия

Дяконе, мили Дяконе,
пиша за оная България,
дето ти беше вярната.
Жертвен агнец й стана. И сабя.

Къде ли е гробът ти?!
Навярно си се преобърнал,
усетил късната доба
на заветите си загърбени.

Плаче земята ни - лъвската.
За децата ни съхне. И вехне.
Плаче над вярата - кръста ни.
И от душманска намеса.

Клаха ни, Дяконе, клаха ни!
Обричаме се самите на гибел.
Сърцето, под ризата, бялата,
отново днес би изстинало.

България - не аз пиша!
Писание - до Светия!
Народът, бедният, вече не диша.
Конче си няма той - харамия.

Пред чистото ти, свято име
доцеми молим за прошка.
Не те спасиха онази зима...
Христов Апостол, пратен от Бога.
 


Лозан Такев

Цветя за Левски

След слова гръмогласни,
заря за милиони,
сред гирлянди и песни
край теб пак мълчим...
И отново е ясно
не в това е поклона,
щом оставаш и днес ти
едничкият син...

Край положени много
букети с фактури
и с държавна субсидия купен венец,
се поражда у мене
въпрос процедурен:
как описва цветята в тефтерче
светец?!

Толкоз  много венци
и букети в ръцете
няма как твоят паметник
да събере...
А е нужна любов от сърце
с едно цвете.
Да положим любов и душа
по-добре!

И в поклона гнева
пак не мога да скрия:
Бих се радвал, Василе,
и аз като теб
на невена от двора
на леля Мария
и синчец от полето
в ръка на дете...