Абитуриентът-революционер в поезията на Ботев (Пд) (тема от изпит по литература)

Абитуриентският бал е велико събитие, тъй като след този паметен миг силите на злото, които великият поет Ботев (Пд) заклеймява с незабравимото "А вий, вий сте идиоти!", вече не могат да гонят прогресивните младежи и девойки от дискотеките след десет вечерта. Душевният подем във връзка с този велик момент, радостта от разцъфналата зрелост, абитуриентът-революционер изразява, като възкликва: "Ех, майно льо, майно юнашка, и ти, либе мило хубаво!", както и споделя с майци си, с първото и останалите си либета, както и с другарите си по съдба "Тежко, тежко вино дайте!" Абитуриентският бал буди в душата на героя светли чувства и след него той гордо изпотрошва пейките, люлките и всичко, което става за трошене в някоя градска градинка. С подобни себеотрицателни постъпки лиричният герой на Ботев (Пд) демонстрира своя бунт срещу закостенялостта на обществото и прави опит "от сън мъртвешки да го събуди".
Израснал в бедност, само с едно жалко телефонче в джоба, вярно "Нокия", но без еквалайзер и стереоразширяване на МР3, безхлебен, безцигарен и безбирен, абитуриентът-борец за народна свобода възкликва в стихотворението "Борба": "В тъги, в неволи младост минува", а когато първото му либе, с цел да го разсее от мрачната действителност, надува суперхит, той прошепва с болка "Остави таз песен любовна - не вливай ми в сърце отрова".
Външният образ на абитуриента е вълнуващ и дотолкова привлекателен, че майка му, любувайки се на татуировките му, с гордост възкликва: "Дете хубаво, писано, още шарено!"
И ето, идва великият миг на героичния сблъсък на абитуриента-революционер с най-тъмните сили в мрачната днешна българска действителност: "дивака учител", стадото "вълци в овчи кожи", и изобщо всички тези квартални тъпанари "кой продал брата, убил баща си". Яхнал кола с надут клаксон, сред крясъци и гърмежи на пиратки, вдигнал гордо чело, думнал поне две екстазита, подал се целият от страничното стъкло, размахващ преполовена бутилка и вдигнал среден пръст не само към органите, а и към стадото "вълци в овчи кожи", което гледа стъписано от тротоара, той лети към бала и на "глас тича народен срещу врага си безверен", защото "сърце му трепти - ще хвръкне"... А край него - либетата му, и те устремени натам "де се гине, де се мре", и те подали се целите от колата, само по сутиени и също навирили среден пръст към околните - горди и пияни не само от напитъци, а и от това, че няма начин да не ги снимат в този им революционен вид и да не ги покажат по телевизиите или поне в някой вестник!
Горд от разцъфналата зрелост на новобългарския зрелостник, великият български поет Ботев (Пд) се провиква към хайдушкия Балкан: "Храни, горо, таквиз чада, дорде слънце в света грее, дорде птичка в тебе пее!"
     Преписа Чавдар Шинов